♥

Би могло да бъде прекрасно.
Ако аз не бях толкова притръпнала.
Емоцията ми е семпло оцветен хумор.
Ти си нов, а аз него не съм го преживяла.
Би могло да бъде прекрасно.

З.Б.

♥

В този момент мога да разрежа тъгата си с нож.
Липсата ми дори не може да се стече по лицето ми.
Заседнала е в гърлото ми и скърби там-за теб,за миналите дни.
Не мога да върна времето назад.Но ако можех дали щях да върна нашето време?
Дните ми се мръщят от стъклото на автобуса и рано сутрин,когато излизам в мъглата навън отвсякъде ме гледа нашето сбогуване.
Имам нужда да си с мен.Аз се правех,че мога и сама,но не съм готова да приема,че те няма.
Начините да те намирам са все по-малко.А преди...живееше на метър разстояние.
Понякога,когато се опитвам да извикам гласа ти в спомените си,се сещам само колко много време мина,откакто те няма.Понякога,щом видя старите ти СМС-и,душата ми ме напуска и отива до Португалия.И назад.
В този момент мислите ми се спускат над цяла София и я превръщат в сив,скучен,студен,ненужен свят.
Защото ти не си тук,за да ми кажеш,че си въобразявам колко е студено.

аз те Виждам..

Ако това ще ме наказва завинаги, ще е най-тежкото ми наказание.

И ако мога да те виждам само във съня си, а когато се събудя да се моля да се върнеш, да изричам на глас името ти без причина, да те викам към себе си, да те мразя за това, че никога няма да си реалност и да те обичам, че си ми мечта, да се разкъсвам на парчета, за да съм на всякъде със теб, да те търся и да чакам, да те докосвам престорено, за да се надявам, че мечтите ще се случат реални...

ако това е всичко, което можеш да ми дадеш
го взимам цялото.

И ако се лутам в чужди очи, намирайки празни хора, загубени някога души, безмерни тъги, ме намери. Научи ме как да виждам, да се връщам с спомените си, да се смея, да се предавам, да се оглеждам в сълзите, да осланям живота си на любов, да постилам пътя си с бели цветя.

Аз си признавам.и се оставям.завинаги.в.плен на моята илюзия.
аз те Виждам.

Ще да е...

В унисон със зимата, която е забележително слънчева, и моето настроение грее и се покачва. Аз си избирам всяка сутрин чаша и нейното съдържание.
Аз си избирам място за почивка и начин за релакс.
Това ме прави такава.
Аз си избирам (ужасно трудно) дрехите всяка сутрин и именно аз правя крачките към теб.
Усещам те, че си близо..
В тон със времето, по което се събуждам все ми се спи и все навън няма никой.
Разбира се не знам какво точно се опитвам да кажа, но разпилените мисли създават уют.
Стриктното спазване на правилата никога не е било по моята част.
Но си имам традиции. Виждате ли, има смисъл... от тях. Но не и от навиците. Да правим разлика! Да я виждаме!
Аз си избирам менюто в "Хепи" с традиционният умисъл да пия чай.
И тук се крие вълшебството.
Да, той винаги е различен. И не, не винаги го пия там.
Аз избирам дали да чакам дълго или да продължавам бързо напред.
Ти избираш дали искаш или не. Да продължаваш със мен.
Ако те интересува (а и да не те) ще кажа още, че си прав, че влюбването изисква време.
Но грешиш, че не си заслужава.
Е, аз отдавна разбрах, че мечтите остаряват преди мечтателите, но това не ми пречи да създавам нови цветове.
Или светове, или там каквото обичам да създавам.
Думите за, това, което искам да кажа още не са измислени.

не ме е страх да си призная. и не се утешавам с чуждите въздишки. постоянно те откривам.

Чувствам се добре. О-би-чам-те.

Намери Невърленд.

Успокоително.Приспивателно.

Опият. Обезболяващо.
Упойващо. Наказателно.
Утвърдително и отричащо.
Покъртително.
Как те наричат?
Делириум. Еквилибриум.
Аквариум с желания.
Изваждаемо. Изваждател.
Спирачка. Съединител.
Разделно. Обобщаващо.
Изпепеляване. Порицание.
Сбор. Разлика.
Лутане. Преоткриване.
Последователно. И хаотично.
Наопаки. На лице.
Сълзи и усмивка.
Сърце и приказка.
Сън. Кошмарен.
Събуждане. Прокуждане.
Слънчогледи. Заспали под слънцето.
Мирогледи. Надолу обърнати.
Влюбване. Разлюбване.
Намразване. Отказване.
Чар. И обаяние.
Двойно отрицание.
Положително. Неутрално.
Празно. И пълно.
Припознато. Препознато.
Лице, сърце.
Тинкърбел, Питър Пан, Уенделин.
Невърленд. Е този ден.
Някога...открий ме.

Виждаш ли...

Октомври никога не е Май.точка

И това е като да разбереш, че принцът на белия кон никога не идва (или ти се налага да го чакаш прекалено дълго), защото в повечето случаи идва само конят. Но нас това не ни устройва! Все пак и ние си имаме изисквания и те не са никак малко! Да не говорим колко е висока летвата в конното надбягване... тогава става една... трополеща какофония. И в крайна сметка и без кон/е си оставаме.
По някое време на трасето се чува конски ход и ние за сетен път се изпълваме с надежда, че "ето го, това вече ще е моят принц!!!!", изправяме си и... ами не е. Оказва се, че е просто обяснението на липсата и на принцове, и на коне: а именно -
принцове на бели коне няма, затова хващай първия с магаре!
Ами ако и това вече не ни устройва? Даваме си обещание, че няма да оставаме непорочни до 25, но накрая май така се оказва. Но и това не ни се нрави. Тогава какво правим? Избираме принцеса? Не, би било прекалено дори за нас самите.
И разбираме, че времето не се връща, миналото не се връща, и това, което искаме да се върне безвръзвратно си е заминало. И какво се очаква да направим? Да продължим в бъдещето, вероятно, очаквайки нови случки, които ще искаме да върнем. Но нас и този вариант ни отблъсква и тогава какво? Не се ли превръща пътят ни в затворен кръг без изход? И животът ни остава в миналото. И ние оставаме там. И търсим, търсим толкова усилено, че понякога получаваме силно сърцебиене или перманентно навлажняване на очите, когато най- накрая се оказва, че това, за което се оглеждаме отдавна не е там. Затова си го измисляме, то просто ни трябва, ние просто сме то. И нашето "то" ни казва, да спрем, казва ни, че всяко нещо идва, за да си отиде и ние не сме знак "СТОП" , с който хората да се съобразяват. Илюзорният ни свят ни поглъща и ние се загубваме. И говорим само за принца, търсим само него, искаме само него. Майната му дали ще е на кон или на магаре, на колело, на мотор, бутнат в каруцата, качил се в любимото си "Алфа Ромео" или возещ се в гадния пълен 204 (поне да беше пълен с "кралски особи") . Ние си искаме принцеската корона, и да, ще си я получим. Но от кой принц? Дано само не е от измисленият (или от чуждия) .


И октомври не е май. И аз не съм ти. И ти не си мен. Иска ми се много, толкова много, плашещо много, да върна времето назад. И никога да не бях те пускала. Тогава ми се искаше да те срещна, сега ми се иска да те намеря. И търся те. Толкова много, плаша се колко. Но ти не си оставил следи. И ми е трудно. И изреченията ми са кратки. Но те търся. И те виждам, всеки път пред очите си. Страдах. Сега тъжното се превърна в миг от всеки ден. Когато отново не те намирам. Остави ми следа. Повярвай, ще я докосна някога. Искам само да знам, че си там.


"...винаги боли, останем ли сами.."