Ще да е...

В унисон със зимата, която е забележително слънчева, и моето настроение грее и се покачва. Аз си избирам всяка сутрин чаша и нейното съдържание.
Аз си избирам място за почивка и начин за релакс.
Това ме прави такава.
Аз си избирам (ужасно трудно) дрехите всяка сутрин и именно аз правя крачките към теб.
Усещам те, че си близо..
В тон със времето, по което се събуждам все ми се спи и все навън няма никой.
Разбира се не знам какво точно се опитвам да кажа, но разпилените мисли създават уют.
Стриктното спазване на правилата никога не е било по моята част.
Но си имам традиции. Виждате ли, има смисъл... от тях. Но не и от навиците. Да правим разлика! Да я виждаме!
Аз си избирам менюто в "Хепи" с традиционният умисъл да пия чай.
И тук се крие вълшебството.
Да, той винаги е различен. И не, не винаги го пия там.
Аз избирам дали да чакам дълго или да продължавам бързо напред.
Ти избираш дали искаш или не. Да продължаваш със мен.
Ако те интересува (а и да не те) ще кажа още, че си прав, че влюбването изисква време.
Но грешиш, че не си заслужава.
Е, аз отдавна разбрах, че мечтите остаряват преди мечтателите, но това не ми пречи да създавам нови цветове.
Или светове, или там каквото обичам да създавам.
Думите за, това, което искам да кажа още не са измислени.

не ме е страх да си призная. и не се утешавам с чуждите въздишки. постоянно те откривам.

Чувствам се добре. О-би-чам-те.