К.А.З.А.Н.О.В.А.
Да се влюбиш в образ или да разлюбиш реалната ти личност.
Да избираш да си приказен сваляч или да не избираш да си, който и да е.
Да се луташ в неразбрани чувства или да разчувстваш неразбран актьор.
п.о.м.о.щ.
Как да се влюбя, когато аз съм толкова непостоянна? Как да разлюбя, щом никога не съм била влюбена?
Аз ли съм виновна, че ти продължаваш да си Ти? Аз ли съм глупачката, поредната, във твоята история?
Знам, бъди спокоен. Знам, че ти вечно ще се криеш. Знам, че аз никога няма да те намеря.
А когато се завръщам..тогава пак боли. А обезболяващи пиеси вече няма. А пък има болка.
Нови драми, нови думи, нови други. Но(вост), остаряла, че вече ми е дошло до **** на гея.
Обич, да бе да, за същото и аз си мислех. Обичаш... да посещаваш все нови и нови...сърца.
Вярно, аз съм никоя. Всъщност- и ти. В сбора, никой+никой, вярваш ли?
А, да. Антикварни седалки. Антропогенни свалки. Антипатични актриси. Анемични ци*и.
За тази постановка...нямам думи! Та това бе повече от втрещяващо...заразяващо и отвращаващо, развращаващото се момиче. Ти..и Този досаден твой глас, който ме залъга, който ме повика. И ми харесва, и не ми харесва. И те обичам, и не те обичам. И те искам, и не те искам. И те отбягвам, и те търся. Следващ извод: ти си болест, следователно аз съм мазохист, че те търпя, следователно болката ще продължава, болестта ще се разнася, из цялото ми тяло, из целия ми ум, във всичките ми емоционално разпаднали се нива. Следователно, вече не остана нищо, което да доубиваш..., Джакомо. Ти и твоите превъплъщения на обичащ, на мразещ, на страдащ, на губещ, на самотен, на отхвърлен, на запазен, на неупотребяван. Всичко ми взимаш...а думите...те не правят нещата по- лесни...но аз съм мазохист, а ти садист. Без да знаеш, без да искаш.
Омагьосан кръг. Трудни чувства. Невъзможна обич.
Аз се отказвам. свърших.приключих.до тук.
до следващия път.
"Да се прибираме, Моя Любов, да се прибираме, там където няма въздишки..."
(Джакомо Казанова)
Няма коментари:
Публикуване на коментар