Извинете, Господине, за моето безобразие! На изразните средства, на действените средства, на подръчните средства. Извинете, че съм толкова посредствена! Тооолкова съжалявам за арогантното ми пренебрежение към вашето "откриване на истината". Била съм цинична, моля за искрените ви аполаджайси! Била съм дечка, о, не, той си призна, че остарява! Какво ми ги навирате тия 14 години в лицето?! Ще харесвам каквото и когото ПОИСКАМ! окей? Ако не Ви устройва, от другата страна също има врата... интересно същество сте, да Ви се не начуди човек...водите хората на вечеря, после в някакви клубове, Ялти, малти, държите вратата, после другата, брей, че галантност...накрая за капак- и леглото Ви беше меко, топло, а чаршафите ми станаха любими, да му се не види! Свещи, ала бала, вино и винА, че ме разорихте емоционално, и на сълзи се изчерпах, и на пози, за другото дори не искам да си спомням! Съжалявам още за изгубеното време, за пропуснатите мигове, за безсмисленитепредразсъдъците Ви, за милостта Ви. Съжалявам, че ме чакахте, а аз не се оказах това, което Очаквахте. О, момент - това се отнася за мен! Съжалявам всичките билети, съжалявам користта и дружелюбието, изпълнена със съжаление вече дори започнах да уча Хайне. Защото това някога ми се струваше различно.
Съжалявам, че пропуснах мига, че изтървах коня у ряката, че безвръзвратно развратих глагола, че дрямката с Вас си беше...ами, просто дрямка! Съжалявам още, че вярвах на глупости, врачки, оракули, гадатели, звездобройци, магьосници, покерджии, карти от автобусни билети, хората по улицата, яйцата с рохкав жълтък и копчетата по земята!
Отклоних се, мисля, от темата...
Та, мили Господине, за съжалението говорех.
А през сълзи смях се!
Така и не повярвах, че Вие не сте Любовта.
Така и не прозрях, че всичко далеч не си е мястото в този свят.
Но не съжалявам за това, че Ви се наслаждавах.
Не съжалявам, че тръпки от допир, постоянно усещах, че случайностите бяха живота ми, че салоните бяха пълни, че хората така и не разбраха мойта драма, не съжалявам, че изпуснахте ме, не съжалявам, че усмихвахте ме, че правехте деня ми, и нощта ми, съня, който винаги беше буден, не съжалявам щастливите ми танци, когато бяхте наоколо, не съжалявам, че ме научихте да летя...
Кажете ми, Господине, каква да бъда сега?
Съжалявам, че пропуснах мига, че изтървах коня у ряката, че безвръзвратно развратих глагола, че дрямката с Вас си беше...ами, просто дрямка! Съжалявам още, че вярвах на глупости, врачки, оракули, гадатели, звездобройци, магьосници, покерджии, карти от автобусни билети, хората по улицата, яйцата с рохкав жълтък и копчетата по земята!
Отклоних се, мисля, от темата...
Та, мили Господине, за съжалението говорех.
А през сълзи смях се!
Така и не повярвах, че Вие не сте Любовта.
Така и не прозрях, че всичко далеч не си е мястото в този свят.
Но не съжалявам за това, че Ви се наслаждавах.
Не съжалявам, че тръпки от допир, постоянно усещах, че случайностите бяха живота ми, че салоните бяха пълни, че хората така и не разбраха мойта драма, не съжалявам, че изпуснахте ме, не съжалявам, че усмихвахте ме, че правехте деня ми, и нощта ми, съня, който винаги беше буден, не съжалявам щастливите ми танци, когато бяхте наоколо, не съжалявам, че ме научихте да летя...
Кажете ми, Господине, каква да бъда сега?
Няма коментари:
Публикуване на коментар