She's like the wind

♥

Вероятно,когато ме гледаш се питаш коя съм,защо съм дошла.Очите ти търсят в моите отговори къде си ме виждал преди.Но вместо да задават въпроси,мълчаливо се отразяват в мен.Вероятно,когато си на аванса се опитваш да уловиш мислите ми,които и без това текат със субтитри пред твоите собствени.Усмихваш ми се,чакаш,спотайваш се.Мислиш си, сигурно,че е нещо обикновено.Да,прав си!Но аз не съм обикновена.Иначе,това което се случва са го правили много хора далеч преди нас.Мислиш си,че може би не е случайно.Е,през моте копнежи,случайността се отразява като виолет.
Не съществува,а е така наситена.
Ето.Ето сега седиш срещу мен и ме разсмиваш,даже си облечен,значи...значи не е физическо привиличане.Но изтръпвам.Ето..ето така,после бавно се приближаваш,спираш да се усмихваш...ето сега се влюбваш...Но изтръпваш.

Ето сега наблюдавам чертите ти и разчитам смеха ти.Всяка вена и всяка фибра по тялото ти ми казват,че нищо до тук не е редно,линейно,реално,направено.
Може би...може би точно тук аз хващам в ръцете си дните ти.нощите.

♥

Те ще си родят деца,които ще бъдат красиви,синеоки и високи,а аз ще седя отстрани и ще пиша пиеси.
Какво по-подходящо за край на любовна история?

Както когато. И тогава той. И така.

а днес се разходих за първи път в София след месец и половина в Спрялото време.

имаше тръпка,да.

но очаквах друго.

търсих друго?

мислех за друго.

И защото е очевидно (и като че ли...тъжно? ) , че музата/ вдъхновението/ трепетът/ мисълта/ разсъдъкът са ме напуснали.... сега нямам начин на да опиша себе си. Както преди два месеца. Както когато, бях щастлива. По друг начин.

Знам само, че много ми липсва звукът от натискането на клавишите.

Мигането на курсора само ми напомня колко по-различно е всичко сега.

И тогава стаята се изпълва с въпроси. С 'не'. С 'да' .

И тогава той няма да се обади повече.

И тогава той няма да дойде в София. При мен.

И тогава той ще си остане само летен спомен.

И тогава той може би щеше да е подходящия? (!)

Можеше. Трябваше. Щеше.

Но не е.

А, да.

И някак си да се връщам към хората, които са ме карали да се влюбвам, не е на хубаво.

Деяне!

И така.