hi/Story

Имаш ли наистина всички неща, които си?
Искаш ли наистина всичко, което взе от мен?
Искаш ли да прикриеш страданието под това мълчание,
или скриваш белези? (от това, че си наистина човек, страдащ?)
Всиките съм ги видяла.


Искам ли наистина да си тук, когато има толкова други хора?
Искам ли наистина всичко да свърши, когато животът ми тепърва започва?
Искам ли да остана, когато другаде ме чака нещо далеч по- добро,
или само се правя на студена кучка? (каквато вече всъщност съм)
Всичко си разбрала.

Не, ти ни си незаменима. Такива хора няма. А клишираното- незабравима.
Не, аз не съм вече същата. Постоянното е скучно. А отегчението преди ни беше достатъчно.
Не, ти не си за мен. Това е борба със самите нас. А сме твърде уморени.



но бъди близо.само за момента.не си отивай вкъщи.дори и мазохист, аз съм по-голям съдист от теб.и ще боли.от съжаление.от лъжовна утеха.от липсата й също, ще боли, обещавам ти.



Знаеше ли, тази история не е нова.
Знаеше ли, историята на незадоволени момичешки мечти.
Знаеше ли, историята на разбитите сърца. (тя се случи)


Научи, пътя обратно от мен. Надалече. Аз ще науча моя.
Излъжи, когато си щастлива. Твърдо. Не се завръщай. Не още.
Престани, всеки край е ново начало. Хубаво. Ми е.
Забрави, всеки спомен е само за протокол. Изпразних главата си от ненужно съдържание.
И не се опитвам да се справям с твоето сляпо съзерцание.

Хайде, на онова, което имахме, с любов!
Боли, но аз няма да се завърна.
И ти недей.
Някой ден пътищата ни отново ще се пресекат.
Но помни. Думите.
Тях аз никога няма да "преодолея".
Ако никога значи скоро.
Не взимам решение.
Не мога.
Каквото трябва ще стане.
За момента...
само не разваляй всичко...