Измамни

Сенките ми са чупливи. Когато се опитвам да обясня на ръцете си защо не трябва повече да си те представят. Изплуват от слънчеви зайчета, поглъщат ги, изяждат ги. Няма нищо невинно в нашата история. Всичко се изврати, разми, изтече... ненужно никому, така както на никой не му трябва сянка през лятото. Кожата ми гори без предпазните средства, които ти просто открадна. До кости, до дъно, до нищо. Повече от това, което получих не мога да поискам. Алчността ще разяде и последния останал жив поглед. По стените на себе си съм залепила етикети на сортираните ни нежности. Чета ги всяка вечер преди лягане. Като анти терапия на забравата.
Насилствено ми е да те преживея. Все си повтарям, че това е краят.
Очите ми станаха кухи. Извратиха се, размиха се, изтекоха...
зеленото им се смеси с черната ти същност.
Измамник.

Скитниците/Клетниците

Искам да се заровя в душата ти.И да извадя на показ чуждите тъги.Моите сънища.
Всички слънчеви зайчета,скрити в ъгълчетата на очите ти. После само сенки ще захвърля, за да ме носиш навсякъде със себе си.
Искам да прекарам там толкова време,колкото ще ми трябва да почистя купища лъжи.
Ще изтръгна от тайнството ти всички малки мръсни реквизити.
Ще изгоря, каквото е останало от преди.
Искам цялото ти пространство.Искам да съм твоя наемател.Искам да си ми подслон, когато се прибирам от безпътието.
Нищо няма да ти дам.Но всичко твое искам да заграбя. Всички стонове да завихря в ураган. "Цял свят от въздишки да ти подаря." И после да ги взема обратно в леглото си.
Ще изтръгна цялото ти. За да остане такава бездна, каквато оставиха ръцете ти.
Ще ти оставя само бурното преследване на всеки изгрев.
Че от изгрева се раждат нови души.

Love Profusuion

Нека не бъдем практични.
Аз и ти сме създадени да живеем платоничните си грехове.
Нека не бъдем явни, шептим дори насън.
Аз и ти сме любовници в една черно-бяла, напукана от носене история.
И аз нека да знам...че в нашия свят дантелата е най-нежна, че е толкова черна, че в майските нощи сякаш я няма. Разкажи ми пак с престорения си глас колко много ме обичаш. Разказвай ми, не повтаряй думите, измисляй нови.
Нека не бъдем във проза.
Аз съм твоята тъжна про-лятна песен на излизане от махмурлука.
А теб наричам Сонета си. Личен. Сънуван.
Лирични да бъдем. Изпети във рима. Изтълкувани погрешно.
Ти ме караш да преследвам времето. Ти ме приближаваш само до себе си.
Нека не бъдем директни.
Омайвай ме вечери наред. Все под този купол. Все на тези редове.
Нека няма край.
Аз отлагам всичко за последно, а твоето последно пак ми става начало.
Не ме разбирай.
Избирам те да си еднопосочния ми билет към рая.
Караш ме да чувствам. Караш ме да търся.
От парещите ти студени очи само аз мога да настръхвам така.
Нека не бъдем събуждани.
От това сънуване никога изход искам да намеря.

Не че ми липсваш. Само целувките търся пак.

Подпалвачката

♥

Гледните ми точи се размиват в думите.
Пред празното съзнание има само празен курсиращ екран.
Денонощните ми колизии не ми позволяват да ми липсваш.
Философията на ноколото е бутафорен израз на нищото, което изпитвам.
Целият ад се побира на върховете на пръстите ми.
Които, след като ти изтече от живота ми, горят в стихийно необузначено безпътие.

Само през тази стая.

♥

Хайде, хвани ръката ми.
Подръж я, нищо, че те пари!
Приближи я до лицето си, нищо, че може да ослепееш!
На тъмно няма да е толкова страшно.
На тъмно всичко е забавно.
Дори драмите ни се превръщат в комедии.
Комедии, които пласираме на черно, в замяна на самотните си нощи.
Хайде, хвани ръката ми.
Аз мога да те преведа.
Само през тази стая.

Private love

♥

Сетивата ми се оковават със синджири, щом усетят името ти наблизо.
Ръцете ми се протягат да те стигнат инстинктивно, сякаш търсят нещо в тъмното.
Хващам се за парапети от чужди чувства, докато се спъвам в моите собствени.
Обиквам те насън, а на сутринта те мразя какъв си наистина.
Чувам нечии думи, но не твоите, не моите, измислени ми звучат.
Но не от щастлив край, а от бясно ново начало.
Частните ми емоции са пазени досега само за теб.
Въпреки всичко.
Фикцията, с която си те спомням, само ми напомня, че греша.

Не става въпрос за душа, за сърце, за ум.
Само плът има между нас.

♥

Прахосничеството на чувства е моят висш пилотаж.
Никой преди мен не се е справял така добре, никой след мен няма да ме повтори.
Но по принцип, искам да ти кажа, че ако това беше любов, ти първи щеше да разбереш.

♥

Просто не е честно аз да съм наред да се влюбя, а ти ето така да изчезнеш.
Ето така.

♥

Вкрайнасметканастъпвамоментътвкойтонеискамвечедаговиждам.Такасечувствамвечецяла.

Попей ми.Тихо.тихо.

Could I,could I,could I have this kiss forever?

В моите сънища само.
Само там реалност наистина има.
Само там наистина не е зима.
Само в сън като този.

Арогантен.Нахален.Натрапваш се.Махни се.Замълчи.Пази ми тишина.
Самовлюбен.Себичен.Егоцентрик си.Не съм искала да те срещам.
Отново.Отново.И отново.
Говориш за себе си в множествено число,толкова всеобхватно се разбираш.
И само за Вас говорите.
Няма наоколо.Няма други.Няма норми.Няма ред.
Незаинтересован.Необременен.Неосъзнат.
Толкова ме дразниш,че чак никак не те харесвам.
Не,харесваш ми.Но като вид.А не като порода.

Но ръката ти е топла,когато затваряш очите ми с длан.Промъкваш се тихо зад мен и с дъх рисуваш зимни форми по врата ми.
Устните ти са целували много преди този момент.Но не и моите.Техният ритъм е пулсът на сърцето ми.Ти целуваш-аз пулсирам.
И от очите ми към скулите ми,извайваш си скулптури на Музи,през косата ми,през слепоочията ми.
Много преди този момент.
Много преди този измислен момент.
Укротявам те.Превъзпитавам те.Погубвам те.

Луис Айронсон и Прайър Уолтър

-Напоследък много приличам на слуга.На прислужник.На...лакей,на роб приличам,даже на жиголо понякога.Не,аз съм свободен,свободен съм да избирам,да бъда мразен и да бъда обичан от някакви хора,после други хора да срещам.Но съм зависим,податлив съм,аз съм слабохарактерен,безпомощен,безволев съм.Не,не, не ме разбирайте погрешно-щастлив съм.Аз имам всичко-секс,пари,власт-аз имам!Ей,хора...!
Но когато тя ми подарява цветя,когато ме среща на улицата,или когато я виждам как минава под прозореца на гримьорната...няма ме.Изчезвам,не просто,че ставам друг,аз вече не съм там.Разбира се,тя не знае.Тя...тя си мисли,че има власт над мен,че когато се срещаме и се влюбвам в нея,тя е толкова наивна,мечтателка е,така,че чак понякога граничи с лудостта.Но аз съм неин придворен и тя е моята дама.Засега отказвам да призная чувствата си...чакайте,какви чувства?! Засега не съм влюбен в нея,тя е много различна от мен,разбира се и много по-млада.Но е дамата на пулса ми,той й принадлежи,и когато я видя,или докосна,или целуна тя господства над него.И той става неин,с нейното дихание се ускорява,и щом тя затаи света около себе си в глътка живот-спира.И аз ставам нейното пиколо.Взимам й палтото,събличам й дрехите и прилежно ги разхвърлям по пода наоколо.После като верен иконом й приготвям топло легло,нося й любимия й аромат и го втривам в шията й,зад ушите й,по клепачите,по устните.Тя обича да мирише на ванилия.Тогава аз се превръщам в роб и отивам да набера най-уханната ванилия,защото моята господарка не заспива иначе.И след като й подаря букет от 99 ванилови стръкчета,тя измагьосва от мен нов човек.И аз се преобразявам в неин любовник, и тогава, когато тя ме пожелае, аз се изпарявам по формата на дъхав ванилин...когато тя ме пожелае...
Но засега не съм влюбен в нея.Ще продължа да я държа настрана,няма да й дам да се приближава прекалено,имам сметки за уреждане,задължения на слуга за вършене,ванилия да намеря откъде да набера...

Всичко може да е толкова просто:

идвам при теб и те целувам.
после ти си тръгваш завинаги.

или:

идваш при мен и ме целуваш.
после аз оставам завинаги.

отдавна няма по средата.

Вили ми каза,че може да пише само,когато е влюбена.Но тя се отказа,сигурно й омръзна да чака да разбере дали е влюбена или всичко е само ... Театър.
Аз пък не мога да пиша,когато съм влюбена.Но аз не се отказах,сигурно още преживявам себе си и теб взети заедно или просто ... така ми е добре.

Не казвам,че е факт,само винаги си е било истина:

Аз-Обичам-Владимир.

в крайна сметка нищо друго няма значение.
иначе ще бъде тъжно.






спирам тук.преди да стана излишна.

тишина от веднъж.завинаги.

да те изплача веднъж.
и после никога очите ми към теб да не се обърнат.
да те издъхна веднъж.
и после никога дъхът ми заради теб да не спира.
да те изчувствам веднъж.
и после никога при теб да не се върна.
да те изгледам веднъж.
и после никога да не бъда твоята публика.
да те изгоря завинаги.
и после тази пепел над сцените да разпръсна.
да те изтрия завинаги.
и после никога да не оставиш спомен.
да те забравя завинаги.
и после никога белег пак да не ми направиш.

July evening

ЮЛИ Е! ОБИЧАЙ МЕ! СЕГА!!

не си спомням миналия юли.

не си спомням до вчерашния юни.

с лунна походка се приближават към мен.

някакви хора. новите думи. слънцето, вперило поглед във теб.

Сега....:
Юни е като дежа вю.
драматакоятотекарадасевръщаш



Сега....:
Друго,освен да се влюбиш,няма какво да се случи.

ЛУНЕН СЪН

представям си.
въображението ми е като дервиш.
а някои казват, че това е всичко.

Звуците преминават на вибрации през тялото ми.
Гласът ти ми напомня на душевен оргазъм.
Тялото ти е скица на мисли непомислени.
Въздухът наоколо е материя на желания.
Аз не искам нищо повече. Само да ме гледаш. Само сините ти очи да изпълват пълния салон, да ме търсят, да ме чакат. Говориш ми за себе си, питаш ме как съм, а очите ти задават други въпроси. Саксофон. Околност в средата на лятото. Топла вечер. Всичко изстива, само ти си горещ. Само твоята кожа пари.
Аз коя съм?
Тя коя е?, питаш се.
Не те е страх,само не знаеш какво да правиш.
Вечерта заспива. Разотиват се хората. Без да питаш ме докосваш. Дишам без въздух. А ти си забравил как да живееш.
Отминаваш цветя. Обръщаш се. Напомнят ти на мен. Опитваш се да ме изгониш от съзнанието ти, но ме връщаш в сънищата си.
Прелъстен си.
Въпреки тези 19 години.
Няма разлики. Има само два живота. Две реалности.
Казваш, можеш да устоиш на изкушенията.
Когато идваш, ме молиш аз да мога.
Плъзваш поглед. Само ми говориш. Само се усмихваш. Хайде,нали си актьор, прикрий се. Направи се на друг. Вече го опита веднъж.


Но винаги първа си тръгвам.
Не се опомняй.
Шок съм.
Пак те искам



.

хоп!хоп!хоп!на подскоци излизам от сцената.

взимам си цветята,всичките си ги взимам.ти нещо някога да си ми дал?
дал си ми.листчета.усмивчици.прегръдчици.взимай си ги.
пито-платено.
бартер.
антитръстово законодателство.

аз пък да ти кажа, че не си спомням вече!
ха!нека ти е!нека ти е...мъчно.
и изобщо не се връщай.там,където веднъж изгорях.
иии...изобщо не е тъжно.
и не става дума,нито грях.
аз съм твоите цветя.
някакви си слънчогледи.
Слънце ти не си.и няма да те виждам вече!

Кой си ти? Коя да бъда? Не е въпрос, не става дума.

вече нощ и ден....

ще изключа обонянието си за теб
ще премахна усета си към теб
ще затворя очите си, ако ме гледаш
ще запуша ушите си, когато ми говориш
горчи като пъпеш през май
и бягам, защото е много близо
много по-близо


не ми подарявай "Аскеер"ите си.
не ми казвай колко съм красива.не ми повтаряй, че ме обичаш.
не ми казвай да ти се обадя после.
не ме прегръщай със цветята.
не ме поглеждай на антрактите.
не ми раздавай усмивките си.
не ми разказвай.не ме докосвай.
не оставяй белези.
не ми шепти.
не ми благодари.
не ме прави щастлива.



не е въпрос.не става дума.това е край.и сякаш лудост.

недей да казваш никога

Ммммм....междуметие...аз....междуметие...
ти...делима представка...ти....самотно прилагателно...



Няма време. Тиктаката. Тик-так-а.
Изпускам те. Губя те.
Статуси.
Статични.
Празни.
Колко си отнел.
Или ти мен изпускаш?
Или ти ме губиш?
Или...дали...

това беше.

разопаковай я.

"Ladies and Gentlemen, I am afraid I have some bad news... I am not going to be taking off my clothes tonight. "

О! Той ме бил харесвал. Чакай, не. Искал ме. Ха!
Сооооооооу соррррри!
Брой на пръсти дъховете, които те нараняват.
Просто се упражнявам.
Не е оправдание.
Не съм връзкофоб.
И не съм връзкоман.
Не съм социопат.
И не съм нимфоман.
Не съм за теб. Определено не съм.
Просто дишай.
За да си върна на всичките други.

Жу-Тем-Боку