петък, декември 31, 2010

Лирическо отстъпление pt 1st

В полунощ.
По средата на нощта.Между най-щастливата година в живота ми и следващата.Която не знам чие име ще носи.
В полунощ.
Ще отворя шампанското.Ще разрежа всичките видове сирена подредени прилежно в стъклени чинии върху бялата покривка.Ще съм запалила свещите.Ще държа в ръката си спомени.До мен ще има нова книга с пиеси,миналогодишно-снощен билет за театър и бяла роза.
В полунощ.
Ще бъда сама.
Всички правим равносметки на 31ви.Но никой не прави на 29ти.Защо?Защо се втурваме да бъдем щастливи в последния момент,а не един ден преди края?Една постановка преди края.
Иска ми се да заживея живота си.Не си го пожелавам.Но си го представям.
Не искам да пиша за него.Не вече.Не само.
Иска ми се да вярвам че 2011 е годината на споделената любов.
Не на тази,която чакам в студа,а тази,която ме чака навсякъде.
Иска ми се да бъда 3 пъти по-щастлива.Много по-малко тъжна.


Изпращам те.
Чакам те,за да те изпратя.
Розата не мирише.Аз съм изкуствено щастлива.А ти си отиваш.Оставяш ме сама.Оставяш ми подаръци...старогодишни.
Как мина януари,как не разбрах,че е имало февруари,кого срещнах през март,какво ми се случи през април,как обичах през Май,колко тъжна бях юни,колко щастлива юли,колко се промених през август,как дойде и си замина септември,силно валеше октомври,много топъл беше Ноември,много красиви бяхме с Декември.
Ти ме създаде.Ти ме направи.От въздишки и копнежи,от рани от изгаряния,от страхове,от смелости,от думи,много думи,ти ме открадна за себе си,и ме накара да повярвам,че любов има,после ми я взе.
Ти.С всяка минута пътуваш към моето минало,а си още моето бъдеще.
Аз те ... обичам.
?
Обичам те,не съм готова да си тръгнеш и не искам да те/се пусна.
Постой още.Престоявай и отлежавай в сърцето ми.
Аз ще изтанцувам в блус още един откраднат Май през,който ще вярвам в любовта.




Бялата роза е символ на приятелството.
Може и да те лъжа.
Но ти ме обичай.


-Хубаво ми беше.Обичам те!
-Благодаря.




вторник, декември 28, 2010

Попей ми.Тихо.тихо.

Could I,could I,could I have this kiss forever?

В моите сънища само.
Само там реалност наистина има.
Само там наистина не е зима.
Само в сън като този.


Арогантен.Нахален.Натрапваш се.Махни се.Замълчи.Пази ми тишина.
Самовлюбен.Себичен.Егоцентрик си.Не съм искала да те срещам.
Отново.Отново.И отново.
Говориш за себе си в множествено число,толкова всеобхватно се разбираш.
И само за Вас говорите.
Няма наоколо.Няма други.Няма норми.Няма ред.
Незаинтересован.Необременен.Неосъзнат.
Толкова ме дразниш,че чак никак не те харесвам.
Не,харесваш ми.Но като вид.А не като порода.

Но ръката ти е топла,когато затваряш очите ми с длан.Промъкваш се тихо зад мен и с дъх рисуваш зимни форми по врата ми.
Устните ти са целували много преди този момент.Но не и моите.Техният ритъм е пулсът на сърцето ми.Ти целуваш-аз пулсирам.
И от очите ми към скулите ми,извайваш си скулптури на Музи,през косата ми,през слепоочията ми.
Много преди този момент.
Много преди този измислен момент.
Укротявам те.Превъзпитавам те.Погубвам те.






неделя, декември 19, 2010

Луис Айронсон и Прайър Уолтър

-Напоследък много приличам на слуга.На прислужник.На...лакей,на роб приличам,даже на жиголо понякога.Не,аз съм свободен,свободен съм да избирам,да бъда мразен и да бъда обичан от някакви хора,после други хора да срещам.Но съм зависим,податлив съм,аз съм слабохарактерен,безпомощен,безволев съм.Не,не, не ме разбирайте погрешно-щастлив съм.Аз имам всичко-секс,пари,власт-аз имам!Ей,хора...!
Но когато тя ми подарява цветя,когато ме среща на улицата,или когато я виждам как минава под прозореца на гримьорната...няма ме.Изчезвам,не просто,че ставам друг,аз вече не съм там.Разбира се,тя не знае.Тя...тя си мисли,че има власт над мен,че когато се срещаме и се влюбвам в нея,тя е толкова наивна,мечтателка е,така,че чак понякога граничи с лудостта.Но аз съм неин придворен и тя е моята дама.Засега отказвам да призная чувствата си...чакайте,какви чувства?! Засега не съм влюбен в нея,тя е много различна от мен,разбира се и много по-млада.Но е дамата на пулса ми,той й принадлежи,и когато я видя,или докосна,или целуна тя господства над него.И той става неин,с нейното дихание се ускорява,и щом тя затаи света около себе си в глътка живот-спира.И аз ставам нейното пиколо.Взимам й палтото,събличам й дрехите и прилежно ги разхвърлям по пода наоколо.После като верен иконом й приготвям топло легло,нося й любимия й аромат и го втривам в шията й,зад ушите й,по клепачите,по устните.Тя обича да мирише на ванилия.Тогава аз се превръщам в роб и отивам да набера най-уханната ванилия,защото моята господарка не заспива иначе.И след като й подаря букет от 99 ванилови стръкчета,тя измагьосва от мен нов човек.И аз се преобразявам в неин любовник, и тогава, когато тя ме пожелае, аз се изпарявам по формата на дъхав ванилин...когато тя ме пожелае...
Но засега не съм влюбен в нея.Ще продължа да я държа настрана,няма да й дам да се приближава прекалено,имам сметки за уреждане,задължения на слуга за вършене,ванилия да намеря откъде да набера...

вторник, декември 14, 2010

Азарян,Крикор

Тези два дни за една година емоции ми стигнаха.

Аз не го познавах,но той ми липсва.И за него плаках вчера и снощи,и днес,и тази вечер.
Аплодирам го.
Само него.
И след градините,през които ме преведе.И след сестрите,с които ме сроди.
След Чехов.След Народния.
Кара ме да се обърна на 45.

Една година мина като спомен.

понеделник, декември 06, 2010

Някой като теб.Точно като мен.

Тази зима, казват, студена ще бъде.
Декември пали с последните лъчи косата,очите,сърцето ми...
Дали ще бъде Май?
Не вярвам.Нищо не се повтаря.И ти няма да се повториш.И аз няма да повтарям стъпките към теб,които измислих си толкова отдавна.

Тази зима,казват,красива ще бъде.
Декември ще носи аромат на коледни сладки,каквито преди не съм яла...
Дали ще бъде ново след малко?
И колко малко ми е останало да си спомням.

Решавам риторични загадки:
в крайна сметка...Любовта ми към теб Едeм ли е?Или чистилище?

Тази зима ще слушам Бочели.
Той ми разказва за това,което се е случило с мен през този Май.
Но Декември няма да бъде него.
Защото ти и аз отдавна не сме се целували.



"There’s a wind that blows
It’s calling your name
And it speaks to me again and again
Telling me go to her
Don’t let her go
Hold her close to you
Then you will know the meaning of love
Exactly what it’s all about
The feeling that I get when I can’t forget
Everything that makes me want to you
That’s how deep it goes
All I really know
Is that I love you so and
If it’s the only thing I ever do
Then I know it’s true
That I should love someone like you"



....




П.С: нямам сили снимка от теб да си взема.спомени повече да поема

събота, декември 04, 2010

Time to say Goodbye

Нея я рисуват и пишат.
Пък аз съм загадка.
Красива на живо.Но не и модел за рисуване.


Защото съм муза,която те кара да се влюбваш.
И да забравяш как се живее.



Обаче.То не е като преди,или просто е зима.И аз не съм го виждала от 100 години.
След стоте красиви живота,които живяхме,сега ни чакат сто трагични смърти.


четвъртък, декември 02, 2010

Нещо красиво с Д.
Нещо,което е Декември.Драмтургия.Днес.Дихание.Деян.Дарин.Донков.
ЕДно колеДно чуДо.Да.

вторник, ноември 30, 2010

i'll never forget, that i was for so long, so long, on your mind, am i wrong?

Такъв късметлия си да ме имаш.
А ти ме имаш,повярвай.
Щастието ти се усмихва широко всеки път,щом ме видиш.
Щастлив те правя.Радвай се.
Така се радвам за теб,че ме срещна.
Тази среща е съдбата ти,защото съм АЗ.
Ужасно ти завиждам,че ме откри за тайните си желания.
Оуууу...оуу...оу-оу-оу....
Чуваш ли ме?
Поздравявам те,ръкопляскам ти,пожелавам ти повече смелост този месец.
Повече цвят и по-малко години.
Пожелавам ти да откриеш каква е всъщност и да си завидиш сам на слепотата.
Иначе,аз продължавам да те гледам с възхита!
Колко е прекрасно,че съм в живота ти!


Нима не е?!
Нима съм Високомерие,Похот..
или полет съм.
А ти си моето кукувиче гнездо?
Не!Неее...
Никой не е такъв щастливец.

i'll never forget, that i was for so long, so long, on your mind, am i wrong?

извън ситуираните образи на каквото беше.

понякога трябва да забравиш какъв си бил,за да станеш,какъвто ще бъдеш.

без обяснения защо.

просто е почти Коледа.


петък, ноември 19, 2010

Накрая само спомени са.

Честно казано.Не ми липсваш.

вторник, ноември 16, 2010

Записки под възглавката

"Мирисът на белия лист е като аромата на кожата на нов любовник."

Аз не си мисля,че като ме целуваш ми даваш.
Само начинът,по който докосваш клавишите и звукът им,и притворените ти очи,и спрелият ти дъх,и как накланяш главата си наляво,как врата ти пулсира от вибрациите,които преминават през тялото ти,и как пръстите ти потрепват по косата ти,когато прокарваш ги през нея,само той....само той е начинът,по който аз те познавам.
Дори няма нужда да говориш вече...
Аз по себе си разбирам,че си там.



...неизбежен край си ми.неумолимо.

събота, ноември 13, 2010

От една великолепна катастрофа се раждат нашите срещи.

-Всъщност ти честен човек ли си?
-Не...Не,аз съм лицемерен,себичен и студен.
-Тогава?
-Тогава...сме толкова еднакви,че не можем да бъдем близо един до друг.
-Би настъпил арктически студ.
-Би...
-Ти си луд по мен.
-Аз...бях луд по теб.Но Лудостта ме уби.
-Значи си мъртъв по мен?
-Значи...ти си моята смърт.
-Но ние си приличаме толкова много.
-Толкова,че...и аз съм твоята гибел.
-Значи е без изход.
-Значи,че...е съдбоносно.
-Аз съдбоносна ли съм?
-Ти...си предопределяща.
-Какво определям?
-Накъде ще...
-Продължаваш?Гледаш?Търсиш?
-Живея...
-Накъде ще живееш?
-Накъдето...те няма.

петък, ноември 12, 2010

Всичко може да е толкова просто:

идвам при теб и те целувам.
после ти си тръгваш завинаги.

или:

идваш при мен и ме целуваш.
после аз оставам завинаги.

отдавна няма по средата.

Вили ми каза,че може да пише само,когато е влюбена.Но тя се отказа,сигурно й омръзна да чака да разбере дали е влюбена или всичко е само ... Театър.
Аз пък не мога да пиша,когато съм влюбена.Но аз не се отказах,сигурно още преживявам себе си и теб взети заедно или просто ... така ми е добре.

Не казвам,че е факт,само винаги си е било истина:

Аз-Обичам-Владимир.

в крайна сметка нищо друго няма значение.
иначе ще бъде тъжно.






спирам тук.преди да стана излишна.

четвъртък, ноември 11, 2010

на Отело.

Природен закон е да те обичам,да те обичам много,да те обичам още.
Колкото и лош актьор да си.


Тъкмо така те виждам по-добре.



А ти продължавай да водиш монолозите си МЕН,докато гледаш.
Моите очи,докато искаш да преплуваш.

вторник, ноември 09, 2010

Най-малко на себе си съм вярна.

Няма нищо до чашата с червено вино.
Само върховете на пръстите си прокарвам по ръба й и си мисля.
Само с длан я закривам отгоре и си спомням.
Как няма нищо.
Не е като празнина, а като пустота.
Не е като да те има, а като да те няма.
Няма нищо.
Че изтръгваш и потъпкваш думите ми,докато изтъркани и безцветни станат.
Че ме проклинаш да не срещам никой вече.
И във всичко да отразявам своето нищо.
Няма нищо.
Че ако те познавах, коя друга бих била?
Че ако те помнех, коя среща бих преброила?
И в себе си оставям като отпечатък своето нищо.
Ако те познавах,мисля си/спомням си, по-добре, дали нищото щеше да се промени?
Или аз щях да се позная?
Или ти щеше мен да забравиш?

казват:
"Емоцията прецаква писането ти"

а ти си моята емоция.
спри.
ето така - ...вече си нищо.


понеделник, ноември 01, 2010

Вземи огин,запали ме

Направи ме пепел.Направи ме такава,каквато удобно ти е, за да не бъдеш себе си.Не ме лекувай.Ще преболедувам каквото е останало от мен, а после, ако трябва ще си ида. Вини ме. Аз теб за виновен не смятам.Нямаме право да бъдем щастливи заедно, когато други имат нужда от твоето щастие.Не ме сънувай, но наяве помни ме.Помни ме такава, каквато бях преди една година.Мисли ме.От невъзможност да ме изговориш.
Аз съм сянката ти.Дали отново ще е достатъчна светлината, за да ме видиш?
Ти си полетът ми.Дали отново ще имам небе да те прегърна?


"Опиянявайте се с театър,пийте..."

събота, октомври 30, 2010

"Лицемер,да!Лицемерието,Сганарел,е най-ефективният способ да вършиш безнаказано каквото си поискаш!"

октомврийска тъга като за предпоследно.младо вино като за някакво ново начало.
първият сняг.последните целувки.

съботен следобед разлят в чашата ми наполовина.
цигулка за раздялата разказва.
най-страшната,дали?
нашата,нали?
ръкопляскайте!
пиесата свърши,театърът изгоря.
и само старите декори на луната оцеляха.
една лодка и един удавник.
една измамна любов и един сапунен мехур,в който се побира.
завесата не ще се вдигне вече,антракт в живота няма.
аплодисменти!
за мъжа,който прави каквото поиска,за рушащата му свобода.
една последна дума,една единствена разрязва монологът ти.
ще поживеем още двайсет...трийсет...сезона така...и ще помислим за промяна.
поклон!
за добрата игра.на чувства.
за непреодолимата заблуда на желанието.

За първи път се чувствам като "сбогом".

четвъртък, октомври 28, 2010

тишина от веднъж.завинаги.

да те изплача веднъж.
и после никога очите ми към теб да не се обърнат.
да те издъхна веднъж.
и после никога дъхът ми заради теб да не спира.
да те изчувствам веднъж.
и после никога при теб да не се върна.
да те изгледам веднъж.
и после никога да не бъда твоята публика.
да те изгоря завинаги.
и после тази пепел над сцените да разпръсна.
да те изтрия завинаги.
и после никога да не оставиш спомен.
да те забравя завинаги.
и после никога белег пак да не ми направиш.

Погубваш всекиго.Най-много мене.

С лъчи от нежност ти все ме галиш.
И страсти огнени във мене палиш.
Прииждаш бързо и отминаваш.
И после спомени след теб оставяш.

понеделник, октомври 25, 2010

Моята закъсняла любов.

Сега аз бих възпяла
не първата любов -
безплътната и бялата,
априлската, прохладната.
Сега аз бих възпяла
оная безпощадната,
отчаяната, закъснялата.

За нея няма място пазено,
тя трябва да руши,
тя трябва да руши
и да прегазва.
Тя трябва да руши
и да прегазва,
да оскърбява
и да бъде оскърбявана

Не първата възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата.

И стъпва тя по папрат
и тинтява,
върви през кал,
през остри кремъци върви.
Защото страшно бърза,
бърза времето,
защото идва
най-жестоката раздяла.

сряда, октомври 20, 2010

Free Fallin'

Падам без предпазни средства.
Парашути никъде не са изобретени.
За това падане.
(по)От теб.



не ме спасявай,мило добро момче.
добро момче,паднало от някое небе.
някое небе,в което облаците са сцени.
облаците са сцени,на които се играе бъдещето.
играе бъдещето,мое мило добро момче.

твоите ретро очила и моята ретро прическа са като припевите за любовта.
напомнят ни нещо,случило се много,много отдавна.

неделя, октомври 17, 2010

На..нана..на ..

Съвпадения няма. И случайност също. Има само два начина да срещнеш някого: да го потърсиш или да те намери. Когато го видиш, докоснеш, почувстваш - моментите спират в един.

събота, октомври 16, 2010

Your body is Wonderland

Сънувах сън. Тотална лудост. Пресипнал стон. От сласт и дързост.

Устните ти вкуса на миналото ни имаха.Тялото ти в ръцете ми изтръпнало се отпускаше.И падаше. И беше мое.Ръката ми в твоята се побираше два пъти. Затова двете ми ръце с едната твоя държеше.И ме целуваше. И ме погубваше. И ме открадваше.Кожата ти под моята пареше.Разрошена коса като след дълга топла нощ по врата ми се прокрадваше. Приближавам се и те чувствам как пулсираш... ще те разлея в себе си, ще ме попива езикът ти...

Имахме следобеда. И стая за двама.
Едно нещо остана да направя.
Откривайки теб, себе си да открия.

тялото ти е рай, рай, рай... моят собствен край
АХХхххх...



понеделник, октомври 11, 2010

Дарин, Деян² ♥


LJUBAVI

раздавам картите
не става дума за добра ръка
сега съм мисъл
обежна точка в твоята съдба

загледана в тестето
решавам ребуси
кога те срещнах
и кого загубих

купа-сърце
спатия-поглед
пика-сърце
каро-поглед

картите сами
застават по местата си
не дават отговори
оставят ми само опити за поезия

раздавам картите
останали навярно три са
с едно сърце
много погледи пропили са

прибираш и последната
печелиш
правиш ме последната
и ме загубваш



три постановки раздавах картите.на мястото ми после липсващата ти купа ще те чака.

събота, октомври 09, 2010

Понякога ми се струва, че търся повече хора като теб, отколкото те търсят мен.

петък, октомври 08, 2010

Само протегни ръце към мене.

Целувай ме дълго, целувай ме така, че никога, никога да не узная, как случайно идват и изчезват целувките, никока, никога да не узная...
Целувай ме дълго, целувай ме така, че никога, никога да не узная, как случайно идва, идва любовта, а след нея неизбежно-краят...





вторник, октомври 05, 2010

ОКТОМВРИ

Мирис на минал сезон. Бавно плъзваш поглед по мен. Като цигулка. Както тъжният й плач.
Вкус на минали срещи. Сластно убиваш в очите ми мъката си. Като танго. Както прегръдката му.
Поглед на есенни нощи. Без допир целуваш ме. Както близката зима. Както студът й.

петък, септември 24, 2010

Fluego

В "Надежда" се случи нещо не-ве-ро-ят-но!
Антонио!

вторник, септември 21, 2010

This ain't your theatre. This is my life.

Има 60 неща, които трябва да направиш преди да остарееш.
Има някои неща, които трябва да направиш веднага.
Има малко неща, които никога не бива да пожелаваш.


За любовта от пръв поглед, за това, че шансът да ти се случи е 1:10 000, за възможността да я последваш и така...
И онази философия, която гласи:
"Когато всички връзки се срещнат във всички измерения"

И кажете ми, как да се свързвам с човек, който ще се жени.
И аз ще ви кажа колко трае всяко време.
И щом той вече я е срещнал навсякъде, значи аз не съм за този му живот.
И хората, които се срещат постоянно, оплитат пътищата си.

Опитвам се само да кажа....
че е по-безболезнено да бягаш от 10 000-та си възможност. Без духовно, физическо и емоционално свързване. Оставяш го. И си тръгваш.



ХАОС!!

понеделник, септември 20, 2010

Сълза и Смях

АХ, КАК Е ХУБАВО, ДА СИ ВЛЮБЕН В ТЕАТЪРА!!!!!!!




P.S: ела по-близо тази есен и ще видиш как е хубаво да си влюбен в мен.
още.
още малко. малко по-близо.

неделя, септември 19, 2010

Съблазни

Той ме помни. Помни ме пленителна, но много малка, нервна, но прекалено свенлива, бурна, но по истински наивна. Когато му позволявах да измагьосва от сцената истина и обратното. Той ме помни в топла майска вечер, и аз като нея - прокраднала се като полъх в живота му. Когато още друг беше, и различен от сега, и по-добър, и по-млад.
Той ще си припомни фактите. Аз ще му припомня думите. Той ще си отиде пак. Аз ще го последвам сигурно. Той ще е вече много променен. Аз ще съм вече не малка, а млада. И припадъкът на деня ще бъде моето време. За спомените, в които ще минавам като лято - за дъх, за миг, за малко. За вечното последно.


Така говорех и преди. Ти позна ли ме?




сряда, септември 15, 2010

"Септември!" , крещи и ме обича.

И ще крещя: "Некааааааааааааааааааааааааааа... бъде лятоооооо"


Заразното на всеки септември е, че е един и същ.Еднаквостта и единността са всяка година по същото време.В лошия смисъл и в хубавото настроение.
И както е типично - неразривната връзка между Момичето и Нейния град - са в центъра на темите, на срещите, на разказите. Историите се повтарят. Че най-хубавото лято е било, че сме се променили, но не чак толкова, че тази е по-дебела, а онзи е по-грозен.Че както след всяко лято всички в София изглеждат грозни и не те разбират, когато им се усмихваш.
И както след всяко лято са първите билети за театър. И тръпката. И вредните навици да изпиваш българските актьори с поглед. С два... с много повече.
ОБИЧАМ ГИ!!!!!
билета в ръката ми ще започне пиеса. тазсезонната пиеса.
ще напише история. ще случи романса ни.

петък, септември 10, 2010

Можеше. Трябваше. Щеше

потъпквам самочувствя и достойнства
не давам нищо в замяна
страдам
после ми минава за два дни
връщам се рядко
и преживявам разделите трудно
но не си ми слабост
може би малката грешка
може да си и Голямата
това лято ми пяха балади
това лято ти ме срещна
и като изневери не на нея, а на себе си
сега ще ме изпращаш всеки миг
наум
потайно
без да искаш

четвъртък, септември 09, 2010

Както когато. И тогава той. И така.

а днес се разходих за първи път в София след месец и половина в Спрялото време.
имаше тръпка,да.
но очаквах друго.
търсих друго?
мислех за друго.
И защото е очевидно (и като че ли...тъжно? ) , че музата/ вдъхновението/ трепетът/ мисълта/ разсъдъкът са ме напуснали.... сега нямам начин на да опиша себе си. Както преди два месеца. Както когато, бях щастлива. По друг начин.
Знам само, че много ми липсва звукът от натискането на клавишите.
Мигането на курсора само ми напомня колко по-различно е всичко сега.
И тогава стаята се изпълва с въпроси. С 'не'. С 'да' .
И тогава той няма да се обади повече.
И тогава той няма да дойде в София. При мен.
И тогава той ще си остане само летен спомен.
И тогава той може би щеше да е подходящия? (!)
Можеше. Трябваше. Щеше.
Но не е.
А, да.
И някак си да се връщам към хората, които са ме карали да се влюбвам, не е на хубаво.
Деяне!
И така.

сряда, юли 14, 2010

Pour que tu M`aimes Encore

понеже няма вдъхновение, а само останал отворен куфар на леглото.
събирам си багажа за Някъдето, Където те няма.
слагам прилежно любимите си спомени.

увивам чупливите си чувства в памук.

там,където мога да набутам още малко - там е за теб.

и ти си част от моя багаж.

че винаги те нося, няма спор.

но в лятото, когато пътниците са навсякъде, а стопаджиите са моите най-добри приятели, аз няма да съм с теб.

и ще пропътуваш света си сам.

носейки на гръб товара на срещите ни.

а те тежат, скъпи мой.



неделя, юли 04, 2010

Ден на отворените очи и прозорци.

и е слънчево, защотоооо........и е хубаво, защотооо......и е нежно, и е трудно, че почти не възможно,и,и,и.......защото.

Влюбена съм!
Ужасно съм влюбена. Ужасно. Ужас. Уж.
Защото, когато го виждам .... той...не си тръгва. Възможно е да опасно. Рисково е. Екстремно е, да. Но той се появи сега и... и аз не мога да говоря дори на собствения си език. Не ме карат сините му очи да се чувствам така. Нито гласът му, който е като барометър, не, като амперметър, защото, това, което чувствам е електричество. Не е начинът, по който ми говори. Нито това, че олицетворява всичко, което може да бъде наречено "Господи,СЕКС!" . Не, не. Не е заради, човекът вътре в него, заради начинът, по който мълчи. Не става дума за излъчването, когато е умислен. Не говоря за това, че по всякакъв начин: "ДА, това е моят тип мъж. И НЕ, няма значение колко по- възрастен, опитен, стар, мъдър, отговорен, устояващ на изкушенията, от мен е.". Но става въпрос за тайните ни разговори, които ме повлякоха след него. Да, определено, причината е, че е актьор, и не, това, че е Сгоден, няма нищо общо. С вината. Която не изпитвам. Аз съм само на 17 (Седемнадесет!!!!!) и се разбирам напълно, когато говоря за... за това, че той ужасно много ми харесва. И така..и ...аз не съм влюбена в същността му, нито във външността му, само че ужасно ме влюбва начинът, по който той се появи в живота ми. И емоциите, които ми даде, и това, че е лято, това, че е ЮЛИ, и Знаците по Пътя, и всичките пъти, в които сме си говорили.....и те ми напомнят на отминалия сезон, сякаш ми говорят за отминал живот, и аз не знам, не знам какво предстои, предстои ли нещо изобщо.РАЗВЪЛНУВАНА СЪМ! той ме вълнува. Вълнува ме много. Прави от мен водовъртежи и ги разлива върху себе си. И ме влюбва. И...се появява, но аз не го гоня, после изчезва, но аз продължавам.
Защото сега е здравословно. Защото сега той, ТОЙ, Деян, ще се жени.



петък, юли 02, 2010

ще полудея ей сега след малко пиеси пищящи всичко махам се махай се

четвъртък, юли 01, 2010

July evening

ЮЛИ Е! ОБИЧАЙ МЕ! СЕГА!!

не си спомням миналия юли.

не си спомням до вчерашния юни.

с лунна походка се приближават към мен.

някакви хора. новите думи. слънцето, вперило поглед във теб.


Сега....:
Юни е като дежа вю.
драматакоятотекарадасевръщаш



Сега....:
Друго,освен да се влюбиш,няма какво да се случи.





събота, юни 26, 2010

името ти.




обещай ми.
обещай ми,че няма да разбирам колко си остарял.

обещай ми,че ще те има, когато се върна наесен.

обещай ми цветя за мен този път. само веднъж.

обещай ми, че ще ме прегръщаш още по-силно.

обещай ми усмивките си.

обещай ми ръцете си.

обещай ми аромата на късно лято по кожата ти.

обещай ми, че поне веднъж ще танцуваме лудо.

обещай ми цялата есен. целия сезон.

обещай ми целувка.

обещай ми понеделниците.
обещай ми, че не ще разбера за друго.искам само теб.

о-бе-щай-ми.




минути.
дни.
седмици.
месеци.

четвъртък, юни 24, 2010

Този рай води в ада ♥

Любовта - това е
сладък пай от рая.
Всеки час - сласт, страст.
Тя мир не знае.
Тя мир не знае.
Покой не знае тя.

Похотта - и тя е
гладък път през рая.
Всеки ден - грях, смях.
Тя мир не знае.
Тя мир не знае.
Покой не знае тя.

И кой отхвърля
тази наслада?
Но този рай води в ада.
Този рай води в ада.

Любовта - това е
първи грях във рая.
Всеки час - сласт, страст.
Тя мир не знае.
Тя мир не знае.
Покой не знае тя.

И кой отхвърля
тази наслада?
Страст, власт, чар, сласт,
дъх, дух, стръв, кръв,
грях смях, плач, страх,
брак, мрак, пух и прах,
днес - плът, утре - път,
ярост и безумие,
преди, след и сега,
любовта ... похотта...
дива, дива, дива, дива,
груба, сляпа, дива
буйства в нас ...
страст, власт,
път, плът, стръв,
да, това е рай и то какъв
рай, рай, рай, рай ...
Но този рай води в ада.
Този рай води в ада.

сряда, юни 23, 2010

Всичко в един, единствен ден исках да разбереш за мен.



вторник, юни 22, 2010

той той той той

Забранените връзки. Тайното запознанство.
Живият интерес към новото момиче.
Ти?
Аз.
Апетити. Сладко-горчиви. Морско-солени.
казвай чао.аз ще казвам здравей.

"...кестени в ръцете си..."

сипи си смелост.
аз съм само грях.
лежерно лято.
космос в тюркоазен цвят.
отпивай глътки.
жаден си,повярвай.
изкушение ме наричаш.
а си казваш "Бягай!"
потапяш се в наслада.
но те виждам,че се давиш.

още малко ти остава.
последна глътка сякаш.
малко срещи.
и тогава...




неделя, юни 20, 2010

Изрезки от желания. Вчерашни списания. Колко бързо те прочетох.

Скачам си из блоговете. С едно щракване и съм в следващия. Попадам на разни мисли, чужди някакви, тъжни понякога, с дълги истории. А през главата ми се гонят моите собствени. Мисли,де. Напоследък много говоря. Все за едно и също: за това как се промениха Нещата в последната една година, колко пъти дръпнах дявола за опашката и колко пъти НЕ внимавах какво си пожелавам. За последния един месец си мисля, за това как в Деян започнах да се откривам, как той сега се спира и ме гледа развеселен. Животът ми прилича на шадраван и от него бликат драматургия, спомени и щастие.
Днес (а дните ми някак се сливат в едно) разбрах колко обичам хората. С всичките им недостатъци и въпреки тях самите. Обичам как някой се появява в живота ми и създава куп нови мисли, три купа нови проблеми и свръх доза емоции.
А напоследък с Нея много си говорим за любовта. Мизантропското ми разбиране за нещата от преди 1 година сега не само е обърнало глава на 180 градуса, но дори гледа в пета посока на света. Любовта в онази първа й форма, когато се чудиш дали ако се забавиш още малко ще стане чудо, когато съзнанието ти е размътено от всякакви разсъждения на тема : "Защо той/тя се държа така?!" или "И сега какво?", или "Да го/я изчакам ли още малко..?, или "А може би той/тя не е готов/а?..." и така нататък и т.н. И точно в този си период на осъзнаване защо все гоня непознати, защо все се влюбвам в актьори, защо ако не са актьори задължително разликата ни е минимум 14 години, (*"защо ли...защо..." периодът е перманентно състояние, що се отнася до това, че животаът ми в 80% е театър, буквално и преносно), та в точно този момент, срещам се аз с Хорхе Букай и преди още дори да започна да чета "Да се обичаме с отворени очи", знам как вътре ще прочета за себе си, как няма нищо случайно и затова именно главната героиния се казва Кристина..и се опитва да спаси връзката си с Роберто и бля бля и така...и...и някак си всеки ред ми казва истина, а точно сега май от истина се нуждая. Най-обичам, докато седя в автобуса, да прочета фраза, която ме кара да затворя книгата с почти осезаем трясък и да се намръщя срещу образа й в главата си. Като например: "СИНХРОНИЧНОСТ!...събитията в живота на човек се случват в синхрон, за да донесат необходимото послание, определено знание, важна възможност" или "Любов и влюбване" (тази част е трудна) "...и колко е трудно да се говори за това. И колко е трудно да преодолееш първоначалното абстинентно щастие, за да можеш да видиш другия" или "Влюбването до голяма степен прилича на маниакална екзалтация... затова някои хора просто имат потребност да се влюбват" (и добавям: и да приличат на грешни хороскопи, които дават напразни надежди на отсрещния).В крайна сметка, след цялата не-много-свързана-мисло-излиятелност се спирам на собствената ми потребност да съм влюбена. Като се започне от 6-годишната ми Първа любов, мине се през не особено кратки/дълги периоди на сълзи и сополи, не редове, ами цели пасажи и се стигне до така одумваната в този пост, последна една година. Една година, в която живях извън себе си, защото се бях заклещила в тясното пространство м/у прегръдката на Владо и собствените си илюзии. И в един момент, малко преди заветната дата една година по-късно, разбрах, че не само отдавна не съм влюбена, ами синхроничността отдавна е спряла да ни дава старт на нас двамата, че и на всичкото отгоре аз упорито отказвам да продължа напред, оплаквайки собствените си разбити имагинерни представи. ЕДНА ГОДИНА! Станах на 17, скочих с бънджи, преодолях себе си, минах хиляди Първи пъти.Тази година, същото онова време, реших да се върна. Само за малко, понеже сигурно съм слабачка, която не може ей така да спре да се надява. И не беше хубаво. Не само, че пътуването обратно самО ми говореше за глупостите ми, а и после...като видях към какво съм се стремила ми се прииска да изрежа половината си инфектиран от "любов" мозък. Не че се сърдя,задето се е променил. Не че ми е криво,защото е такъв. Само дето не ми се вмества в представите за това какво трябваше да бъде 365 дни по-късно. И сега когато говоря за него, или го срещам, или ме питат, извиквам в главата си само лошото. Което е...жалко. Защото едно време той беше най-голямото щастие.
В "С любовта шега не бива" именно той казва: "Камий, ти си само на 17, а вече не вярваш в любовта". После аз се усмихвам от мястото си и си мисля: "Владо, ти си вече на 31, а още не си повярвал в нея...". И така...и е иронично,и съдбовно,и...да речем, че така трябва да бъде.
Синхроничност!
А сега си казвам: "Ааааа, не! Този път не! Не стига, че е и по-голям от него, ами и май се чувства на 135!" и съответно убивам герантофилско-актьорофилското в себе си и пак се спирам пред служебния вход. Където винаги започва всичко.


"Колко съдби, колко мечти..животът среща или дели. Вчера напред, утре назад, в необясним до днес кръговрат."

Така,де.Причини.




събота, юни 19, 2010

ЛУНЕН СЪН

представям си.
въображението ми е като дервиш.
а някои казват, че това е всичко.


Звуците преминават на вибрации през тялото ми.
Гласът ти ми напомня на душевен оргазъм.
Тялото ти е скица на мисли непомислени.
Въздухът наоколо е материя на желания.
Аз не искам нищо повече. Само да ме гледаш. Само сините ти очи да изпълват пълния салон, да ме търсят, да ме чакат. Говориш ми за себе си, питаш ме как съм, а очите ти задават други въпроси. Саксофон. Околност в средата на лятото. Топла вечер. Всичко изстива, само ти си горещ. Само твоята кожа пари.
Аз коя съм?
Тя коя е?, питаш се.
Не те е страх,само не знаеш какво да правиш.
Вечерта заспива. Разотиват се хората. Без да питаш ме докосваш. Дишам без въздух. А ти си забравил как да живееш.
Отминаваш цветя. Обръщаш се. Напомнят ти на мен. Опитваш се да ме изгониш от съзнанието ти, но ме връщаш в сънищата си.
Прелъстен си.
Въпреки тези 19 години.
Няма разлики. Има само два живота. Две реалности.
Казваш, можеш да устоиш на изкушенията.
Когато идваш, ме молиш аз да мога.
Плъзваш поглед. Само ми говориш. Само се усмихваш. Хайде,нали си актьор, прикрий се. Направи се на друг. Вече го опита веднъж.


Но винаги първа си тръгвам.
Не се опомняй.
Шок съм.
Пак те искам



.

петък, юни 18, 2010

и така беше.и хубаво остана.

сини и кафяви.
четири.
тъжни.
очи.
гледат.
се.
дълго.
по-дълго.
от.
един.
миг.
гледат.
се.
нежно.
по-нежно.
от.
детски.
мечти.


какво е желанието,когато има бариери от години и години път.
какво е чувството,когато спирачките ти не работят и ти се блъскаш и разтрошаваш минали и минали дни.
какво е пясъкът в часовника,когато минутите се изменят и изменят във дни.
какво са очите,когато се скрити зад черни и черни очила.
какво са думите,когато ми казваш и казвам сбогом.


някак си.вероятно.може би.последен пост.последен ред.за теб.защото...

вторник, юни 15, 2010

твоите театрални приятелки

вижда ме.
седи и ме гледа.
не се усмихва първо,сякаш не може да повярва,че съм там.
уж само си седи,но знам, че се крие.
от чувствата си.
после...като дете-плаха усмивка се превръща в радостен изблик.
прикрит.
ама изблик.
ама прикрит.
и аз се усмихвам.
и махвам някак си.смешно навярно,по детски може би.
и той махва.
и някак, като че ли не спира да ме гледа.
като че ли.
после аз се обръщам.
бихме били сами си мисля.
но не сме..и...добре че.
запалва колата.
не слага колан.
едва едва се приближава към мен.
опитвам се да се взра в очите му.
защото може и да е за последно.
при нас някак всичко всеки път е може би за последно.
казва ми -Здравей.
забравила съм гласа му и той ме поразява.
за пореден път./за последен път.
казвам -Здрасти.
пауза и се усмихваме.
пита ме -Как си.
казвам му -Добре.
но него не го интересува.
усмихва се.
На кого- се питам аз.
връщам му въпроса- Ти как си?
отговаря ми- Ааа...добре...съм.
не умее да лъже.
не умее да лъже изобщо.
и какво като е обожествен актьор?!
и какво като е супер-звездно-известен?!
всеки път,когато го питам,извръща поглед.
ето какво.
вървя малко,бавя се много.
той бърза.
но се бави с мен и не тръгва, и не тръгва.
и после...се прави на етикет.
и се държи като етикет.
и даже малко ми прилича на надписа на етикет.

и потегля.

и през всичките му усмивки "очите ме молеха да спра да гледам"

неделя, юни 13, 2010

хоп!хоп!хоп!на подскоци излизам от сцената.

взимам си цветята,всичките си ги взимам.ти нещо някога да си ми дал?
дал си ми.листчета.усмивчици.прегръдчици.взимай си ги.
пито-платено.
бартер.
антитръстово законодателство.

аз пък да ти кажа, че не си спомням вече!
ха!нека ти е!нека ти е...мъчно.
и изобщо не се връщай.там,където веднъж изгорях.
иии...изобщо не е тъжно.
и не става дума,нито грях.
аз съм твоите цветя.
някакви си слънчогледи.
Слънце ти не си.и няма да те виждам вече!



петък, юни 11, 2010

"и трябваше да ги затворя,за да видя."

ах...
ах,аз виждам...как наоколо се сбъдват мечти.
ето!
ето тук!
блести незабравима
...

и аз...като някой алхимик от бъдещето...взимам си сентенции...крада си аромати.
и аз...както миналите дни...напомням на щастието.
и ти...както спомен за цветя си нежен,пъстър,блян...
и ти...като мираж за сънища си прашен,някъде си скрит и...сбъдваш нечии мечти.
и тя...тя както никой друг е път непроходим и някак шумно те обича.
и тя...както звездите гаснат утрин рано,гасне в теб.

и тази мечта, която някак си се ражда.
отгледана,приласкавана,променяна,изоставяна и намирана...
тя,досущ летен дъжд,се случва тъй внезапно.
и изчезва.

и ние...ние като огън,който е някога горял
и ние както устни,шептели някога желания
и ние като дъх по стъклени души витал
и ние...ние като струни на страст,непреживяла
думите.

и ах!
аз улавям мечтата в ръцете си,след като за кратко я гоних, и тя,като че ли светулка на някога млада принцеса,се спира във мен.и се взирам.
и търся.
и чакам.
пърха в сърцето ми и аз отварям очи и я пускам,след като за кратко я пазих за себе си,и тя,като че ли не светулка преди миг,сега само малка искрица.и се прокрадва.
и гоня я.
и няма я.


и те...като много мечти,които са се сбъднали внезапно.
и те...както първата любов,която те убива.
и те...те както сянка върху лист с желания.
и те...както се об(р)ичат.

и той,който е превод на моя език.
и той,който с думи не се описва,защото е звук само.
и той,който тупти и се слива с последният лъч светлина.
и той,който...

за част от мига.
и тя си отива.
къде ли?
не зная.
за част от света.
и той не я спира.
защо ли?
не зная.

накрая...сега...докато чертая сложни схеми защо не ме обичаш
отпивам сладкото от дните,в които ти не ме попита
"Защо си тук? Какво ми носиш?"
и нежно плъзвам длан по тихата ни тъжност
и разкривам как целувки щяха да се случат...

и ето тук.
разливам.сипвам си.
питие с мечти.
и го изпивам.
и изпиваш ме и ти.

четвъртък, юни 10, 2010

ах,как обърка всичко!
намирам се в несъществуващ паралел!
и ако обичам те и мразя те винаги вървят заедно,то те мразя
защото знам,че много ще ми липсваш
цяло едно мое лято
лято,време,живот
и там,в тях, ще пиша
щурците ще слушам
очите си ще затварям
как обърка всичко!
с твоето не, с моето да
да те искам още
да си мисля още




неделя, юни 06, 2010

не искам
когато е за последно не искам
нененене'

събота, юни 05, 2010

Love is old,love is new,love is all,love is you.

за последно ще те гледам
тези сезони колко бързо край мен се въртят
не зная.
не ми се искаш.
и не ми липсваш.
и не ми се обаждаш.
а ме докосваш.
и шумно сънуваш.



той става рано.
тя се събужда малко преди обед.
той пиe кафе.
тя си прави мляко с мед.
той е подреден.
тя е хаос,опакован в буркан с желания.
той не знае имена на цветя.
тя самата е цвете.
той е щастлив в свой собствен свят.
тя живее не само в един.
той е призрак на дните.
тя е полъх от слънцето утре.
той е сладко.
тя е горчиво.
той е мамещ.
тя е убиец на изкушения.
той е мълчалив.
тя шепти на всички езици.
той не чака,но чака нея.
тя се връща,но не се връща при него.


тя минава през него като вятър.
непозната.
може би.
но не и когато..

петък, юни 04, 2010

лед лимони чаромат
щипка сол чаша текила
букети от лилиуми
стъпки в захарни памуци
всеки ден в който те наблюдавах


"нещо в тебе ми напомня...есен..лято..нещо се променя в мене когато..."

четвъртък, юни 03, 2010

хайде,ДЕ!

ако някой те обича, той ще те търси.
ако някой те обича, той ще ти спира дъха само с мисъл.
ако някой те обича, той ще приспи луната за теб.
ако някой те обича, той ще ти подари три рози и своето цвете.
ако някой те обича, той ще ти се кара дори на първата ви среща.
ако някой те обича, той ще е безумен.
ако някой те обича, той ще те оставя безмълвен.


Любов е, когато имаш смелост да живееш така - безразсъдно, смъртно, с болките. Любов е, когато въпреки себе си можеш да бъдеш щастлив. Любов е, когато да обичаш не пречи да живееш. Любов е, когато мисълта ти среща съня. Любов е, когато не можеш да искаш. Любов е, когато не искаш да спираш. Любов е, когато се обръщаш внезапно и го виждаш случайно. Любов е, когато си дал без да си казал. Любов е, когато изтича през пръстите ти, очите ти, сърцето ти, дните ти, спомените ти една цяла година, а ти още се връщаш.

понеделник, май 31, 2010

Май е някак...с гръб към нас

За кой ли път...
харесваш ми.
За кой ли път...
си тръгваш.


а МАЙ се сбогува(ме)



Влюбени в Сирано. Или как уж ти ми спускаш мечти....а те някак винаги са били мои.

Театърът не е изкуство. Или по-точно не е изкуство в смисъла, в който сме свикнали да приемаме тази дума. Той не е "храна за душата" , не е чистилище, не е кворум за постигане на душевна уравновесеност. Той, Театърът, не е разпознаване в героите. Той ти поднася съдби, които ти си срещал навярно наоколо, в живота си, които иначе не би забелязал, в които в друг момент не би се вгледал. Театърът противоречи на всички норми за частното, но не е и общо.
Той е прозорец, и като всеки прозорец поднася на "гледащия" зрелище. В това зрелище често се случва да попаднат внезапни образи, думи като "изведнъж" или пък просто въртяща се кухня. Но този прозорец не е като всички други. Уникален е с това, че в миг проблясък и се превръща в огледало. И ще запитате? Огледало? Та нали не се съобразяваме с героите? Не се, вярно е. Но огледалото ни отразява през десетки призми докато стигне дълбоко - там, където е не просто отражение, а самата действителност.
Но отричането на всичко, което сме свикнали да чуваме за театъра ме безпокои.
А какво е всъщност той? Съвсем наистина...сега?
Театърът е начин да правиш любов с непознати.Театърът е миг, който ти припомня как се живее. И вечер, в която се убиваш от страстта си. Не е често да ходиш 2 пъти в месеца на театър.Ти ходиш не на театър, ти скачаш върху него и си мислиш, че стъпваш грациозно.
Театърът не е монолог,нито диалог, нито актьори, нито декори. Театърът е ефимерност, буря в чаша вода, шепоти в симфония. Той е нишка, която в разтегнати два часа свързва душите в целия салон, в цялата им истинност- брутална, жестока, дръзка, първична, крещяща. Същност, която сънува. Сънува отворен прозорец, а пред него се разиграва...живота. Плътен, жалък, безсмислен, пропилян. Временен, несъвместим, несамодостатъчен си. Но и безтегловен, помечтан, съвършен. Живот дишащ, търсещ, туптящ, обичащ.
Единственото място, където можеш да видиш думите наистина, е там. В театъра. Не в институцията, не в сградата. А в лицето нa любим актьор или в монолога на някое дърво. Там- на антракта, посред някое последно действие, когато се питаш "И аз ли съм това?". Тогава- когато завесата се спуска, светлините се угасят, миг преди поклона, миг преди прозореца да се затръшне. Загледан в правенето на любов или унесен в него, в този миг, който минава през теб като последен полъх от трепетен месец...тогава...тогава можеш да снимаш думи с очите си. Тогава можеш да люлееш мечтите си в шеметен бяг или да потичаш с тях по зелен склон.
И ако "в края на всяка търговска улица има по един театър", то в края на всяка стена на всяка кула има по един прозорец. Със завеса, пред куклена къща, с нищо възвишено.
Защото театърът съвсем не е възвишен. Ако беше така, щеше да бъде много по-мистичен, много по- далечен.
Театърът е само приказка. Която не всеки може да разкаже.
Любов, която не всеки може да направи.
Чаша, която не всеки може да развълнува.
Думи, които не всеки може да изрече.
Сълзи, които не всеки може да изпие.
Смях, в който не всеки ще се смее.
Завеса, която не всеки може да разтвори.
Ръка, която не се подава за всеки.
Поглед, който не се подарява на всеки.
Театърът не е за всеки?
Не и ако не можеш да направиш от сърцето си прозорец.



П.С.: В моменти като снощи, цялата съм неговият прозорец.и неговото зрелище

неделя, май 30, 2010

Кой си ти? Коя да бъда? Не е въпрос, не става дума.

вече нощ и ден....

ще изключа обонянието си за теб
ще премахна усета си към теб
ще затворя очите си, ако ме гледаш
ще запуша ушите си, когато ми говориш
горчи като пъпеш през май
и бягам, защото е много близо
много по-близо


не ми подарявай "Аскеер"ите си.
не ми казвай колко съм красива.не ми повтаряй, че ме обичаш.
не ми казвай да ти се обадя после.
не ме прегръщай със цветята.
не ме поглеждай на антрактите.
не ми раздавай усмивките си.
не ми разказвай.не ме докосвай.
не оставяй белези.
не ми шепти.
не ми благодари.
не ме прави щастлива.



не е въпрос.не става дума.това е край.и сякаш лудост.




събота, май 29, 2010

един месец в рая

дишам те..тихо без плът..тихо без мисъл..тихо без наоколо...
ръцете ти по мен са
и си мисля "Това ли..това ли трябваше да направиш?"
не искам да се нуждая от теб
не искам да се обръщам към миналите вечери
дишам те...само
само теб само тази вечер само тази постановка

четвъртък, май 27, 2010

ДЕЯН

Точно аз!
За втори път!
И да ме докосне!И да ме погали!И да ми прошепне!
Моят Дон Жуан.
Който ме прегръща сякаш,радва ми се сякаш..
И усмивката му,когато отивам при него със всеки следващ букет става все по-широка...
Първата прегръдка ми миришеше на любов.
Втората прегръдка имаше вкус на смях.
Първата визитка ми я подари на игра.
Втората я беше взел специално за мен.
И да ми се смее,и да ме гледа...
Да ми се усмихва и букетът да блести...
Да ме потърси на антракта.
Да ми каже "Ти."
Да ме харесва за четвърти път!
И тя така го обикна!
Почти както мен!
Шокът, че някой може да е толкова неземен...сега го преживяваме двете!
А тя го каза..."като душевен оргазъм е".
И ръцете му по мене още парят!
И се виждам като на лента как тичам по сцената.
И чувам Валентин как се възхищава от цветята.
Малката традиция.
И Захари ме намира на реда и ми се усмихва и грее ли,грее...
А аз така съм влюбена в срещите ни.
А аз така обичам да са покрай мен.

“Ти плачеш ли? Не плачи!”



сряда, май 26, 2010

понеделник, май 17, 2010

ТИТИтитититити

обичам те.обичам те.обичам те.обичам те.

Обичам те, когато се връщаш.
Обичам те, когато си отиваш.
Обичам те, когато се смееш.
Обичам те, когато тъжна си.

Обичам да те гледам как се отегчаваш.
Обичам да те карам да се усмихваш.
Обичам да те виждам влюбена.
Обичам да те прегръщам.
Обичам да изпълваш деня ми с емоцията си.
Обичам цветовете, в които преливат думите ти.
Обичам те задъхана, ядосана, взривена.
Обичам те рано сутрин по пантофи.
Обичам те късно нощем в дългите ти откровения.
Обичам те заспала.
Обичам те във слънцето.
Обичам те в сивите пантофки.
Обичам те, защото си Моята сродна душа.
Защото само ти успя да ми докажеш, че душата съществува.
Обичам те, когато си виновна.
Когато нямаш думи и мълчиш.
Обичам те когато ми разказваш.
Обичам те, когато ме посрещаш.
Обичам те в прегръдките си.
И с размазан грим.
Обичам и косата ти в дъждовно време.
Обичам те с цветя.
Обичам те от раз.
От разстояние.
От целувка.
Обичам те.
И в Египет, и на Марс!И на някоя звезда.
Обичам как ми правиш торта.
Обичам как се обръщаш към мен.
Обичам, че те има.
И ти си тъй прекрасна.
Ходеща сбъднала се тайно някъде мечта.
Обичам те, обичам те, обичам те!



вторник, май 11, 2010

Chui me

когато вливаш прекалено много чувства в потоци от копнежи.когато си плакал 339 дни от 365.когато не искаш да забравиш, защото се е превърнало в пречистена амбиция.когато тичаш по улиците и се спираш,защото не си се огледал И тук.когато не се усмихваш от щастие.когато не се радваш на срещите, за които си чакал с месеци.когато месеците ти са направени от молби,от разочарования, когато не е там, когато не е той.когато дори да е там и да е той, ти не си там заради него.когато чувстваш умора да оставяш следи.когато не можеш да запомниш действителността.когато бързаш, но закъсняваш.когато търсиш, но търсенето ти те отдалечава и загубва.
след всичко.най-страшно е..че той не те помни.и забравата пари в очите.



пресипвам мечтите си от ден в ден.
признавам, че ми ги сбъдваш.
изпивам те с очи.
но не утоляваш жаждата ми.
аз все още за теб съм дете.
и мълчим.

събота, май 08, 2010

сладко/горчиво/Владо/Вени

идвам към теб.
и си отивам преди да те стигна.
преди да ме видиш.
на свободната пейка няма да седна.
близо до теб няма да бъда.
не и тази вечер.
тихо е.
но ти не си сам.
точката, в която гледаш пред себе си.
е като дежа вю.
като дежа вю.
те пропуснах.
като миг отминал се спусна.
вечерният дъх на спомени.
ти ме видя.
а аз те пропуснах.
аз те видях.
а ти се обърна.и тръгна.
идвам към теб.
без да го искам.
не е случайно.
то е подписано от Друг.
чертая стрелкички от стъпки.
и пак минавам от там.
и пак ми се струва като целия живот.
и пак се разминаваме.


вече почти ми е смешно.
че само ние двамата гледаме без да виждаме.
света, който си мислиш, че познаваш съм аз.
а ти някак...дори не ме помниш.

Рози за май.

Имах такова чувство.
Че ще се случи. Точно тази вечер. Точно там.
Но не така. Защо така...как...така...?

Виждам го.
Затварям телефона.
И тръгвам.
10 метра, а сякаш километри.
как стигнах до него, никога няма да разбера.


Поглежда ме.
Вижда ме.
И изглежда уплашен.
Притваря вратата, за да мога да мина.
после ме гледа дълго.


Аз съм ядосана.
Обичам Този Театър, но това постоянно отменяне на постановки ме дразни.
И не му се усмихвам много.
Преди разговора сякаш минават дни.
а той намалява музиката.


Не мислех. Не говорех. Не се движех. Не дишах. Не продължавах. Нищо не правех.


а Деян ме гледаше.
подавам му цветята, а той все още не разбира колко е съвършен.
казвам му с половин уста, че
"са за него...за премиерата...която очевидно.."
"да....нищо, де...другият път...."
"да.."
"да....ъм...много мило...мерси, мерси...много"
"моля..."
"много са красиви..."
"нали....?"
"да....аз....благодаря ти..."
"да...е....довиждане..."
"чао..."

и през тези редове ми се усмихва.гласът му заглъхва и в момента в мен. голям мъж, а толкова шокиран. дали са били първите цветя....или просто аз...седи в колата си и не му давам възможност да ме опознае...сдържам се...защото е трудно да си толкова близо до другата част от себе си, а да не я взимаш при теб...помирисва цветята...и аз го направих преди минути...а той се усмихва...едва...защото не го прави често...сега ме познава...сега ми е благодарил...сега сме аз, Деян и трите рози с моето цвете...




*част от мен при теб е.както част от теб при мен е

на промоция!

скандално е.
до късно е.
с вкус на сметана.
с дъх на наргиле.


Любимото ми животно е мъжът.

Едно, две, три.
Първият, вторият, третият...десетият.
Един след друг.
Двама по двама.
Или по тройки.

14 дни.
в този срок ли влизаш?
ще ти бъде тясно,...





неделя, май 02, 2010

Ако някога пак те целуна,две звезди ще се смеят до нас. И ще помнят,че някой обичах има много звезди и за вас.

МАЙ, МАЙ, МАЙ МАЙ!

Май като ранното лято.
Май като щастието на първата прегръдка.
Май като шепота на късния залез.
Май като неутолима жажда.
Май като първите слънчеви лъчи, които ще попият в кожата ти.
Май като последен адрес на любовта.
Май като струна на сладост в топинг от бяг.
Май като обич.
Май като тръпка.
Май като първите цветя, които ще подаря.
Май като срещата след толкова време.
Май като премиера на дните.
Май като разликата между това да си спомняш и да живееш.
Май като ласките на вятъра.
Май като топлия дъжд.
Май като зеленото в очите ми.
Май като прах от ванилия.
Май като пух от мечти.
Май като дежа вю.
Май като допир на прасковен дъх.
Май като дългите дни.
Май като топлите ръце.
Май като балон пълен с желания.
Май като писмо в бутилка.
Май като покана за среща.
Май като вечност.
Май като приказка.
Май като "времето за сбъдване".
Май като Аскеери.
Май като ултравиолетов формуляр за копнежи.
Май като Слънцето в очите ти.
Май като идеята да се срещнем СЕГА!
Май като най-любимите мисли.
Май като звезди, завити в индиго.
Май като сладките чудеса.
Май като дългите разкази.
Май като тайните разговори.
Май като вик, който викаш след мен.
Май като име на най-хубавото.
Май като синоним, че всички сме заедно.
Май като *бележка за чудо.
Май като усет за себе си.
Май като косата ти от шоколад.
Май като умората след дългия Сезон.
Май като истинското.
Май като 14ти.
Май като познаване.
Май като свещ с аромат на канела.
Май като сандали, без сандали, по пантофи.
Май като керемидни залези.
Май като гущерче на слънце.
Май като котка на припек.
Май като сълзи по общоизвестни свободноизбираеми теми.
Май като ступор.
Май като спрялото време.
Май като randoom на плоча.
Май като българските песни.
Май като българските актьори.
Май като целувките.
Май като силните емоции.
Май като още един скок.
Май като примес с карамел.
Май като хрупкав звук от захарна пръчица.
Май като зелена салата.
Май като орхидеи.
Май като шарен лен.
Май като поле от злато.
Май като нов талисман.
Май като сърцето ми.
Като сърцето ти.
Като това, което имат.
Като това, което ще имаме.
Като това, което ми даде.
Като катарзис.
Май като топлите думи, които си спомняш.
Май като бялото.
Май като ОБИЧАМ ТЕ




искам да извикам: още те обичам



петък, април 30, 2010

айде махай се, бе!
изчезвай!
навлек!
р- още имаш в името!
и още ми миришеш на зима!
двойка ще ми носи!
педал!
разкарвай се!
бързо!
бър-зо!

четвъртък, април 29, 2010

мммммммммммм да!!!!

настроението ми е като розов цвят с вкус на портокали.
ти ме правиш щастлива.
той ме прави щастлива.
Вили ме прави щастлива.
ухае на любов!
тупти като юлска мараня.
издига се над асфалта и се спуска.
а Луната!
Боже, Луната!
Когато "С любовта шега не бива" остава само Луната.
Не съм била по-истинна.
Не съм била по-сигурна.
Не ми описвай ситуации.
Не ми кради от усмивката.
Давам ти я цялата.
Не е било така.
Само миналата година по същото време.
Чака ме.
Чака ме.
Същият е.
Влюбен е.
!!!!
Любов.
Любов.
И пак.
Любов.
Очите ми пъстри са.
На слънце разказват за миналия Май.
На сянка пият кафе от цветни чаши.
Миглите ми само знаят как те обичам!
Пиша си желанията.
Не пестя от времето.
Говоря несвързано.
Говоря обвързано.
Аз съм пристрастена.
Към това да го обичам.
Такситата.
Мини Купърите.
Алфа Ромеотата.
Ромео.
Жулиета.
Хамлет.
Лир.
Отело.
Дездемона.
Червеното!
Златистото.
Пантофките.
Душите.
Стаматия!!!!!!
Лятото.
Морето.
Розовият дюшек.
Шарената сол!
Морската сол.
рецепти за щастие!
думи в монолози.
звуци в какафония.
ареали.
територии.
граници.
няма ги.
рамкирам думите му.
покриват се с прах.
забравям ги.
а той е същият!
същият е!
очарователен.
а Златина е влюбена!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!
!
поглеждам, вглеждам се, гледам те..
КАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ!
откривам въздуха както преди.
не си помня сънищата.
заета съм да мисля за реалността.
тя ..е щастлива.



сряда, април 28, 2010

Здравей,Символе!
би казал Деян.



Кажи, не е ли чудо?
Отминаха дни.
А аз още се срещам във тебе.
Кажи, не е ли чудо?
Миналата година-по същото време.
Пак така се влюбвах във тебе.



А днес осъзнах, че му отива, ама направо му е залепено на тръпчинките, да играе идиот.
Ама пълноценен.натурален.жив.в червено!






при пълнолуние не мисля трезво.
а когато след толкова много дни отново го гледах.
е..вече не "спирам и блокирам".
сега ми е само приятно да знам, че е там.

като за първи път.
където е имало пожар, винаги остава да тлее огън.

вторник, април 27, 2010

Художествено оформление на една тотална лудост, pt1

"Абе ти да не си малоумна?!!?!?!",
ме пита отражението в стъклото на първия етаж,
а аз му отвръщам:
"тази нощ в сънищата ми даваха страшни неща."

и пак се връщам.
защо се връщам?
остава половин час, а аз го търся.
защо го търся?
нали вече не е същото?!
нали вече е нормално-скучно и студено?
защо отивам?
защо съм тук?
той е вече на 31, а аз-глупавата и наивна-правя обиколка.
каква е тази обиколка, бе?
за кого?
за този, който някого прегърнах?
о, я моля те!
я...мълчи!
пазача вече ме познава.
билето-късачите-вече-ме-помнят.
защото аз се връщам.
и обикалям.
ей така- в порочен кръг- каквато е и ситуацията.
нито да го обичаш-нито да не го обичаш.
и изпадам в паника.
дадох си срок.
защо си дадох срок?
да не би да го спазя?!?
само дето сега ще ми е гузно.
"ако не го видя до 27..." - празни приказки!
празни обещания!
къде си бе, Владо?
писна ми да се оглеждам.
вратът ми ще колабира, очите ми сами ще се извадят.
ще ми се счупят краката, та да не мога никога повече да пристъпвам нервно на топлите павета.
боли-ме-да-се-връщам.
ама на!
пак съм тук.
и пак...така.
и пак ще се надявам.
защо ще се надявам?!
защото някой някъде бил казал:
"Не позволявай на мечтите да умрат"
Двадесет и Седми Април!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
честит рожден ден, Слънчице!
Ти днес окончателно си отиваш от паметта ми.
31.
7.
14.


понеделник, април 26, 2010

АДАПТАЦИЯ

обичам начинът, по който ме кара да го гледам.
обичам начинът, по който ме кара да се чувствам.
обичам начинът, по който играе.


Пак го срещам.Срещам го все по-често или понякога.Срещам го все там.Все така.А когато го срещна пак ме гледа.И оставя дупки, там където са се взирали очите му.Синята отрова, която се впива и те разбива, и те разяжда, и те разкъсва.За Деяновите очи говоря,да де.
И когато снощи (БОЖЕ,СНОЩИ!) го гледах гол как пуши цигара, как се усмихва, как прилича на дете..когато снощи претича редовете...ходи по облегалките на червения балдахин...когато снощи не можа да стигне при мен... той ме видя.Той ме погледна и ме Видя.Коленичеше и аз бях забравила за Захари, за Сганарел, за Дон Жуан, за времето, за светът...той говореше и ме гледаше.И ако си повярвам, че ме е познал...сърцето ми спира в ступор след безмълвния гърч.Думите му се вливат в мен на водопади, а разказите, които изрича, шепотът, през който се усмихва, тъгата, с която ме залива...ме убиват в сладостни копнежи. Скуката, с която си отива, начинът, по който не забравя...преценката в момента, разлката с реалността, кикотът на минутите, които ме изяждат с подигравките си, пясъкът в косите му, устните, които не се усмихват често, приликата с 21те грама, когато се приближава към ръба, поклона пред мен, който знам, че е само за мен, искам да е само за мен...
-..и пак ме поглежда.Видя ли, видя ли?!Крадешком, почти насън, почти неловко...видя ме, видя ме!Видя ме нали...нали?...аз...дали ме позна?Май ме позна...
Кой път беше това?Трети, четвърти..?Става част от живота ми.И се случва.Все по-близо.Все по-често.
но не искам да те виждам, ако и ти не ме виждаш.
както днес.
искам да се гледаме.
искам да се виждаме.



всичко е пустинно тихо, когато теб те има.
а когато липсваш е болка...



П.С.:или когато в тишината някой пее: "Спри не си отивай...ще ми бъде тъжно..."