204

Е, хайде, хайде, така си е- няма какво да се лъжем! Автобус Номер 204 винаги е бил свърталище, средище, сборище, поместващо теб и теб, и теб, и него, и другия него, и най-новия! И ако някой посмее да го оспори- да се качи другия вторник, сутрин, с мен... от третата врата, на колелото (както винаги!!!) и ще се убеди- той е сладък, онзи ставаше, предния не си го спомням много ясно, но 100% е бил супер як, по-предният май че беше със зелени очи, а един приличаше на Джони Деп... казвам ви аз, че има нещо нагласено!

Ти, скъпи мой непознати, беше страхотно преживяване! Успя да ме затрогнеш, както никой друг от много време насам, с мастилените си очи, но повярвай- има още за много случайности да се трудиш! Хубаво ми беше да те вдишвам като наркотик- за кратко, но сладко! - и после да те оставя да се чудиш безмълвен- бях ли там, не бях ли, аз ли бях Онази, или следващата...въпроси, които все пак ще оставя без отговор, защото ти все пак живееш в "Дружба". А от такива екземпляри се научих да се пазя, нищо лично, просто ми писна от познати, които се познават непознавайки се с мои запознанства, които би ми се искало да опозная... та... дано не те срещна вече (: (независимо, че това желание, няма нищо общо с грубата реалност, която е, че НЯМА да те срещна вече).

*аu revoir mon unparfait aimer...



П.С. : И все пак мисля, че би се казвал Деян или пък Калин