8 дни

напиши името си в снега
в разтопената нежност
и карамелената тишина
напиши колко обичаш
да се събуждаш до нея
напиши по устните й
с усмивка вечността
която откриваш вечер
преди да заспиш
напиши спомен в ръката й
поръси с мирис на отминало лято
очертай с длани ново съзвездие
докосни ефимерните лешници
в очите й
положи сърце в нейната любов
погали с лъчи сатена по кожата й
опитай да вземеш дъха й с целувка
вкуси от смеха й
почувствай лъжите й
тя е крехка
и сама
тъжна
и едва
се сеща
че още
е обичана
и вкусвана
от зимата наоколо
тя е млада
и какво
ти пречи
да си
нейната луна
помни когато времето спираше
помни когато нямаше въздух
помни когато я търсеше в Космоса
помни когато я искаше в малкия град
помни как сладко беше
да затваряш очи
и безтегловно
да обичаш
помни...

ОБИЧАМ ДА МИ МИРИШЕ(Ш) НА НОВО!!!!!!!

Ха, така!
Взе, че беше по-хубаво от миналата година и взе, че ми хареса, и взе, че свърши..понеже всяко хубаво нещо си има край. не, понеже всичко си има край.
И така...
Щипка захар:
най-жестоките токове, най-парещия топ, най-любимите ми слим джинси, най-коженото яке, най- пънкарската прическа, най- черния грим...
Щипка ванилия:
най- секс бельото (ама бельо някак не звучи добре, за това се сещайте за друга дума, аз още реанимирам), най- горещите емоции, най- доброто настроение, най- афродизиачното мляко за тяло, най- голямото желание, най-изгарящите страсти...така, де, няма да се правим на скромни..яяя...

За новата година няма да си пожелавам нищо, тъй като не искам да пълня с напразни надежди и без това препълнената ми с такива 17 без 3 месеца годишна душица/колко кифладжийско прозвуча/. И да си правя равносметка, и да не си правя- все тая. Спомням си само че, по това време преди година пак бях изпълнена с копнежи, безпаметност и запомнени фрагменти от иначе супер яката нощ. Сега разбирам, че малко над 50% от всичко, за което мечтаех, мрънках и говорех се сбъдна. Така, че 'au revoir' на 2009 и пълните и с проскубани кичури коса дни, в които се чудех аджеба сега той ли е или не, или пък къде сбърках, или защо не учих по-дълго, или защо учих 1 месец и накрая пак бидех пре*бана. Край на пълните със захарини шепи, които все ме утешаваха, когато поредната Историческа депресия завладяваше и моята социална политика. Честно казано има няколко основни неща, които си спомням и всичко друго е само прах по узрели портокали. Така де, в крайна сметка на КОЛЕДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА, и това сигурно е едно от запомнящите се послания, които ми донесе отминалата преди 3 дни година.
Ще си запомня първия новогодишен купон, първия скок с бънджи, първия преживян страх, първия път с Владо, първото истинско място в София, на което обичам да се връщам, първото ми "прекратяване на отношенията" с най-добрата ми приятелка, първото момче, с което се запознах, заради един бас, първото просветление, че КУЧКИТЕ ВИНАГИ СИ ОСТАВАТ КУЧКИ, първото посещение в чайна, първия ентусиазъм за работа/Ха-ХА-хА/, първия концерт на The Killers в Букурещ, първото ми море само с Весето, първата снимка с Матей, първия волейболен мач във Варна, първия човек от Дупница, който наистина, ама наистина ми взе главата и я отведе надълбоко и надалече, и пак така-нависоко и все още не ми я връща, ще запомня втората екскурзия, но най-вече Третата, първия път, когато проумях, че нямам нужда от нечии истерии, за да си мисля, че сме приятели, първия път, когато убих у себе си и минималното чувство на привличане към някого, както започнах да се уча от Мишончето, така наистина е 1000, ако не и 10000 пъти по-добре. Ще помня 14 май, Тази Коледа, Любовта На Живота Ми, Хорхе Букай, "Заразно глупава", но и "Укротяване на опърничевата". Ще помня топлите думи на Елисавета Руйчева, която десетки пъти ме накара да повярвам в себе си и й благодаря. Първия път, когато преоткрих приятелството със Стаматия/а.к.а. Тити/, която виждате ли, обичам... Първия път, когато някой ми каза, че би направил всичко за мен... но да не се вричаме..
Понякога, в такива моменти, в подобни равносметки и сбогувания разбирам, че най-якото от цялата година си остава
Краят й.
Не за друго просто тогава ти е позволено да стреляш с револвер по полицаи и пак да ти се размине. Да си наваксаш цигарите, които през цялото време минават като дим покрай теб, да опустошаваш Джони (Сикс-сенс-ове, Собиески, Менти, Кайпиринии, Коктейлите на Марето, Мартини, Червеното шампанско за 2 лева от ъгъла на Горна махала..). Да слушаш Андрейчето и Тончо без притеснение, че ще те разнесат на другата сутрин. Да отрежеш Скиора с глас като на Крисчън Бейл и задник като на Идеалния, защото ужасно много и кухо си падаш по Едуард (НЕ вампира, по дяволите, не!), който обаче си пази чувствата човекът и понеже "не си от тук и си за малко" не иска да започва нищооо с теб/въпреки, че секса за една нощ на Нова Година особено много му допада/. Дават ти се още хиляда възможности да паднеш в/у някой невинен трезвеник, който стоически ще понесе ударите на съдбата и твоите, и даже ще му липсваш на следващата вечер. Имаш на разположение Веселячко, който смирено и добродушно ще те заведе до тоалетната на другия край на къщата и тихичко и миличко ще ти се смее на ударите във всякакви стени. Но понеже е добър приятел няма да те остави сама с Еди, за да не направи той някоя глупост/?!?!?!?/. Позволено ти е да ядеш само банани и фъстъци и да се напиваш на екс с 3 шота (от по 50 мл) водка с уиски. Можеш още да разбереш за способности на тялото си, за които дори не си подозирал и да му се отблагодариш за това със скромните 16 часа сън...
ОБИЧАМ КРАЯТ НА ВСЯКА ГОДИНА!
Обичам да ми миреше на нови трагедии и комедии, нови сцени от турски сериали в Моя живот, на много нови дрехи, на бъдещи провали, на чакащи успехи, на идващото лято, на 14 март, на концерта на Елтън Джон и А-це/Де-це, на нови книги, на еднократни връзки с още по-еднократни пичове, на посещения в Дупница, на нетърпението да ме видиш, да ме видите и да ви изпонапия на най-щурите партита в "Червило". Обичам да ми миреше на Кашарел и ванилия, във всичките й форми. На парфюма на Владо, на неговата усмивка и на неговата прегръдка. Обичам аромата на новия Живот. Обичам и теб, макар да не заслужаваш..

Прощалното ми слово ли?:
Скептик, оптимист, реалист, писател, музикант, читател, душа, театър, страх, смелост, сила, копнеж, мечти, литература, суета, любов, бъдеще, звезди, сезони, цинизъм, разврат, 2-рия срок, Sony Ericsson, ново, алкохол, шоколад, искам, обувки, дрехи, хора, истински хора, всякакви хора, приятели, семейство, "Happy", навици, търпение, думи, смях, любов, сънища...


Пожелавам си всеки прекрасен миг от 2010, който ме очаква!!!!

Голямата Трета

аз просто се влюбих в нея! Само аз ли?! Неее!!!!!!!!!!!

(и не само алкохолът беше виновен..!)

След дълги колебания, увещания, обещания, разкаяния, страдания, мълчания и писания най- сетне се реших и аз да ида на тази Велика екскурзия. Честно, в началото изобщо не ми се нравеше, поради (не)ясни причини, затова ми отне доста време да се стегна и да взема правилното решение, че всъщност ТРЯБВА ДА ОТИДА! Така де. Трета беше. Или щеше да е прекрасно, или щеше да е ужасно. А понеже взех, че се научих да рискувам… е, взех, че започнах и да печеля от несигурното.

Това екскурзионно пътуване всички знаем с какво ще се запомни- с чорапите на Бобето, с това, че мен все ме чакаха, с Голямото издирване на тоалетна из Самоков, с бифор-партито в автобуса, с афтър-партито навсякъде, с многото алкохол (софиянски), с любимата ми оргия на още по- любимите ми а2, с които бяхме сформирали най-разбиващата компания!!!! , с нещото на Теди xD, с Лафера, с най-глупавия боулинг, най- дивата чалгия, с най-големия автобусен, хотелски и дискотечен хит на Преславка, с неспиращите поздрави, с изобилието от целувки, с непрестанния купон ЦЯЛА НОЩ, с 300-те снимки, с (не)спането, с размитите граници от алкохола, с бутилката шампанско, с водката в 9 часа сутринта, с най- големите КУПОНДЖИИ!

Писна ми от Велинград! Обичам Боровец и искам още, още, още много пъти там, с тези хора, по този начин, в същия хотел, в същите асансьори и същата дискотека, през същите стаи да мина и да изгубя 30 минути от паметта си… предполагам, че ще е завинаги.

Малко за тях:

Те бяха ужасно мили, грижовни и ми подариха безкрайно много хубави мигове. И стотици комплименти. Те бяха Алекс, Сашо, Венци, Юли, Теди, Марти, Минето и Бобето. Те умеят да се забавляват НЕВЕРОЯТНО и не ум пука какво мислят другите. Те са страхотни купонджии и неуморни пиячи xD. Те се целуваха и се обичаха, не спряха да се смеят, не спряха да танцуват, всички ги гледаха и всички им завиждаха. На тях им хареса, те ще се върнат отново там и аз отново искам да съм с тях. Те бяха УНИКАЛНАТА оргия, с Големия буфер и хиляда шеги, лафове и порции в ресторантите, от смях също..!

“Нямам грам имунитет към мъже измамници,

но което чувствам с теб мина всички граници…
Наивница най-голямата наивница

на годината съм аз поздрави ме!”

Малко за мен:

Аз бях притеснена, но от това чувство и спомен не ми остана. Аз бях малко кучка, хубава и закъснявах. Не, не бях скромна, но не ми и пука. Бях зяпана и обсъждана, но такива бяхме всички. Излизах от “Развратната стая” и ме гледаха неодобрително, но пак се връщах там. И ми беше хубаво. Малко “недостъпна” и неспряла се да танцува. Малко, добре де, доста пияна и от части позабравила какво се случваше по едно време. Малко лигла и 3 часа поспала. Боляха ме всички стави, мускули и части, но прекарах безумно добре и още нямам думи да изкажа какво преживях. Бях целувана, сваляла и сваляна, корумпирана от пристрастие към определени мъжки типове И МНОГО, МНОООООГО ЩАСТЛИВААА!!!!

“Тази вечер е горещо, а си толкова облечен.
Не че нещо, не че нещо, ама как издържаш вече?
Бързо ли говоря бейбе или бавно слушаш ти
днес ми се целува с тебе,ще го направя казвам ти!”

Малко за другите:

Доста загубиха, доста не дойдоха, а онези… поопознахме се. С един ли, с двама ли… в нечии легла и различни стаи… Доста поздрави отнесоха, с доста Азо. Позяпаха ни, когато не бяха прекалено близо…

Намеци ли??! Не. Хубаво се целуваш. Мисля.

Каквото-става-в-Боровец-си-остава-в-Боровец!

Завиждайте, моля!

(и не само алкохолът беше виновен..!)

4 е хубаво число ♥♥♥♥

CLOSE TO ME!!!

i've waited hours for this
i've made myself so sick
i wish i'd stayed
asleep today

i never thought this day would end
i never thought tonight could ever be
this close to me

just try to see in the dark
just try to make it work
to feel the fear before you're here
i make the shapes come much too close
i pull my eyes out
hold my breath
and wait until i shake...

but if i had your faith
then i could make it safe and clean
if only i was sure
that my head on the door was a dream

i've waited hours for this
i've made myself so sick
i wish i'd stayed asleep today
i never thought this day would end
i never thought tonight could ever be
this close to me

but if i had your face
then i could make it safe and clean
if only i was surethat my head on the doorwas a dream to

Миг като вечност

" Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чакам.

Колко години без шум са сближавали двата маршрута,
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена, миг, миг като вечност. "

Кога ли ще ми мине. Дано да бъде скоро.

на Владко

Прочети ме в книга,
изиграй ме в театър,
чуй ме в нежното пиано.
Усети мига,
повява вятър,
аз и ти сме само.

Пожелай ми слънчогледи,
облечи ме в разказ,
съблечи го после нежно.
Във очите ни са слети
бягство, шоколад и ласки,
няма нищо невъзможно.

Виж се в мен като във огледало,
покажи ме на света си,
виж ме във пречупената си душа.
Моето сърце до днес не е туптяло,
скрий ме в себе си
и в есенната тишина…