През март.

♥

Изпуснах много моменти. Изпуснах времето, в което трябваше да напиша:
"Честит рожден ден, Вили. Без теб нищо от това, което ми се случи, нямаше да е така дълбоко";
"Честит рожден ден, Тити. Безкрайно много те обичам";
"Честит рожден ден, татко. И за двама ни това е ново начало.".
Не намерих минутите, в които да впиша заглавието "Аз съм на 18. Сега ще започна да получавам каквото поискам." Не звучи подходящо за заглавие на текст, но определено е такова на този параграф от живота, в който се намирам.
Аз обикновено не се страхувам. Ние, родените през март, не се страхуваме. Ние сме смели пред високите мостове и дълбоките води, когато някой ни гледа. Но оставаме сами. Често. В този смисъл мен ме е страх, когато съм сама. Страх ме е, че идва май; че онова преди две седмици наистина остана като минал живот; че Вили вече не изпитва същото и аз не знам дали нещо продължава да ни свързва; че имам вдъхновение, но не мога да пиша.
Но ето. Така. Сега съм супер оригинална и честитя всичко накуп в края на месеца. За да е по-...наситено.
Имам собствена годишнина. Преди година го срещнах за първи път. Честито на мен!
Тогава той не взе Икар. Тази година също.
И тогава в очите ми заплуваха копнежи. И тази година също.
И между другото. Не намерих време за най-важното.
Честит ден на Театъра!
Аз наистина закъснявам за важните неща в живота. Доказах го и на себе си, и на него.
Но това не е негов пост.
Ние, родените през март, често се губим в редовете, където пише името му и там,където говорим за себе си. И аз като човек без ориентация- се загубих сред тълпата, докато гледах в някакво синьо минало, което прозираше през слънчевите му очила. Отдавна съм забравила пътя до себе си без театър. Това не може да се промени. И като че ли само аромата на червения салон не мога да изтрия от сърцето си. Загубена съм. Календар нямам, нито часовник, който да показва колко още време ще трябва да бъдем най-дълбоките си тайни.
Март е подходящ месец за промяна.
А ние, родените през март,....

♥

Няма бавен начин да свикна, че вече няма да има май.
Има само внезапно свиване на каквото е останало от душевността ми.
И ужасяващо количество болка, раздираща маската на циничността.

АЗ няма да имам МАЙ, щом ТИ няма да имаш нито миг вече за мен

Някой като теб.Точно като мен.

Тази зима, казват, студена ще бъде.
Декември пали с последните лъчи косата,очите,сърцето ми...
Дали ще бъде Май?
Не вярвам.Нищо не се повтаря.И ти няма да се повториш.И аз няма да повтарям стъпките към теб,които измислих си толкова отдавна.

Тази зима,казват,красива ще бъде.
Декември ще носи аромат на коледни сладки,каквито преди не съм яла...
Дали ще бъде ново след малко?
И колко малко ми е останало да си спомням.

Решавам риторични загадки:
в крайна сметка...Любовта ми към теб Едeм ли е?Или чистилище?

Тази зима ще слушам Бочели.
Той ми разказва за това,което се е случило с мен през този Май.
Но Декември няма да бъде него.
Защото ти и аз отдавна не сме се целували.

"There’s a wind that blows
It’s calling your name
And it speaks to me again and again
Telling me go to her
Don’t let her go
Hold her close to you
Then you will know the meaning of love
Exactly what it’s all about
The feeling that I get when I can’t forget
Everything that makes me want to you
That’s how deep it goes
All I really know
Is that I love you so and
If it’s the only thing I ever do
Then I know it’s true
That I should love someone like you"



....

П.С: нямам сили снимка от теб да си взема.спомени повече да поема

Нещо красиво с Д.
Нещо,което е Декември.Драмтургия.Днес.Дихание.Деян.Дарин.Донков.
ЕДно колеДно чуДо.Да.

дали аз закъснях или времето бързаше?

Танго

"... обръщаш се, но не е той. Не е той...
Отдалечава се. И в един момент ти вече няма да го помниш.
Дори името вече няма да те кара да се замисляш.
Само сърцето ти все още, понякога,
ще се сгърчва в неразбираема моментна самота-
като че ли, някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа,
но ти не можеш да стигнеш до нея.
Загубена частичка от самия теб..."

"Какво, че Бог си...аз съм атеист"

In Memory

...of greatest band ever,

which will never be the same again

without you

(печална точка .)


Ето го и поредното доказателство, че нищо не е вечно. А това ли е чувството, че тази мечта никога няма да се сбъдне? Аха, добре, ще го запомня. Защото, щом това се промени, то значи, нищо друго няма да остане същото.

"Така се случва, че понякога дори най-добрите приятели поемат в различни посоки, за да търсят живота си. Имах невероятната възможност да срещна в живота си две от най-страхотните момчета, които по-късно станаха най-добрите мъже. Благодарен съм, че споделих част от моя lifetime именно с тях... и особено с Ryan Ross, когото безкрайно много обичам... Ние им пожелаваме всичко най-хубаво и се надяваме, че някой ден пътищата в този свят отново ще ни съберат. Panic! At the Disco е добре, ще бъде добре и винаги ще пази слънчевите образи на тези страхотни хора..."

Brendon Urie's Facebook page

И Мане го е казал: "Промяната е това, което променя нещата. Не различните гледни точки."
Понякога тази промяна са хората, събитията, очакванията ти. Друг път са простички неща, които някой ти показва. Като деня, в който за първи път гледах видеото на I write sins, not tragedies и от тогава не бях същата. Понякога промяната идва толкова бързо, че дори не можеш да примигнеш, когато осъзнаването вече е дошло......след безброй мигвания всичко, което мога да кажа е "Благодаря ви, че ме променихте!" . Нищо, че никога няма да отида на ваш концерт и да се запозная с Ryan; нищо, че напоследък ви бях позабравила; нищо, че дори да си направя Същата Татуировка, тя вече ще е съвсем различна; нищо, че всичките мечти, които бяха прашлясали (но никога изместни от други!!!), вече са заключени в сандък без дъно, от който никога няма да се върнат; нищо, че вече не съм влюбена в Brendon; нищо, че Злати вече не е влюбена в Ryro; нищо, че Най-страхотният потник поизбеля; нищо, че тенсиката ми е умаляла отдавна; нищо, че променихте музиката си; нищо, че преди ви бях малко сърдита; нищо, че моите думи никога няма да стигнат до вас; нищо...

Важното е, че ми остават хубавите спомени (и снимки. Мнооого снимки.) И разбира се, моята основна философия за всичко:
Lying Is The Most Fun A Girl Can Have Without Taking Her Clothes Off

If all our life is but a dream
Fantastic posing greed
Then we should feed our jewelry to the sea
....
Hey moon, please forget to fall down
Hey moon, don't you go down


I know it's sad that I never gave a damn about the weather,
And it never gave a damn about me.

Да, знам... Сбогуването! не е никак лесно. И е дълго...


П.С.: Mad as a Hatter, Thin as a Dime















(нямаше как без нея!)


П.С.2: липсване ще има.
П.С.3: (добре, няма вече) Allow me to exaggerate a memory or two.

Добре, това е...