Показват се публикациите с етикет Случва се. Но нека не се.. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Случва се. Но нека не се.. Показване на всички публикации

четвъртък, март 31, 2011

опит за летене

тупти.
и спира.
тупти.
и пак.
сънят ми спира.
да подвие крак.
че дълго е пътувал.
все в това легло.
неизбродимо дълго.
все с това тегло.
седи и чака.
да те срещне тук.
че тук е само мястото
където има звук.
който да изрича чувства
непотребни
вредни
странни.
седи и чака.
и настъпва мрак.
а ти не идваш
и не идваш
пак.
потропва нервен
цяла вечност
те е търсил все наум.
а когато те поиска
реалността му стана сън.
цигара пали.
на стара гара
под стар перон
живота си
погубва в бавните минути
на един нагон.
дими.
цигарата-наполовина.
и бутилка отлежало щастие.
пак наполовина.
и той-наполовина
в сърцето си те носи
и отравя се
че ти си тъй износен.
събира в шепа
своите тъги
че кой събира в шепа?
нещо друго
ако не сълзи?
цигара втора.
полумесец избелял.
от все същото
отдавна чакано.
за все същото-
живота избледнял.
пореден мрак.
и нищо ново.
и тебе пак
ще чака
пак
отново.
от скука рими ще реди.
и пасианси.
дали си другият ми сън?
или неговата реалност?
сънят ми спи.
а уморената вселена
си сипва глътка щастие
да опита
и се пита
Че защо горчи?
а аз всяка сутрин пиша
че от щастието боли.
и ти не идваш.
и сънят ми пак.
на утринното слънце дава знак
по-бързо да залязва
по-ярко да гори
че всичко се повтаря
когато е по три.
и трета нощ.
седи и чака.
и отваря още щастие
и дими,и смята
кога последно щеше да те чака.

вторник, януари 04, 2011

Направи ми биологически анализ на душата.

♥

Сърцето има две предсърдия и две камери.
Разположено е асиметрично, като 2/3 се намират наляво, а 1/3 надясно от срединната равнина.
Той е кух мускулест орган,който е жизненоважен.
(за това дали ще мога да те продължа в съзнанието си)
Бие с приблизително 100 000 удара на ден.

Но какво за тези сърца,които са разбити? Кой ще каже колко тежи едно натрошено сърце? И кой ще ми каже колко често ще бие то?!? То,моето сърце,не се намира нито отляво,нито отдясно. То се рее в празните салони,там където някога съм била обичана. Но все пак. Само въпрос на топография е колко на юг или на север е във времето. Само въпрос на география е,дали е тук с мен или там с теб. Защото ти и аз никога не сме на едно и също място. Предполагам,че след като сърцата ни,на нас..хората,се делят по възрастови, полови и индивидуални характеристики,то аз мога за себе си,за твоето и за нейното сърце да правя изводи.
Твоето,било някога туптящо,сега се е задръстило от непреглътнати емоции.То кърви.И е болно.Нейното е може би последното оцеляло подобие.Някаква холограм
а от миналото,която ми се смее с иронично туп-туп-туп.По 100 000 пъти на ден.Твоето е за смяна.Отляво има рана,а артерията му е залепена със заглъхнали празнодумия.

Значи... и двамата сме кухосърдечни.
Обречени.Застояли.Неизползвали навреме онова,което може да бъде наречено живот.
Остави я нея.Тя е с байпас,който поддържа илюзията цяла.

туптуп-туптуп-туп.туп.


събота, ноември 13, 2010

От една великолепна катастрофа се раждат нашите срещи.

-Всъщност ти честен човек ли си?
-Не...Не,аз съм лицемерен,себичен и студен.
-Тогава?
-Тогава...сме толкова еднакви,че не можем да бъдем близо един до друг.
-Би настъпил арктически студ.
-Би...
-Ти си луд по мен.
-Аз...бях луд по теб.Но Лудостта ме уби.
-Значи си мъртъв по мен?
-Значи...ти си моята смърт.
-Но ние си приличаме толкова много.
-Толкова,че...и аз съм твоята гибел.
-Значи е без изход.
-Значи,че...е съдбоносно.
-Аз съдбоносна ли съм?
-Ти...си предопределяща.
-Какво определям?
-Накъде ще...
-Продължаваш?Гледаш?Търсиш?
-Живея...
-Накъде ще живееш?
-Накъдето...те няма.

петък, октомври 08, 2010

Само протегни ръце към мене.

Целувай ме дълго, целувай ме така, че никога, никога да не узная, как случайно идват и изчезват целувките, никока, никога да не узная...
Целувай ме дълго, целувай ме така, че никога, никога да не узная, как случайно идва, идва любовта, а след нея неизбежно-краят...





събота, юни 19, 2010

ЛУНЕН СЪН

представям си.
въображението ми е като дервиш.
а някои казват, че това е всичко.


Звуците преминават на вибрации през тялото ми.
Гласът ти ми напомня на душевен оргазъм.
Тялото ти е скица на мисли непомислени.
Въздухът наоколо е материя на желания.
Аз не искам нищо повече. Само да ме гледаш. Само сините ти очи да изпълват пълния салон, да ме търсят, да ме чакат. Говориш ми за себе си, питаш ме как съм, а очите ти задават други въпроси. Саксофон. Околност в средата на лятото. Топла вечер. Всичко изстива, само ти си горещ. Само твоята кожа пари.
Аз коя съм?
Тя коя е?, питаш се.
Не те е страх,само не знаеш какво да правиш.
Вечерта заспива. Разотиват се хората. Без да питаш ме докосваш. Дишам без въздух. А ти си забравил как да живееш.
Отминаваш цветя. Обръщаш се. Напомнят ти на мен. Опитваш се да ме изгониш от съзнанието ти, но ме връщаш в сънищата си.
Прелъстен си.
Въпреки тези 19 години.
Няма разлики. Има само два живота. Две реалности.
Казваш, можеш да устоиш на изкушенията.
Когато идваш, ме молиш аз да мога.
Плъзваш поглед. Само ми говориш. Само се усмихваш. Хайде,нали си актьор, прикрий се. Направи се на друг. Вече го опита веднъж.


Но винаги първа си тръгвам.
Не се опомняй.
Шок съм.
Пак те искам



.

вторник, април 27, 2010

Художествено оформление на една тотална лудост, pt1

"Абе ти да не си малоумна?!!?!?!",
ме пита отражението в стъклото на първия етаж,
а аз му отвръщам:
"тази нощ в сънищата ми даваха страшни неща."

и пак се връщам.
защо се връщам?
остава половин час, а аз го търся.
защо го търся?
нали вече не е същото?!
нали вече е нормално-скучно и студено?
защо отивам?
защо съм тук?
той е вече на 31, а аз-глупавата и наивна-правя обиколка.
каква е тази обиколка, бе?
за кого?
за този, който някого прегърнах?
о, я моля те!
я...мълчи!
пазача вече ме познава.
билето-късачите-вече-ме-помнят.
защото аз се връщам.
и обикалям.
ей така- в порочен кръг- каквато е и ситуацията.
нито да го обичаш-нито да не го обичаш.
и изпадам в паника.
дадох си срок.
защо си дадох срок?
да не би да го спазя?!?
само дето сега ще ми е гузно.
"ако не го видя до 27..." - празни приказки!
празни обещания!
къде си бе, Владо?
писна ми да се оглеждам.
вратът ми ще колабира, очите ми сами ще се извадят.
ще ми се счупят краката, та да не мога никога повече да пристъпвам нервно на топлите павета.
боли-ме-да-се-връщам.
ама на!
пак съм тук.
и пак...така.
и пак ще се надявам.
защо ще се надявам?!
защото някой някъде бил казал:
"Не позволявай на мечтите да умрат"

вторник, март 09, 2010

They should create a relationship status 'Player'

Коректно отношение.
Кратки разговори.
Това ти дължа.
Но ти не искаш.
Продължаваш да упорстваш, да досаждаш, да задълбаваш, да питаш.
Ти си като месецът.
А аз не го обичам.
Ти си изненадан, но вечно осведомен.
Аз не харесвам прекалено освдомените хора.
Не харесвам начина, по който ме знаят.
За теб съм "гадна кучка".
За себе си съм била твърде дълго наивна.


Как се обръщат нещата, мило мое?
Как става винаги така, както никога не съм го мислила?
Как ще продължаваме?
Как ще лъжем вече?
Как ще се целуваме?
Как ще си говорим
когато
няма
думи
между
нас
?

неделя, февруари 28, 2010

My mistakes

Голяма грешка.
Цяла поредица даже.
От грешчица- до грешище.
Погрешна нагласа.
По грешното време, на грешното място.
Грешната стая.
Грешното момче.

Много сгреших. Мно-го.
И ще се повтори.

понеделник, януари 04, 2010

утре не,а сега! тук на място...

да бъда с теб е като дрога, като дрога..искам много!

НапрАви всичко незабравимо, мразя те, заради това! Бил обичал друга, бил я чакал нощем, бил несигурен и слаб! Даниела?! А тя Какво ме интересува ?! Не ме занасяй, научила съм се да познавам достатъчно изражения, научила съм се да забранявам хиляда изречения. Не искам да ме чакаш, не искам да питаш за мен, няма да сме само приятели, няма да ме докарваш до отчаяние! Лигльо! От страх дори не ме целуна/при всичките милион възможности, това те прави просто жалък/.

Шотовете не ме правят сляпа, само отстраняват 90% от мисълта ми.

Но накрая пак мога да се сърдя само на себе си: че преди дори не го забелязвах, че го игнорирах, че го плашех, че не го помнех, че не му говорех, а когато го правех, обикновено беше иронично. Че не го срещах, че не се запознахме, че не направих НИЩО, за себе си. Не му се сърдя, че е моногамен, в крайна сметка някой ден, хипотетично и такъв може би, ще ми хареса. Защото 70/100 от кукличките търсят точно такива- послушни и праведни, които дори и пияни пак намират начин да се защитят от това, което искат и търсят, и са чакали, и ги е ударило като гръм, и им харесва, повече от колкото са готови да позволят. За първи път ми се случи някой да се пази от моите чувства, да пази своите от мен. Да не иска да оставаме сами, от страх, че "ще направи нещо, за което ще съжалява"...защото мен утре няма да ме има. Тайно прави хиляда неща на ден, за да не разбера, че всъщност "свободния му период" желае и се моли да бъде оползотворен. Изпива ме с поглед, но бяга, защото ще ме види отново след 3 месеца и не е съвсем сигурен, дали ще издържи. Играем си на развален телефон, за да изопачим нещата, които казваме един за друг. Играем на сляпо. Напосоки. На дребно. Крием се зад предтекстове и причини. Отстъпваме си мястото на жалкия, че не можем да се разберем кой го заслужава повече. Убиваме желания и мисли. Правим се на слепи и глухи, когато сме един до друг. Не чувстваме нищо, когато замръзваме заедно. Пием за всеобщото щастие, но не и за Общото Удоволствие. Хвърляме си тъпи и неловки погледи, когато случайното докосване продължи по-дълго, от колкото трябва. Наричаме се с безразлични местоимения, за да не ни личи, че знаем един за друг много повече от имената си. Пожелаваме си лека нощ, в опит да заглушим тежкото дишане...

Колко ме дразниш, лелее! Колко ме дразнишш..

Принц Едуард, благодаря за разходката..на тъмно.

вторник, ноември 24, 2009

Убий егото си, влез в събеседника!

Мога да говоря без да слушам и пак да очаквам да ме разбират.
Мога да гледам без да те виждам и пак да си мисля, че всичко е очевидно.
Мога да те забравям, помнейки колко много те обичах.
Мога да чувствам самота, дори никога да не съм сама.
Мога да опитвам да се връщам, но пътищата се изкривяват и пак ме водят към теб.
Мога да бягам, но ще бягам винаги към Точно Този Театър.
Мога... и да не мога да съм всичко, което този свършен свят така силно иска.

Мога да забавям времето, но не и да го спра.
Мога да те губя, но не и да те пропилявам.
Мога да се надявам, че още ще те обичам след време, но не и, че ти ще ме обичаш някога.
Мога да чакам да съмне, но не и да посрещна изгрева с теб.
Мога, да откривам хубави балади, но не и да танцувам на тях.
Мога да пиша за живота си, но не и да го живея.
Мога да преследвам мечтите си, но не и да създавам нови.
Мога пресушавам големи бейлиси, но не и големи водки.
Мога да се правя на силна, но не и наистина да съм.
Мога да плача, но никога повече от любов.
Мога и да обичам, но Владо определено не е човекът.


Аплодисменти за момичето, което се оказа толкова способно.
Горката.
От много можене полза никога няма.

петък, ноември 06, 2009

Родена, когато твоята зима се сбогуваше...

Родена, когато изпиваше първата си чаша евтина водка. Тази, която ти докара първия махмурлук.
Родена, когато палеше първата си цигара. А после реши, че вече не ти се пуши.
Родена, когато за първи път целуна момиче. И после реши, че само едно не ти стига.
Родена, когато за първи път се качи на мотор. И повече никога не повтори болезнената смелост.
Родена, когато за първи път не заспа сам. И това така силно ти хареса.
Родена, когато Ролинг Стоунс палеха кръвта ти. После я палеше хаосът. Наоколо.
Родена, когато се влюби в актьорите. И реши да станеш един от тях.
Родена, когато още носеше истинското си име. И така си беше добре.
Родена, когато за първи път танцува блус. А той си остана единствен и до днес.


Родена, когато ти тичаше свободен. Такъв, какъвто вече не си.
Родена, когато узря първото зимно грозде. Такова повече никога нямаше.
Родена, когато глухарчетата се гонеха в мартенските нощи. Те още са толкова студени.
Родена, когато звездите над нас все още се виждаха. Сега вече сме слепи.
Родена, когато хората се обичаха. Тогава все още знаеха как.

Тези 16 години,те не са никак много. Какво са тогава 14?! Спри да мислиш за тях.

четвъртък, октомври 29, 2009

Вето. Не.то. Не.ти.

Ние казваме НЕ!
И когато ни питат, ние казваме НЕ!
И когато най- много ни се чувства, ние казваме НЕ!
Майната му на "мъжа", да спасим себе си!
Майната им на това какво искат или дават!

Аз повече няма да чакам, тя повече няма да чака!
Повече няма да се надяваме, да се молим, да искаме, да будуваме, да размишляваме, да се задълбаваме, да се отегчаваме, да се депресираме. Повече не! И на мен ми писна, и на нея й писна. Твърде много понасяме твърде големи разочарования, които твърде силно ни разбиват. Нищо, че после се събираме. Наново.И днес..пак сме цели.

И без теб ще живея. И тя без него, сигурна съм, че може.
Вливам се в себе си, толкова истини, толкова смях.
Присмивам се на всичко, което някога мечтаех да имам.
Не. Ти не си част от живота ми. Не. Ти няма да ме видиш да плача.
Не. Аз съм различна.
Не. Не пробвай. Спести си усмивката. Твърде дълго се преструва така.
Не. Аз ти махам от другия край на нощта.
Лека нощ. Аз вече ще живея така.
Прекалено много изстинах.
дори още много да те ...
забранено ми е да го изричам.

вторник, октомври 27, 2009

Сънища. Толкова истински. Сънуваше. Толкова приказки.

ОБИЧАМ ТЕ

много

и
понеже

знам,
че
никога
няма
да
си
с
мен,
не
се
страхувам
да
си
призная,
че
още,
още,
още
много
те
ОБИЧАМ
!



Може би любовта ми те плаши, а може би ти
си избягал от нея щом близо си бил и преди.
Теб ли нежно докосвах ?
А може би всъщност не съм.
Или всичко било
е насън.
Или без сън, полъх на парфюм.

Целуни ме със устни прохладни, по-сладки от мед.
Дай ми нежна отрова, но не и прегръдки от лед!
Исках с теб да избягам, но с мен ще избягаш ли ти?
Всеки път ли се криеш, поне този път остани.
Кой изтръгна крилете от крехките ти рамене?
Нека аз те обичам поне...

понеделник, октомври 19, 2009

Не обичай. Никога недей. Не се влюбвай. Любовта е храна за глупаци.

К.А.З.А.Н.О.В.А.

Да се влюбиш в образ или да разлюбиш реалната ти личност.
Да избираш да си приказен сваляч или да не избираш да си, който и да е.
Да се луташ в неразбрани чувства или да разчувстваш неразбран актьор.

п.о.м.о.щ.

Как да се влюбя, когато аз съм толкова непостоянна? Как да разлюбя, щом никога не съм била влюбена?
А
з ли съм виновна, че ти продължаваш да си Ти? Аз ли съм глупачката, поредната, във твоята история?
Знам, бъди спокоен. Знам, че ти вечно ще се криеш. Знам, че аз никога няма да те намеря.
А
когато се завръщам..тогава пак боли. А обезболяващи пиеси вече няма. А пък има болка.
Н
ови драми, нови думи, нови други. Но(вост), остаряла, че вече ми е дошло до **** на гея.
О
бич, да бе да, за същото и аз си мислех. Обичаш... да посещаваш все нови и нови...сърца.
В
ярно, аз съм никоя. Всъщност- и ти. В сбора, никой+никой, вярваш ли?
А, да. Антикварни седалки. Антропогенни свалки. Антипатични актриси. Анемични ци*и.



За тази постановка...нямам думи! Та това бе повече от втрещяващо...заразяващо и отвращаващо, развращаващото се момиче. Ти..и Този досаден твой глас, който ме залъга, който ме повика. И ми харесва, и не ми харесва. И те обичам, и не те обичам. И те искам, и не те искам. И те отбягвам, и те търся. Следващ извод: ти си болест, следователно аз съм мазохист, че те търпя, следователно болката ще продължава, болестта ще се разнася, из цялото ми тяло, из целия ми ум, във всичките ми емоционално разпаднали се нива. Следователно, вече не остана нищо, което да доубиваш..., Джакомо. Ти и твоите превъплъщения на обичащ, на мразещ, на страдащ, на губещ, на самотен, на отхвърлен, на запазен, на неупотребяван. Всичко ми взимаш...а думите...те не правят нещата по- лесни...но аз съм мазохист, а ти садист. Без да знаеш, без да искаш.
Омагьосан кръг. Трудни чувства. Невъзможна обич.
Аз се отказвам. свърших.приключих.до тук.
до следващия път.

"Да се прибираме, Моя Любов, да се прибираме, там където няма въздишки..."
(Джакомо Казанова)