Ти отмина, ти отмина, ти отмина... Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда. И една ароматна тъга почна лекичко да те възражда. Аз се спрях, аз се спрях и затворих очи, вероятно да те преживея. А душата виновно, виновно мълчи само сянката мина през нея. Само вятърът, вятърът вейна едва, пиле някакво изписука. Ах каква, ах каква синева сме забравили някога тука. Синева,синева...
аз просто се влюбих в нея! Само аз ли?! Неее!!!!!!!!!!!
(и не само алкохолът беше виновен..!)
След дълги колебания, увещания, обещания, разкаяния, страдания, мълчания и писания най- сетне се реших и аз да ида на тази Велика екскурзия. Честно, в началото изобщо не ми се нравеше, поради (не)ясни причини, затовами отне доста време да се стегна и да взема правилното решение, че всъщност ТРЯБВА ДА ОТИДА! Така де. Трета беше. Или щеше да е прекрасно, или щеше да е ужасно. А понеже взех, че се научих да рискувам… е, взех, че започнах и да печеля от несигурното.
Това екскурзионно пътуване всички знаем с какво ще се запомни- с чорапите на Бобето, с това, че мен все ме чакаха, с Голямото издирване на тоалетна из Самоков, с бифор-партито в автобуса, с афтър-партито навсякъде, с многото алкохол (софиянски), с любимата ми оргия на още по- любимите ми а2, с които бяхме сформирали най-разбиващата компания!!!! , с нещото на ТедиxD, с Лафера,с най-глупавия боулинг, най- дивата чалгия, с най-големия автобусен, хотелски и дискотечен хит на Преславка, с неспиращите поздрави, с изобилието от целувки, с непрестанния купон ЦЯЛА НОЩ, с 300-те снимки, с (не)спането, с размитите граници от алкохола, с бутилката шампанско, с водката в 9 часа сутринта, с най- големите КУПОНДЖИИ!
Писна ми от Велинград! Обичам Боровец и искам още, още, още много пъти там, с тези хора, по този начин, в същия хотел, в същите асансьори и същата дискотека, през същите стаи да мина и да изгубя 30 минути от паметта си… предполагам, че ще е завинаги.
Малко за тях:
Те бяха ужасно мили, грижовни и ми подариха безкрайно много хубави мигове. И стотици комплименти. Те бяха Алекс, Сашо, Венци, Юли, Теди, Марти, Минето и Бобето. Те умеят да се забавляват НЕВЕРОЯТНО и не ум пука какво мислят другите. Те са страхотни купонджии и неуморни пиячи xD. Те се целуваха и се обичаха, не спряха да се смеят, не спряха да танцуват, всички ги гледаха и всички им завиждаха. На тях им хареса, те ще се върнат отново там и аз отново искам да съм с тях. Те бяха УНИКАЛНАТА оргия, с Големия буфер и хиляда шеги, лафове и порции в ресторантите, от смях също..!
“Нямам грам имунитет към мъже измамници,
но което чувствам с теб мина всички граници…
Наивница най-голямата наивница
на годината съм аз поздрави ме!”
Малко за мен:
Аз бях притеснена, но от това чувство и спомен не ми остана. Аз бях малко кучка, хубава и закъснявах. Не, не бях скромна, но не ми и пука. Бях зяпана и обсъждана, но такива бяхме всички. Излизах от “Развратната стая” и ме гледаха неодобрително, но пак се връщах там. И ми беше хубаво. Малко “недостъпна” и неспряла се да танцува. Малко, добре де, доста пияна и от части позабравила какво се случваше по едно време. Малко лигла и 3 часа поспала. Боляха ме всички стави, мускули и части, но прекарах безумно добре и още нямам думи да изкажа какво преживях. Бях целувана, сваляла и сваляна, корумпирана от пристрастие към определени мъжки типове И МНОГО, МНОООООГОЩАСТЛИВААА!!!!
“Тази вечер е горещо, а си толкова облечен.
Не че нещо, не че нещо, ама как издържаш вече?
Бързо ли говоря бейбе или бавно слушаш ти
днес ми се целува с тебе,ще го направя казвам ти!”
Малко за другите:
Доста загубиха, доста не дойдоха, а онези… поопознахме се. С един ли, с двама ли… в нечии легла и различни стаи… Доста поздрави отнесоха, с доста Азо. Позяпаха ни, когато не бяха прекалено близо…
If God had a name what would it be? And would you call it to his face? If you were faced with Him in all His glory What would you ask if you had just one question?
And yeah, yeah, God is great Yeah, yeah, God is good yeah, yeah, yeah-yeah-yeah
What if God was one of us? Just a slob like one of us Just a stranger on the bus Tryin' to make his way home?
If God had a face what would it look like? And would you want to see if, seeing meant That you would have to believe in things like heaven And in Jesus and the saints, and all the prophets?
Back up to heaven all alone No, nobody calling on the phone No, just tryin' to make his way home Nobody calling on the phone 'Cept for the Pope maybe in Rome
В унисон със зимата, която е забележително слънчева, и моето настроение грее и се покачва. Аз си избирам всяка сутрин чаша и нейното съдържание. Аз си избирам място за почивка и начин за релакс. Това ме прави такава. Аз си избирам (ужасно трудно) дрехите всяка сутрин и именно аз правя крачките към теб. Усещам те, че си близо.. В тон със времето, по което се събуждам все ми се спи и все навън няма никой. Разбира се не знам какво точно се опитвам да кажа, но разпилените мисли създават уют. Стриктното спазване на правилата никога не е било по моята част. Но си имам традиции. Виждате ли, има смисъл... от тях. Но не и от навиците. Да правим разлика! Да я виждаме! Аз си избирам менюто в "Хепи" с традиционният умисъл да пия чай. И тук се крие вълшебството. Да, той винаги е различен. И не, не винаги го пия там. Аз избирам дали да чакам дълго или да продължавам бързо напред. Ти избираш дали искаш или не. Да продължаваш със мен. Ако те интересува (а и да не те) ще кажа още, че си прав, че влюбването изисква време. Но грешиш, че не си заслужава. Е, аз отдавна разбрах, че мечтите остаряват преди мечтателите, но това не ми пречи да създавам нови цветове. Или светове, или там каквото обичам да създавам. Думите за, това, което искам да кажа още не са измислени.
не ме е страх да си призная. и не се утешавам с чуждите въздишки. постоянно те откривам.
i've waited hours for this i've made myself so sick i wish i'd stayed asleep today
i never thought this day would end i never thought tonight could ever be this close to me
just try to see in the dark just try to make it work to feel the fear before you're here i make the shapes come much too close i pull my eyes out hold my breath and wait until i shake...
but if i had your faith then i could make it safe and clean if only i was sure that my head on the door was a dream
i've waited hours for this i've made myself so sick i wish i'd stayed asleep today i never thought this day would end i never thought tonight could ever be this close to me
but if i had your face then i could make it safe and clean if only i was surethat my head on the doorwas a dream to
Скъпа Шарлот. Не ме мрази за нещата, които ти признавам. Не забравяй текстовете, които пяхме. Не се заблуждавай, че любовта не съществува. Скъпа Шарлот, Ти си прекрасна. Ти си красива. Ти си умна. Ти си желана. Ти си приятелка. Ти си несподелена любов. Ти си дечко. Ти си мечтателка. Понякога си глупава и наивна. Но ти си мила и добра. Ти не мразиш. Дори когато се налага. Ти си крехка и чуплива. Ти си дива и забавна. Ти си сладка, когато отваряш буркани. Ти си усмихната. А усмивката ти е толкова самотна. И ти понякога си такава. Но обичаш да се смееш. А смехът ти не винаги е щастлив. Макар да знам, че дори да не го осъзнаваш - ти също. Ти си плаха. Ти си добра слушателка. Ти си обичана. Ти си вярна. Понякога си влюбена, понякога не си. Ти си честна. Ти си авантюрист. Ти си смела. Ти си тиха, когато плачеш. Ти си тъжна, когато не виждаш любимия си. Ти си нощна птица. Ти си пъстроцветна птица. Ти си чар. Ти си обаяние. Понякога си Жулиета. Ти си пролет. Ти валиш. Ти си жалост, много чужди сърца ти винаги държиш. Ти си любов и сияние. Страданието на друг. Ти си поезията на Уитман и на Бърнс. Ти си разказът на френските любовници. Ти си драмата на Шекспир и комедията на Живота. Ти си дъх-сияние. Ти си течно съзвездие. Ти си ванилов дъх. Ти си канелена пръчица. Ти си шоколадов мус. Ти си вятър. Ти си пясъкът по плажа. Ти си океански дълбини. Ти си привидение. Ти си мечта за сбъдване. Понякога си коледно чудо. И понякога ми се случваш. Ти си безименна и имаш много имена. Ти не си непорочна. Ти си опитала от толкова много. И си опитана от толкова малко. Ти си объркана, понякога сама. Ти си самотна. Ти си беззащитна. Ти си сладка дрямка. Ти си понякога много вманиачена. Ти си даряваща. Ти си изпращаща. Ти си мечтателка. Ти си любопитна. Ти си волна. Ти си своенравна и си голям инат. Ти си чаша ментов чай. Ти си хороскоп със лафсуси. Понякога си маска и илюзия.
Ти си поговорка за човека, ти си мъдрост за любовта, ти си песен за Купона на Живота, ти си късметче за щастие, ти си сън за предсказание.
Не бъди самотна, Шарлот. Не преставай да вярваш. Не прествай да се радваш на живота. Ти си още толкова млада. Обичай, моя Шарлот, дори не винаги да бъдеш обичана. Но обичай, и ще видиш, аз ще бъде там за теб. На ред си ти, Шарлот.
Ти си мен.
ПП: Изпепеляващите несподелени страсти винаги водят монолози!
Oh'oh'oh! He's sooooo damn sexyyyy...even while he loves his Teddy Bear.
'cause I'll always get too sexy these 30 years old boys!
Условностите за това 16 годишните да се 'забиват' с 30 годишни: 1. Тесни джинси 2. Луди тениски и шарени ризи 3. Цветни очила .... (и съпътсващите ги детайили) 4. ... 5. ... 6. ... 7. Непукизъм от песни като "I kissed a boy". И не само. 8. НИКАКВА моногамност!!! 9. Певчески потенциал >>> 10. Потенциална прочутост 11. Поредната най-жестока Парти усмивка 12. Най-малко 30 бр. в "Розовото тефтерче" 13. Никаква явна порочност или скрита невинност
Но не просто да си тръгнеш, да изоставиш или да се оправдаеш. Не, не... да умееш да си тръгваш по онзи красив, неутешим начин, по който най-много боли. Иначе другото всички го можем - прас, прас и айде, няма ни. Понякога толкова непохватно, толкова болезнено и толкова тромаво, че времето се разширява от нашата мудност. А в това няма нищо полезно, освен може би, че си се научил най-сетне да се вместваш в минутите. Които през останалото време така или иначе изтърваваш, чудейки се, лутайки се, бързайки, лъжейки, чакайки.
Хората си тръгват. Просто го правят. Това не е нещо ново фон-дьо-тена за 10 лева, който току що си купих. Не, не, нещо много по-различно, по-старо и изтъркано, и омръзнало, нещо, което всички сме преживели на свой или на чужд гръб или на някоя не до там банална и безлична част от тялото. И понеже винаги целта оправдава средствата,няма значение какво сме оставили зад Гърбовете на всички, зад нашия собствен и зад нечий, за който въобще не подозираме. Важното е да сме си тръгнали, иначе ще нарушим така закоравялата традиция да НЕ ОСТАВАМе. никога.
И за това трябва да се научим. А нали опитът идва с времето...то значи, трябва да си тръгваме по-често. Или да наблюдаваме как другите си отиват от нас. И да не ги спираме. И да не ги виним. (да не ги виним, че цял МЕСЕЦ им е нужно да се оправдаят после пред себе си, да ги оправдаем пред нас. Да не ги виним, че се правят на по-интересни от колкото всъщност са, да не ги виним, че просто така захвърлят всичко, забравят и пак продължават да се правят на интересни)
Но понеже съм си такава- твърдоглава и хаотична- не разбирам дори как аз мога след толкова много "тръгвания" пак да го правя като начинаеща. Толкова си се дразня, наглупостта, че никога не правя нещо по въпроса, че чакам с месеци и месеци, само защото искам да се почувствам обичана. Колко съм глупава, че не виждам това навреме.Колко сме глупави всички, когато дори да го виждаме го крием. Нима е толкова сложно да дойдеш и да ми кажеш "Обичам те." . То може да звучи дори така "Мразя те, но те обичам" или пък "Обичам те. Липсваш ми", или "Обичам те, но не ми липсваш." , или пък "Обичам те. Толкова ли не виждаш?!". Обичането можем да кажем по много различни начини, с много различни изрази, с много различни емоции. По-страшното е дали да обичаш е достатъчно. И това да ми го кажеш: "Обичам те, но това вече не е достатъчно..." Има хора, които живеят с нуждата да им се повтаря постоянно, че са обичани. Защото по една или друга причина, те все търсят. Онази любов, голямата любов, любовта, без която не се живее. Но търсенето не предразполага към намиране. Аз съм търсач. Знам го. А какво за тези, които не търсят? Онези, чакащите всичко просто да се случи? Онези самотните, студените, нещастните, самите, изоставените които вярват или не вярват, но чакат? Но чакането не предразполага към дочакване. Аз съм чакащ. Знам го.
И ако се върнем на въпроса за отиването и продължим да чакаме или да търсим, то кога ще намерим? Има ли полза да си отиваме? Да си отиваме ли вече? Да позволим другите да си отидат?
Да чакаме ли търсещите? Да търсим ли чакащите?
Но хората си отиват от нас, когато те са готови за това. Не когато ние сме. И ако е вярно, че ако този, който си отива, ако те обича ще се върне... не сме ли накрая всички чакани или намерени? Или никога чакани и никога намерени?
Не искам повече да те чакам. Твърде дълго време мина, а ти продължаваш да живееш в мен. Не търся обяснения. Но ти не търсиш нищо...! Те казват: "Ще ти мине! Ти не го обичаш, само си въобразяваш!". Но те не бяха там... Ще търся, докато мога. Обещавам ти. Само не си отивай.
Извинете, Господине, за моето безобразие! На изразните средства, на действените средства, на подръчните средства. Извинете, че съм толкова посредствена! Тооолкова съжалявам за арогантното ми пренебрежение към вашето "откриване на истината". Била съм цинична, моля за искрените ви аполаджайси! Била съм дечка, о, не, той си призна, че остарява! Какво ми ги навирате тия 14 години в лицето?! Ще харесвам каквото и когото ПОИСКАМ! окей? Ако не Ви устройва, от другата страна също има врата... интересно същество сте, да Ви се не начуди човек...водите хората на вечеря, после в някакви клубове, Ялти, малти, държите вратата, после другата, брей, че галантност...накрая за капак- и леглото Ви беше меко, топло, а чаршафите ми станаха любими, да му се не види! Свещи, ала бала, вино и винА, че ме разорихте емоционално, и на сълзи се изчерпах, и на пози, за другото дори не искам да си спомням! Съжалявам още за изгубеното време, за пропуснатите мигове, за безсмисленитепредразсъдъците Ви, за милостта Ви. Съжалявам, че ме чакахте, а аз не се оказах това, което Очаквахте. О, момент - това се отнася за мен! Съжалявам всичките билети, съжалявам користта и дружелюбието, изпълнена със съжаление вече дори започнах да уча Хайне. Защото това някога ми се струваше различно. Съжалявам, че пропуснах мига, че изтървах коня у ряката, че безвръзвратно развратих глагола, че дрямката с Вас си беше...ами, просто дрямка! Съжалявам още, че вярвах на глупости, врачки, оракули, гадатели, звездобройци, магьосници, покерджии, карти от автобусни билети, хората по улицата, яйцата с рохкав жълтък и копчетата по земята! Отклоних се, мисля, от темата... Та, мили Господине, за съжалението говорех. А през сълзи смях се! Така и не повярвах, че Вие не сте Любовта. Така и не прозрях, че всичко далеч не си е мястото в този свят. Но не съжалявам за това, че Ви се наслаждавах. Не съжалявам, че тръпки от допир, постоянно усещах, че случайностите бяха живота ми, че салоните бяха пълни, че хората така и не разбраха мойта драма, не съжалявам, че изпуснахте ме, не съжалявам, че усмихвахте ме, че правехте деня ми, и нощта ми, съня, който винаги беше буден, не съжалявам щастливите ми танци, когато бяхте наоколо, не съжалявам, че ме научихте да летя...
Лош романтичен филм с хепи енд, който така и не дойде, но аз си знаех, че те има. Само,че малко те убих (без да искам) от много страст и желание. Ти никога не беше случайност.
Мога да говоря без да слушам и пак да очаквам да ме разбират. Мога да гледам без да те виждам и пак да си мисля, че всичко е очевидно. Мога да те забравям, помнейки колко много те обичах.
Мога да чувствам самота, дори никога да не съм сама. Мога да опитвам да се връщам, но пътищата се изкривяват и пак ме водят към теб. Мога да бягам, но ще бягам винаги към Точно Този Театър. Мога... и да не мога да съм всичко, което този свършен свят така силно иска. Мога да забавям времето, но не и да го спра. Мога да те губя, но не и да те пропилявам. Мога да се надявам, че още ще те обичам след време, но не и, че ти ще ме обичаш някога. Мога да чакам да съмне, но не и да посрещна изгрева с теб. Мога, да откривам хубави балади, но не и да танцувам на тях. Мога да пиша за живота си, но не и да го живея. Мога да преследвам мечтите си, но не и да създавам нови. Мога пресушавам големи бейлиси, но не и големи водки. Мога да се правя на силна, но не и наистина да съм. Мога да плача, но никога повече от любов. Мога и да обичам, но Владо определено не е човекът.
Аплодисменти за момичето, което се оказа толкова способно. Горката. От много можене полза никога няма.
Е, хайде, хайде, така си е- няма какво да се лъжем! Автобус Номер 204 винаги е бил свърталище, средище, сборище, поместващо теб и теб, и теб, и него, и другия него, и най-новия! И ако някой посмее да го оспори- да се качи другия вторник, сутрин, с мен... от третата врата, на колелото (както винаги!!!) и ще се убеди- той е сладък, онзи ставаше, предния не си го спомням много ясно, но 100% е бил супер як, по-предният май че беше със зелени очи, а един приличаше на ДжониДеп... казвам ви аз, че има нещо нагласено!
Ти, скъпи мой непознати, беше страхотно преживяване! Успя да ме затрогнеш, както никой друг от много време насам, с мастилените си очи, но повярвай- има още за много случайности да се трудиш! Хубаво ми беше да те вдишвам като наркотик- за кратко, но сладко! - и после да те оставя да се чудиш безмълвен- бях ли там, не бях ли, аз ли бях Онази, или следващата...въпроси, които все пак ще оставя без отговор, защото ти все пак живееш в "Дружба". А от такива екземпляри се научих да се пазя, нищо лично, просто ми писна от познати, които се познават непознавайки се с мои запознанства, които би ми се искало да опозная... та... дано не те срещна вече (: (независимо, че това желание, няма нищо общо с грубата реалност, която е, че НЯМА да те срещна вече).
*аurevoirmonunparfaitaimer...
П.С. : И все пак мисля, че би се казвал Деян или пък Калин
СлънцеМое: Искам да намеря голямата любов! Ей така - да я срещна и веднага да разбера, че е тя! Да се влюбим от пръв поглед, аз да го видя, той да ме види и... Хапчицата: Да бе...любов от пръв поглед! Ти как си го представяш?! СлънцеМое: Представям си го с 10 години по-голям от мен, ах...! Е, добре де, може и да не е от пръв поглед...но все пак...А понеже, да, това си е моята фантазия - ще го срещна, и да- ще се влюбя от пръв поглед, и не- няма да бъде нещастна любов, и да- той ще е единствен, и не- не ми пука, че звучи нереално, защото да- аз все пак ще го търся, а иначе- не, не се надявам излишно...просто много ми се иска, защото да- аз си измислям света и да- в него всичко ще е хубаво, и не- няма да съм сама, все сама, и все самотна... Да- ще се влюбя, да- ще видиш и не- няма да е скоро, защото- да, нищо не става веднага, поне не хубавите неща, а и да- моята Любов ще е хубава! И не- не ми се смей...защото- да, това е страхотен начин на изказване! Хапчицата: ... (смях, смях, смях, смях,смях...)
*с малко парафраза, защото- не, не помня дълго, и леки допълнения, защото- да, винаги има какво още да си кажем.
А, не! Вероятно бях станала толкова черногледа, че изобщо не забелязах днешния прекрасен ден. А именно: 1. Събудих се. 2. Помнех хубав сън. 3. Ще се сбъдне след осем дни. 4. Хороскопът не беше никак зле. 5. Прочетох забавен виц. 6. Rolling Stone ВЕЧЕ Е НА БЪЛГАРСКИ!!! 7. Милата ни екс-класна беше в изключително добро настроение. 8. Съответно аз също. 9. Милият ми Панайотко ми направи малка услуга. 10. Германия не е чак толкова трудна. 11. Четири часа! 12. Дългокосата Снежанка все пак имала чувства! 13. Хепи в "Happy" с Весето. 14. Уеджиссссссс 15. Дълъг, топъл разговор. 16. Тефтерът действа. 17. Обяд пред НАТФИЗ. 18. Четири стотинки бакшиш. 19. Любезен изпращач. 20. Находка и съответно ново попълнение в гардероба. 21. Все още има джентълмени в тея автобуси. 22. Времето в 14:01 беше страхотно. 23. Злати. 24. Малкото коте. 25. Милата Моя Любов ме обича. 26. Аз я обичам също. 27. Денят още не е свършил.
27 малки неща, които правят времето наоколо. И моето. И слънцето. И радостта.
Honestly what will become of me don't like reality It's way too clear to me But really life is dandy We are what we don't see Missed everything daydreaming
Flames to dust Lovers to friends Why do all good things come to an end Traveling I only stop at exits Wondering if I'll stay Young and restless Living this way I stress less I want to pull away when the dream dies The pain sets in and I don't cry I only feel gravity and I wonder why
Well the dogs were barking at a new moon Whistling a new tune Hoping it would come soon And the sun was wondering if it should stay away for a day 'til the feeling went away And the sky was falling on the clouds were dropping and the rain forgot how to bring salvation the dogs were barking at the new moon Whistling a new tune Hoping it would come soon so that they could die.
Сладка захарна пръчица! Четка с розова боя. Лилаво направо от тубата. Портокал направо от портокала! Цветни сърчица. Рамки с автографи. Стари телефонни номера. И не само телефонни. И все пак стари. Ама номера! Ама стари... Шарен килим. Претъпкан гардероб. Лепенки по прозорците. Отдавна непалена свещ! Любими забравени песни. Летни ветрила, които не са хвърчила. Не, не! Ветрила! Важно е да се отбележи! И кроасанчета. с Мед. и Ягоди. Индийски чай. Ментов шоколад. Златисти завеси. Ванилия във въздуха! Чаша червено вино. Секс за една нощ. Цинична пиеса. Мръснишки подмятания! Любовни сънища. Кубчета лед. Приятелства в лед. Разтопен лед. На минали кубчета. Простотия на кубчета. И разбира се, Кубчето на Аврамов. Почти като Авраам. Почти. Ама не. Симетрия на осите. Различия в обежните точки. Четка номер 8. Захабено тинтурето! Графитни надежди. Топло какао. Завърнал се приятел. Отишъл си приятел. Приятел+приятел. Ти си моят приятел. И Моят. И Приятел. Активия с фибри! Магазинът на ъгъла. Пушачи на студено. Кашмирени шалове. Просто Кавали. И не просто Маноло Бланик. Купичка с лешници. Купа с пунш. Алкохолни партита. Фейсбуук съобщения. Лайф Бокс! Фиш за тотото. То.То.То. ВсичкоТО. И нищоТО. Прошка за теб. Прегръдка за мен. "Хало" свят. Нов "Римайндинг". Тъч скрийн. Тъч ме... Гладстоун, Алабин и Графа. Не Витоша. Не, не. Кукиис, кафяви по възможност. Нови думи. Нови връзки. Сатанени чаршафи. Дълги разговори. Първи път. Още много пъти. 00:00 Точно време. Точно никога. Кукла на конци. Конци на пингвини. Пингвини на СГСАГ. СГСАГ. Стройко. Бойко. Стайко. ?! Разлика от бански. Порно сайтове. ДУХОВно израстване. Големи звезди. Земни звезди. Трикраки столчета. Трикраки човечета. Които не са мъже. И хермафродити не са. Сърдечни чувства. Безсърдечни фонтани. Любима църква. Вяра наоколо. Чуване. Чукане. Чакане.
Ето го и поредното доказателство, че нищо не е вечно. А това ли е чувството, че тази мечта никога няма да се сбъдне? Аха, добре, ще го запомня. Защото, щом това се промени, то значи, нищо друго няма да остане същото.
"Така се случва, че понякога дори най-добрите приятели поемат в различни посоки, за да търсят живота си. Имах невероятната възможност да срещна в живота си две от най-страхотните момчета, които по-късно станаха най-добрите мъже. Благодарен съм, че споделих част от моя lifetime именно с тях... и особено с Ryan Ross, когото безкрайно много обичам... Ние им пожелаваме всичко най-хубаво и се надяваме, че някой ден пътищата в този свят отново ще ни съберат. Panic! At the Disco е добре, ще бъде добре и винаги ще пази слънчевите образи на тези страхотни хора..."
Brendon Urie's Facebook page
И Мане го е казал: "Промяната е това, което променя нещата. Не различните гледни точки." Понякога тази промяна са хората, събитията, очакванията ти. Друг път са простички неща, които някой ти показва. Като деня, в който за първи път гледах видеото на I write sins, not tragedies и от тогава не бях същата. Понякога промяната идва толкова бързо, че дори не можеш да примигнеш, когато осъзнаването вече е дошло......след безброй мигвания всичко, което мога да кажа е "Благодаря ви, че ме променихте!" . Нищо, че никога няма да отида на ваш концерт и да се запозная с Ryan; нищо, че напоследък ви бях позабравила; нищо, че дори да си направя Същата Татуировка, тя вече ще е съвсем различна; нищо, че всичките мечти, които бяха прашлясали (но никога изместни от други!!!), вече са заключени в сандък без дъно, от който никога няма да се върнат; нищо, че вече не съм влюбена в Brendon; нищо, че Злати вече не е влюбена в Ryro; нищо, че Най-страхотният потник поизбеля; нищо, че тенсиката ми е умаляла отдавна; нищо, че променихте музиката си; нищо, че преди ви бях малко сърдита; нищо, че моите думи никога няма да стигнат до вас; нищо...
Важното е, че ми остават хубавите спомени (и снимки. Мнооого снимки.) И разбира се, моята основна философия за всичко: Lying Is The Most Fun A Girl Can Have Without Taking Her Clothes Off
If all our life is but a dream Fantastic posing greed Then we should feed our jewelry to the sea .... Hey moon, please forget to fall down Hey moon, don't you go down
I know it's sad that I never gave a damn about the weather, And it never gave a damn about me.
Да, знам... Сбогуването! не е никак лесно. И е дълго...
П.С.: Mad as a Hatter, Thin as a Dime
(нямаше как без нея!)
П.С.2: липсване ще има. П.С.3:(добре, няма вече)Allow me to exaggerate a memory or two.
Свещи за тъмно, свещи за светло, свещи за рожден ден, свещи за погребение, свещи за секс, свещи за депресивност, свещи за отмора, свещи за партита,свещи за кокетност свещи за вана, свещи за духане, свещи за палене, свещи за повсеместност, свещи за самота, свещи за романтика, свещи за циничност, свещи за ядене, свещи за любовни магии, свещи за вуду магии, свещи за спомен.
Светлина от днес, светлина от отвъдното, светлина от любовта, светлина от живота, светлина от сълзите, светлина от усмивките, светлина от Слънцето, светлина от прегръдката, светлина от мълчанието, светлина от прераждането, светлина от мига, светлина от утрешния ден, светлина от снимките, светлина от цветята, светлина от мелодиите, светлина от очите.
*Ние и на светло го можем!
а пък за всяко нещо си има причина.и повод. 'ой'ой!
Човекът и Другият Човек!!!! (мистър Деп, господин Бейл, моите нескрити въодушевления)
"............ - Кога се влюбихте за първи път?
: Бях на 8, видях съседското момиче да се реши пред огледалото в розовата й стая, играеше си на принцеса, кокетничеше, имитирайки снимка закачена на стената й. И тъй като я интерпретираше доста интересно, реших да разбера на кого толкова се възхищава... Е, само ще кажа, че първата ми любов, както се установи по-късно, бе трийсетгодишна мадама от плейбой... : Когато срещнах Ванеса. Това е. (следва тежка съчувствена приятелска прегръдка от страна на Крис) ............ - Философията ви за живота накратко?
: Цитирам: "Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него". И съм абсолютно съгласен. : Моят пък не е. За това пък изобщо не съм се замислял за философии, в смисъл, че нещо не ми се получава това с философията. Даже, когато учих в колежа философия, философията ми беше доста по-различна от тази на останалите, е, то да беше само в колежа... принципно философски погледнато... (обръща се към Джони, който го гледа с нескрито притеснение ала "Ехо?!")...философски погледната цялата философия се крие в това да изчерпаш философията на другите...яко, нали? : Да, много яко, и толкова накратко я разказа, че днес ще трябва да останем с 3 часа повече...(плези се) ........... - А философията ви за... (укорителен поглед на Джони към мен, след което бързо се поправям)...исках да кажа...какво са приятелите за вас?
Крис се обръща към Джони: Скъпи Джони, пиша ти това писмо, за да ти кажа колко много значиш ти за мен...от както те срещнах животът ми се промени до неузнаваемост (бурен смях от другата страна), а именно: осъзнах колко некадърен актьор съм всъщност, дъщеря ми ми заяви, че иска чичо Спароу да й е баща, а не Батман, освен това ми поръча да ти предам, че специално заради теб ще отвори шоколадница, за да се ожениш за Сандра...(настъпва заразителен смях в цялата група)...ето...ето това е то приятелството...взимаш жена ми, детето, пират си и търгуваш с шоколад. Как да не те обича човек?! (след като си поема дълбоко дъх) Джони заявява: Той винаги говори тоооолкова много...(обръща се към Крис): Ти пък ме убиваш! Убиваш най-добрия си приятел за торба пари...добре няколко торби, добре де, доста... без значение, да ти е гадно за шоколадницата! ... И всички се смяхме. И те отидоха да купят шоколад."
Родена, когато изпиваше първата си чаша евтина водка. Тази, която ти докара първия махмурлук. Родена, когато палеше първата си цигара. А после реши, че вече не ти се пуши. Родена, когато за първи път целуна момиче. И после реши, че само едно не ти стига. Родена, когато за първи път се качи на мотор. И повече никога не повтори болезнената смелост. Родена, когато за първи път не заспа сам. И това така силно ти хареса. Родена, когато Ролинг Стоунс палеха кръвта ти. После я палеше хаосът. Наоколо. Родена, когато се влюби в актьорите. И реши да станеш един от тях. Родена, когато още носеше истинското си име. И така си беше добре. Родена, когато за първи път танцува блус. А той си остана единствен и до днес.
Родена, когато ти тичаше свободен. Такъв, какъвто вече не си. Родена, когато узря първото зимно грозде. Такова повече никога нямаше. Родена, когато глухарчетата се гонеха в мартенските нощи. Те още са толкова студени. Родена, когато звездите над нас все още се виждаха. Сега вече сме слепи. Родена, когато хората се обичаха. Тогава все още знаеха как.
Тези 16 години,те не са никак много. Какво са тогава 14?! Спри да мислиш за тях.
"... а Оскар се обърна към младата дама, погледна я мило, погледа я така няколко мига, килнал глава леко надясно, и заговори с мекия глас, присъщ на английските аристократи, на придворните сладкодумци, на графовете и лордовете, за които все пишеше; а дълбокия тембър на английската литература, оставил и до днес дълбоко врязан отпечатък в разума (или не до там) на четящите люде по света нашепваше на госпожицата, че предстои история, която ще трябва да чуе, не, дори по- лошо - ще иска. А всеки говорел... нали... там разните неща за един от най- великите писатели, трагици и поети евър... И все пак...този Оскар много я привличаше с обаянието на разказите си за живота, с обясненията си за света, с хапливите си прозрение за английското общество и хората изобщо...[...]...слушайте хората, млада мис, те винаги имат какво да си кажат, било то дори да се засипят с обиди. Е, да, понякога пишат разни неща, излияния, които им е трудно да изрекат на глас, но това сякаш прави по- лесни...нещата. Слушайте дори когато двама души мълчат, тази тишина не е това, на което Ви прилича, напротив, тя е всичко онова, което не виждате, което не казвате. И в начинът, по който мълчат двама души се крие цялата същност на тяхната връзка - ако мълчат дълго, гледайки в различни посоки, то значи, всичко между тях е свършило. И дори да имат още какво да си кажат, те вече не искат да делят света си с другия. Така се случва понякога. Аха... - Оскар отпи от чая си и преглътна сякаш най- тежкото бренди. - Ако пък мълчат замислено, а израженията на лицата им досущ си приличат, то явно те мислят за едно и също нещо, често дори се случва да мислят еднакво... любопитно нали? Виждал съм възрастни дами и господа, които след един цял живот заедно продължават да мълчат и да се чувстват приятно така, защото знаят, че няма нужда да изричат на глас тревогите си за утрешното време или зимнината за ранната пролет, не изпитват нужда да говорят за радостите си, тъй като са се убедили вече много пъти, че Техният спътник се радва за същите неща или знае за какво би се зарадвал другия...ето тази тишина, може би, ние, другите хора не трябва да слушаме... - младата дама се беше облегнала на масата пред него и го наблюдаваше точно като малко момиченце, което слушаше за принцеси и принцове, и щастие завинаги. А моят стар приятел продължи: - ...но от всички думи, които хората изричат най- често скрити остават най- важните...защо го правят ли? Над тази тема ще беседваме друга вечер... - той се усмихна бащински - ... има тишини, които тежат и такива, които искаме понякога...но най- страшна от всички ни се струва тишината, която не е споделена. Разбира се, понякога оставаме "насаме" и така "си почиваме", така разправят...но никой няма да отрече, че тишината на неговата самота го плаши най- много от всичко друго, тишината от неизбежността да осъзнаеш, че е дошъл денят, в който имаш толкова много да казваш, а няма на кого, това е най- кошмарният образ, който от самото Начало се е зародил сред хората[...]И така, те винаги има какво да си кажат, понякога само за да не е тихо, винаги има думи, които да изрекат, прошепнат или помислят, само да има с кого да ги споделят. И за това, моля ви, млада мис, слушайте хората, това не е само за обогатяване на речника...[...] Оскар се сбогува с последната глътка чай, изправи се и отиде да си поговори с няколко лордове от Източното кралство. Или пък да ги послуша..."
Пердикан: Сбогом, Камий! Върни се в манастира и когато слушаш отвратителните истории, които са те отровили,отговори това, което ще ти кажа: всички мъже са изменници, непостоянни, лъжци, бъбривци, лицемери, надменни и подли, чувствени и достойни за презрение; всички жени са коварни, лукави, тщеславни, любопитни и развратни: светът е бездънна помийна яма, където най-безобразни гадини пълзят и се мятат върху планини от кал, но на света има нещо свято и възвишено- това е връзката на две такива несъвършени,такива ужасни същества!В любовта често си мразен , често си нараняван, често си нещастен , но обичаш и когато застанеш на прага на гроба, можеш да се обърнеш, да погледнеш назад и да кажеш:"Аз често страдах, понякога съм лъгал, но съм обичал, живял съм аз,а не някакво изкуствено същество,създадено от моето високомерие и от моята скука!"
Ние казваме НЕ! И когато ни питат, ние казваме НЕ! И когато най- много ни се чувства, ние казваме НЕ! Майната му на "мъжа", да спасим себе си! Майната им на това какво искат или дават!
Аз повече няма да чакам, тя повече няма да чака! Повече няма да се надяваме, да се молим, да искаме, да будуваме, да размишляваме, да се задълбаваме, да се отегчаваме, да се депресираме. Повече не! И на мен ми писна, и на нея й писна. Твърде много понасяме твърде големи разочарования, които твърде силно ни разбиват. Нищо, че после се събираме. Наново.И днес..пак сме цели.
И без теб ще живея. И тя без него, сигурна съм, че може. Вливам се в себе си, толкова истини, толкова смях. Присмивам се на всичко, което някога мечтаех да имам. Не. Ти не си част от живота ми. Не. Ти няма да ме видиш да плача. Не. Аз съм различна. Не. Не пробвай. Спести си усмивката. Твърде дълго се преструва така. Не. Аз ти махам от другия край на нощта. Лека нощ. Аз вече ще живея така. Прекалено много изстинах. дори още много да те ... забранено ми е да го изричам.
Тези малки неща, които те създават. Такъв. Такава. Онези, всички неща, за които ти винаги си там. Хапчице.^^ Тъй щастлива съм и се радвам, че те има. Благодаря ти.
тези неща:
Има приказки
(в които с теб живеем).
Принцове
(които още чакаме).
...
Щастливи краища
(които още дълго с теб ще чакаме).
Лято
(което изживяхме заедно).
Завинаги
(дано да е завинаги).
Изгреви
(които ще посрещаме по махмурлийски).
Съвпадения
(които ще са най- щастливите ни мигове).
Гари
(на които ще се чакаме).
Влакове
(които ще ни разделят).
Париж
(който ти го пожелавам).
Сладоледи Рафи
(с които ще ме мажеш).
Доброта
(която винаги ще бъдеш).
Думи
(които никога няма да ми стигнат, за да кажа колко много си за мен).
Guns N’ Roses
(след които ти си друга ).
Джони Деп
(заради когото няма да можеш да спиш).
И…
аз
(която много те обичам).
вторник, октомври 27, 2009
Сънища. Толкова истински. Сънуваше. Толкова приказки.
ОБИЧАМ ТЕ
много
и понеже знам, че никога няма да си с мен, не се страхувам да си призная, че още, още, още много те ОБИЧАМ !
Може би любовта ми те плаши, а може би ти си избягал от нея щом близо си бил и преди. Теб ли нежно докосвах ? А може би всъщност не съм. Или всичко било е насън. Или без сън, полъх на парфюм.
Целуни ме със устни прохладни, по-сладки от мед. Дай ми нежна отрова, но не и прегръдки от лед! Исках с теб да избягам, но с мен ще избягаш ли ти? Всеки път ли се криеш, поне този път остани. Кой изтръгна крилете от крехките ти рамене? Нека аз те обичам поне...
И когато ме питат "Защо?", аз все още се правя на глуха. И когато ме гледат неразбиращо, аз все още нищо не виждам. Не ми пука! Разбираш ли? Никак, въобще, ни най- малко. Не ми е тъжно, самотно ли? - жалко. Изобщо не ми ги поднасяй. Прекалено дълго търпях. Крайно. Време. Е. Някой. Да. Те. Просветли.
Късмети за щастие, детелини за радост, слоне за мухи, кутийки за щастие, думи за монолог, който само ТИ си мислиш, че е диалог. Глупост за по- голяма, живот за забравяне, спомени за намразване, усмивки за лицемерие, истина за болка, бонбони за колкото да има, любезност за доброто поведение, лъжи за всичко по принцип, нови неща за замяна, стари неща за подмяна (няма нищо вечно). Чувства за рециклиране, студени преградия за изолиране, дъвки за дъвчене, тетрадки за писане, моливи за острене, скици за рисуване. Да се радваме докато можем. радост за... кого?!
понеделник, октомври 26, 2009
Остават 237 дни до началото на лятото... -‘๑’-
You left me hanging from a thread we once swung from together I’ve lick my wounds but I can’t ever see them getting better Something’s gotta change Things can not stay the same Her hair was pressed against her face, her eyes were red with anger Enraged by things unsaid and empty beds and bad behavior Something’s gotta change It must be rearranged I’m sorry, I did (not) mean to hurt my little girl It's beyond me, I can not carry the weight of the heavy world So goodnight, goodnight, goodnight, goodnight Goodnight, goodnight, goodnight, goodnight Goodnight, hope that things work out all right..
събота, октомври 24, 2009
"... а сега..ми дайте хоризонта! Много сме лоши. Йо-хо-хо. Аз съм роден да бъда пират!"
Да се влюбиш в образ или да разлюбиш реалната ти личност. Да избираш да си приказен сваляч или да не избираш да си, който и да е. Да се луташ в неразбрани чувства или да разчувстваш неразбран актьор.
п.о.м.о.щ.
Как да се влюбя, когато аз съм толкова непостоянна? Как да разлюбя, щом никога не съм била влюбена? Аз ли съм виновна, че ти продължаваш да си Ти? Аз ли съм глупачката, поредната, във твоята история? Знам, бъди спокоен. Знам, че ти вечно ще се криеш. Знам, че аз никога няма да те намеря. А когато се завръщам..тогава пак боли. А обезболяващи пиеси вече няма. А пък има болка. Нови драми, нови думи, нови други. Но(вост), остаряла, че вече ми е дошло до **** на гея. Обич, да бе да, за същото и аз си мислех. Обичаш... да посещаваш все нови и нови...сърца. Вярно, аз съм никоя. Всъщност- и ти. В сбора, никой+никой, вярваш ли? А, да. Антикварни седалки. Антропогенни свалки. Антипатични актриси. Анемични ци*и.
За тази постановка...нямам думи! Та това бе повече от втрещяващо...заразяващо и отвращаващо, развращаващото се момиче. Ти..и Този досаден твой глас, който ме залъга, който ме повика. И ми харесва, и не ми харесва. И те обичам, и не те обичам. И те искам, и не те искам. И те отбягвам, и те търся. Следващ извод: ти си болест, следователно аз съм мазохист, че те търпя, следователно болката ще продължава, болестта ще се разнася, из цялото ми тяло, из целия ми ум, във всичките ми емоционално разпаднали се нива. Следователно, вече не остана нищо, което да доубиваш..., Джакомо. Ти и твоите превъплъщения на обичащ, на мразещ, на страдащ, на губещ, на самотен, на отхвърлен, на запазен, на неупотребяван. Всичко ми взимаш...а думите...те не правят нещата по- лесни...но аз съм мазохист, а ти садист. Без да знаеш, без да искаш. Омагьосан кръг. Трудни чувства. Невъзможна обич. Аз се отказвам. свърших.приключих.до тук. до следващия път.
"Да се прибираме, Моя Любов, да се прибираме, там където няма въздишки..." (Джакомо Казанова)
Maroon, maroon 5, five maroons, in The fog, in the Story, kara's flowers, Harder to breathe, maybe it's The sweetest goodbye, than She will be loved, Back to your door, singin' songs about Jane, takin' Little of your time, but we Must get out in this Sunday morning, we're Not falling apart, but Nothing last forever, so I say "Goodnight, goodnight" to This love, and this Wake up call makes me think that I Won't go home without you, 'cause it still Makes me wonder, but I beggin' : Not coming home, I don't care The way you look tonight, 'cause that were just Wasted years..but shhh, it' a Secret, don't tell them you're so Faster lover, like a Kiwi...Can't stop..thinkin'..that..it's..Better that we break. But I miss you, I Love you..such an Infatuation...
Имаш ли наистина всички неща, които си? Искаш ли наистина всичко, което взе от мен? Искаш ли да прикриеш страданието под това мълчание, или скриваш белези? (от това, че си наистина човек, страдащ?) Всиките съм ги видяла.
Искам ли наистина да си тук, когато има толкова други хора? Искам ли наистина всичко да свърши, когато животът ми тепърва започва? Искам ли да остана, когато другаде ме чака нещо далеч по- добро, или само се правя на студена кучка? (каквато вече всъщност съм) Всичко си разбрала.
Не, ти ни си незаменима. Такива хора няма. А клишираното- незабравима. Не, аз не съм вече същата. Постоянното е скучно. А отегчението преди ни беше достатъчно. Не, ти не си за мен. Това е борба със самите нас. А сме твърде уморени.
но бъди близо.само за момента.не си отивай вкъщи.дори и мазохист, аз съм по-голям съдист от теб.и ще боли.от съжаление.от лъжовна утеха.от липсата й също, ще боли, обещавам ти.
Знаеше ли, тази история не е нова. Знаеше ли, историята на незадоволени момичешки мечти. Знаеше ли, историята на разбитите сърца. (тя се случи)
Научи, пътя обратно от мен. Надалече. Аз ще науча моя. Излъжи, когато си щастлива. Твърдо. Не се завръщай. Не още. Престани, всеки край е ново начало. Хубаво. Ми е. Забрави, всеки спомен е само за протокол. Изпразних главата си от ненужно съдържание. И не се опитвам да се справям с твоето сляпо съзерцание.
Хайде, на онова, което имахме, с любов! Боли, но аз няма да се завърна. И ти недей. Някой ден пътищата ни отново ще се пресекат. Но помни. Думите. Тях аз никога няма да "преодолея". Ако никога значи скоро. Не взимам решение. Не мога. Каквото трябва ще стане. За момента... само не разваляй всичко...
И ако това е един от онези следобеди, в които премисляш едно нещо повече време отколкото трае следобедът, то значи се намирам в странен делириум, оцветен в есенно жълто и напръскан с новия студен дъждец. Е, трудно е да разсъждаваш, когато очакваш нещо, в същото време се опитваш да избягаш от него, докато междувременно ти се случват разни други неща, които те объркват допълнително и докато това трае, изведнъж те връхлитат все нови и нови идеи, които ти нямаш време да осмислиш, камо ли да пресъздадеш. Да..казах, че е трудно. Усещам се... разбрана. Успокоена. Омиротворена. Чувствам, че скоро ще реализирам едно голямо, много голямо, отдавнашно желание. И въпреки, че съм сигурна, че това ще стане ми е малко празно, че няма да споделя емоцията с предишното. Но не чувствам болка. Е, малка празнота...може би. Но и това не е много сигурно. И ако това е един от онези дни, в които усещаш, че нещо ще се случи, то тогава аз затварям очи и размишлявам: ако в един следобед, съвсем теоретично, направиш нещо, което, съвсем хипотетично, е жизнено важно за "кармата ти", но привидно е монотонно, ежедневно, то този следобед колкото и парадоксално да звучи, ще се окаже един от най-важните в живота ти (доскорошния), дори сега да ти се струва сив и безличен. Хм... и ако на принципа на променливите съберем шанса от това, точно този билет да е по-щастлив от предишния, и качеството на сърцебиенето, което изпитвам, когато си помисля за следващия...имам чувството, че ще изригна. Хм...опциите това да не се случи са минимални, като се има предвид Кой си. Та...това ще бъде първата ни среща(образно казано) от 14 май насам...колко прави това...5 месеца? Аха. Пет месеца те чакам. Остават три дни. Цялото ми тяло изтръпва като си помисля. Като си представя. И в същото време не очаквам нищо. Понеже очакванията ми Ти винаги ги преиначаваш. Влюбена съм.хаха. Може би ако го призная, в утрешния следобед вече няма да съм. Защото, ако Айнщайн е бил прав и всичко is relative, то и варианта да изпитвам това, което не ме оставя да заспя, да изчезне е сравнително...възможен. В което силно ми се иска да вярвам, но което, уви, не се оправда. В последните пет месеца. И питам: защо никой не ми каза? Защо никой не ме предупреди, че ти, с тази твоя прегръдка, ме зарази...за..дълго. И тази болест, защо никой не успя да я излекува?! Как може?! ВъзмУтена съм! И огОрчена. Че съм такъв мазохист. Защото само мазохист може да обича такъв нарцисист.. И като прецизен изследовател на човешките души надниквам... и осъзнавам: човешката душа е бездънна пропаст, завива ми се свят като надникна в нея. А ти..ще надникнеш ли във моята? .невинно. 3 в 1: никога споделена любов, билет и мляко. Such a Delirium!
