Да не ме забравиш

може би е редно да мълча.
розовото рядко проговаря.
нека само аромата си стои,
в тебе с устните си го затварям.

пускам влакове покрай клепачите си.
много шум и после...нищо.
скрила съм пейзажите от погледа си
да не ми напомнят колко съм далечна.

"липсваш ми" са прости думи.
скрити зад нещастни чувства.
ледено ми е да ти ги казвам на отиване,
след което няма да се върна.

само старите адреси в други краища на света
ще ме върнат пак при тебе,
ще ме носят с всяка нощна красота,
да ме виждаш как се смея дневна,
да ме помниш, че на лято ти ухая,
да не спираш да ме искаш, гневна,
да ме криеш от света си, никой да не може да ме вземе..

но може би е редно да мълча.
по-добре е, сигурно.
от мълчанието не ти остават никакви следи.
но съм толкова нередна,
ще ти кажа всичко - нека те боли.
свят да ти се вие, че не ме обичаш.
всичко в тебе да гори.
ще съм искрена, първична.
белези ще ти оставя
да стоят, в тебе всичко да запалят...
та да може да не ме забравиш.