Един път сърцето дай си.Дори мигът да бъде къс.

Сънища. Толкова истински. Сънуваше. Толкова приказки.

ОБИЧАМ ТЕ

много

и
понеже
знам,
че
никога
няма
да
си
с
мен,
не
се
страхувам
да
си
призная,
че
още,
още,
още
много
те
ОБИЧАМ
!

Може би любовта ми те плаши, а може би ти
си избягал от нея щом близо си бил и преди.
Теб ли нежно докосвах ?
А може би всъщност не съм.
Или всичко било
е насън.
Или без сън, полъх на парфюм.

Целуни ме със устни прохладни, по-сладки от мед.
Дай ми нежна отрова, но не и прегръдки от лед!
Исках с теб да избягам, но с мен ще избягаш ли ти?
Всеки път ли се криеш, поне този път остани.
Кой изтръгна крилете от крехките ти рамене?
Нека аз те обичам поне...