искам да е сладко, да горчи и да си мой.

искам да завържа очите ти с кърпа от тъмно червено сатенено привличане.
искам да те заведа по тъмно пред входа и да шепна на въздуха, че си само със мен.
искам да ти разкажа последния си сън, мръсните си фантазии.
искам да те усещам как дишаш от горещия въздух.
искам да те гледам, когато очите ти се отварят за звездите в черното мастило.
искам да казвам на вятъра как да гали косите ти.
искам да хвана ръката ти, когато не гледаш и в мрак от ванилия да скрия моята в нея.
искам да уловя тъгата от лешниковия поглед.
искам да претегля щастието си, когато те гледам.
искам да запиша в дланите ти моите инициали.
искам да изричам името ти без болка.
искам да те прегръщам и вдишвам в банален кръговрат под дъжда.
искам да слушам мелодията, която разказва гласът ти.
искам да те гледам развълнуван.
искам да те направя моя история, моята приказка.
искам да преливам на блясъци, когато ме виждаш.
искам да те описвам с пръсти под жаркото слънце.
искам да те снимам как сияеш на сцената.
искам да отвориш сетивата си за мен.
искам да почукаш на вратата на Чудото за случване.
искам да те усмихна, да те засмея, да те разплача.
искам да съм ти гняв, да съм болка, твоята гибел.
искам да те допивам с въздишки през средата на лятото.
искам да те срещам наблизо, със сигурност.
искам да те допиша с мечти и метафори.
искам да те изричам.
искам да те помоля да останеш.
искам да те обещая на нощта си.
искам да съм твоят месец Май.
искам да е сладко, да горчи и да си мой.




искаш ли със мен да сънуваш...тази нощ отивам някъде...
там, където не съществуваш...тогава времето ще спре...
пиша върху лист от коприна...едно единствено желание...
когато искам да си замина...пак изгубвам те...

Don't worry, I can be a bitch enough for both of us.

Като ти пиша името в блога ми, ми излиза, че е грешка.
Като го пиша в пясъка, то избледнява.
Като го драскам по стъклото - изчезва.
Като го описвам старателно, мастилото винаги свършва.

името ти е нереално.точно като теб.

ще го кажа само веднъж, за да не чуеш:
махай се.

Синева

Ти отмина,
ти отмина, ти отмина...
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях,
аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно,
виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът,
вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква,
ах каква синева сме забравили
някога тука.
Синева,синева...

Писмо с любов.

Скъпа Шарлот.
Не ме мрази за нещата, които ти признавам.
Не забравяй текстовете, които пяхме.
Не се заблуждавай, че любовта не съществува.
Скъпа Шарлот,
Ти си прекрасна. Ти си красива. Ти си умна. Ти си желана. Ти си приятелка. Ти си несподелена любов. Ти си дечко. Ти си мечтателка. Понякога си глупава и наивна. Но ти си мила и добра. Ти не мразиш. Дори когато се налага. Ти си крехка и чуплива. Ти си дива и забавна. Ти си сладка, когато отваряш буркани. Ти си усмихната. А усмивката ти е толкова самотна. И ти понякога си такава. Но обичаш да се смееш. А смехът ти не винаги е щастлив. Макар да знам, че дори да не го осъзнаваш - ти също. Ти си плаха. Ти си добра слушателка. Ти си обичана. Ти си вярна. Понякога си влюбена, понякога не си. Ти си честна. Ти си авантюрист. Ти си смела. Ти си тиха, когато плачеш. Ти си тъжна, когато не виждаш любимия си. Ти си нощна птица. Ти си пъстроцветна птица. Ти си чар. Ти си обаяние. Понякога си Жулиета.
Ти си пролет. Ти валиш.
Ти си жалост,
много чужди сърца
ти винаги държиш.
Ти си любов и сияние. Страданието на друг.
Ти си поезията на Уитман и на Бърнс. Ти си разказът на френските любовници. Ти си драмата на Шекспир и комедията на Живота. Ти си дъх-сияние. Ти си течно съзвездие. Ти си ванилов дъх. Ти си канелена пръчица. Ти си шоколадов мус. Ти си вятър. Ти си пясъкът по плажа. Ти си океански дълбини. Ти си привидение. Ти си мечта за сбъдване. Понякога си коледно чудо. И понякога ми се случваш. Ти си безименна и имаш много имена. Ти не си непорочна. Ти си опитала от толкова много. И си опитана от толкова малко. Ти си объркана, понякога сама. Ти си самотна. Ти си беззащитна. Ти си сладка дрямка. Ти си понякога много вманиачена. Ти си даряваща. Ти си изпращаща. Ти си мечтателка. Ти си любопитна. Ти си волна. Ти си своенравна и си голям инат. Ти си чаша ментов чай. Ти си хороскоп със лафсуси. Понякога си маска и илюзия.

Ти си поговорка за човека, ти си мъдрост за любовта, ти си песен за Купона на Живота, ти си късметче за щастие, ти си сън за предсказание.

Не бъди самотна, Шарлот. Не преставай да вярваш. Не прествай да се радваш на живота. Ти си още толкова млада. Обичай, моя Шарлот, дори не винаги да бъдеш обичана. Но обичай, и ще видиш, аз ще бъде там за теб.
На ред си ти, Шарлот.

Ти си мен.

ПП: Изпепеляващите несподелени страсти винаги водят монолози!

отиваш си.всичко идва, за да си отиде.и аз.

Много е важно... да умееш да си отиваш.

Но не просто да си тръгнеш, да изоставиш или да се оправдаеш. Не, не... да умееш да си тръгваш по онзи красив, неутешим начин, по който най-много боли. Иначе другото всички го можем - прас, прас и айде, няма ни. Понякога толкова непохватно, толкова болезнено и толкова тромаво, че времето се разширява от нашата мудност. А в това няма нищо полезно, освен може би, че си се научил най-сетне да се вместваш в минутите. Които през останалото време така или иначе изтърваваш, чудейки се, лутайки се, бързайки, лъжейки, чакайки.

Хората си тръгват. Просто го правят. Това не е нещо ново фон-дьо-тена за 10 лева, който току що си купих. Не, не, нещо много по-различно, по-старо и изтъркано, и омръзнало, нещо, което всички сме преживели на свой или на чужд гръб или на някоя не до там банална и безлична част от тялото. И понеже винаги целта оправдава средствата, няма значение какво сме оставили зад Гърбовете на всички, зад нашия собствен и зад нечий, за който въобще не подозираме. Важното е да сме си тръгнали, иначе ще нарушим така закоравялата традиция да НЕ ОСТАВАМе. никога.

И за това трябва да се научим. А нали опитът идва с времето...то значи, трябва да си тръгваме по-често. Или да наблюдаваме как другите си отиват от нас. И да не ги спираме. И да не ги виним.
(да не ги виним, че цял МЕСЕЦ им е нужно да се оправдаят после пред себе си, да ги оправдаем пред нас. Да не ги виним, че се правят на по-интересни от колкото всъщност са, да не ги виним, че просто така захвърлят всичко, забравят и пак продължават да се правят на интересни)

Но понеже съм си такава- твърдоглава и хаотична- не разбирам дори как аз мога след толкова много "тръгвания" пак да го правя като начинаеща. Толкова си се дразня, на глупостта, че никога не правя нещо по въпроса, че чакам с месеци и месеци, само защото искам да се почувствам обичана. Колко съм глупава, че не виждам това навреме. Колко сме глупави всички, когато дори да го виждаме го крием. Нима е толкова сложно да дойдеш и да ми кажеш "Обичам те." . То може да звучи дори така "Мразя те, но те обичам" или пък
"Обичам те. Липсваш ми", или "Обичам те, но не ми липсваш." , или пък "Обичам те. Толкова ли не виждаш?!". Обичането можем да кажем по много различни начини, с много различни изрази, с много различни емоции.
По-страшното е дали да обичаш е достатъчно.
И това да ми го кажеш:
"Обичам те, но това вече не е достатъчно..."
Има хора, които живеят с нуждата да им се повтаря постоянно, че са обичани.
Защото по една или друга причина, те все търсят. Онази любов, голямата любов, любовта, без която не се живее. Но търсенето не предразполага към намиране.
Аз съм търсач. Знам го.
А какво за тези, които не търсят? Онези, чакащите всичко просто да се случи? Онези самотните, студените, нещастните, самите, изоставените които вярват или не вярват, но чакат? Но чакането не предразполага към дочакване.
Аз съм чакащ. Знам го.

И ако се върнем на въпроса за отиването и продължим да чакаме или да търсим,
то кога ще намерим?
Има ли полза да си отиваме?
Да си отиваме ли вече?
Да позволим другите да си отидат?

Да чакаме ли търсещите?
Да търсим ли чакащите?

Но хората си отиват от нас, когато те са готови за това. Не когато ние сме.
И ако е вярно, че ако този, който си отива, ако те обича ще се върне...
не сме ли накрая всички чакани или намерени?
Или никога чакани и никога намерени?

Не искам повече да те чакам. Твърде дълго време мина, а ти продължаваш да живееш в мен.
Не търся обяснения. Но ти не търсиш нищо...!
Те казват: "Ще ти мине! Ти не го обичаш, само си въобразяваш!".
Но те не бяха там...
Ще търся, докато мога.
Обещавам ти.
Само не си отивай.

204

Е, хайде, хайде, така си е- няма какво да се лъжем! Автобус Номер 204 винаги е бил свърталище, средище, сборище, поместващо теб и теб, и теб, и него, и другия него, и най-новия! И ако някой посмее да го оспори- да се качи другия вторник, сутрин, с мен... от третата врата, на колелото (както винаги!!!) и ще се убеди- той е сладък, онзи ставаше, предния не си го спомням много ясно, но 100% е бил супер як, по-предният май че беше със зелени очи, а един приличаше на Джони Деп... казвам ви аз, че има нещо нагласено!

Ти, скъпи мой непознати, беше страхотно преживяване! Успя да ме затрогнеш, както никой друг от много време насам, с мастилените си очи, но повярвай- има още за много случайности да се трудиш! Хубаво ми беше да те вдишвам като наркотик- за кратко, но сладко! - и после да те оставя да се чудиш безмълвен- бях ли там, не бях ли, аз ли бях Онази, или следващата...въпроси, които все пак ще оставя без отговор, защото ти все пак живееш в "Дружба". А от такива екземпляри се научих да се пазя, нищо лично, просто ми писна от познати, които се познават непознавайки се с мои запознанства, които би ми се искало да опозная... та... дано не те срещна вече (: (независимо, че това желание, няма нищо общо с грубата реалност, която е, че НЯМА да те срещна вече).

*аu revoir mon unparfait aimer...



П.С. : И все пак мисля, че би се казвал Деян или пък Калин

C`est La Vie

Сладка захарна пръчица!
Четка с розова боя.
Лилаво направо от тубата.
Портокал направо от портокала!
Цветни сърчица.
Рамки с автографи.
Стари телефонни номера.
И не само телефонни.
И все пак стари.
Ама номера!
Ама стари...
Шарен килим.
Претъпкан гардероб.
Лепенки по прозорците.
Отдавна непалена свещ!
Любими забравени песни.
Летни ветрила, които не са хвърчила.
Не, не! Ветрила! Важно е да се отбележи!
И кроасанчета.
с
Мед.
и
Ягоди.
Индийски чай.
Ментов шоколад.
Златисти завеси.
Ванилия във въздуха!
Чаша червено вино.
Секс за една нощ.
Цинична пиеса.
Мръснишки подмятания!
Любовни сънища.
Кубчета лед.
Приятелства в лед.
Разтопен лед.
На минали кубчета.
Простотия на кубчета.
И разбира се, Кубчето на Аврамов.
Почти като Авраам.
Почти.
Ама не.
Симетрия на осите.
Различия в обежните точки.
Четка номер 8.
Захабено тинтурето!
Графитни надежди.
Топло какао.
Завърнал се приятел.
Отишъл си приятел.
Приятел+приятел.
Ти си моят приятел.
И Моят.
И Приятел.
Активия с фибри!
Магазинът на ъгъла.
Пушачи на студено.
Кашмирени шалове.
Просто Кавали.
И не просто Маноло Бланик.
Купичка с лешници.
Купа с пунш.
Алкохолни партита.
Фейсбуук съобщения.
Лайф Бокс!
Фиш за тотото.
То.То.То.
ВсичкоТО.
И нищоТО.
Прошка за теб.
Прегръдка за мен.
"Хало" свят.
Нов "Римайндинг".
Тъч скрийн.
Тъч ме...
Гладстоун, Алабин и Графа.
Не Витоша. Не, не.
Кукиис, кафяви по възможност.
Нови думи.
Нови връзки.
Сатанени чаршафи.
Дълги разговори.
Първи път.
Още много пъти.
00:00
Точно време.
Точно никога.
Кукла на конци.
Конци на пингвини.
Пингвини на СГСАГ.
СГСАГ.
Стройко.
Бойко.
Стайко.
?!
Разлика от бански.
Порно сайтове.
ДУХОВно израстване.
Големи звезди.
Земни звезди.
Трикраки столчета.
Трикраки човечета.
Които не са мъже.
И хермафродити не са.
Сърдечни чувства.
Безсърдечни фонтани.
Любима църква.
Вяра наоколо.
Чуване.
Чукане.
Чакане.

И пак се обичаме.


това е животът. ти гониш!