Показват се публикациите с етикет 21 гр щастие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 21 гр щастие. Показване на всички публикации

неделя, март 25, 2012

"Искаш ли да си играем?"

И игрите вече губят смисъла си.
Ако имало е смисъл някога
да си играеш на "Обичала съм".
Крием се на светло,
а на тъмно се откриваме погубени.
Чакам още ти да си признаеш
колко много пъти съм те побеждавала.
Много време съм се губила
и под свода на ръцете ти.
Правилата на "Стражари и апаши"
сам написваш като казваш ми:
"Ела,не се страхувай.
Аз съм само нощен грях.
А утре пак ще бъдеш същата.
Ще се върнеш при децата.
И ще бъдеш само с тях.
Но тази нощ ела.
Тук във моя пристан.
Ще си непристъпна
и ще те обичам..."
Бавно разрешавам на клепачите си
теб да търсят.
След скоростното ни
среднощно състезание
време е да се разсънят.
Да те видят-истински,
примамливо болезнен,
слаб.
И да те запомнят в себе си.
Удобно безполезен.
Там.
Където си се скрил отдавна.
Много повече отдавна.
От това,което
пише на упътването.

неделя, август 14, 2011

Л Я Т О Е

"Лятото солено много ми личи!
Виж го в кожата ми как блести.
Погали ме, то горещо е, обляно с парещи лъчи!
На вълни ще вливам в себе си опиянение
като за последно.
Като за морското вълнение."

вторник, юни 28, 2011

***

Под студовете ти съм топла,
а под жегите съм бяла като лед.
Отвъд сезоните на времето съм есен,
отвъд минутите съм теб.
Друго няма- само изтрезняла личност,
на безличните души- творец си.
Аз отдавна съм забравена в логичност,
място с липсващи завеси.
През прозорците ме гледат любопитни
безкрайни думи, отминаващи,
чудейки се на какво ще заприличам,
ако ме отминеш ти.

петък, май 06, 2011

Както когато

МАЙ Е!

А как си го представям!
Ято облаци и шепа кафява захар по ниската масичка на Кафенето върху топлите павета!
И да вали дъжд, и да пече слънце, и да има аромат на канела във въздуха!
И студено мляко сутрин, и малко мартини вечер.
Небето ми синее като ранобудно настроение!
В главата ми няма мрак и няма студ.
Май е прекрасен, симфоничен, алегоричен, живо(то)писен!
Май е - ръката ти в моята и моите очи по теб, както когато разсипа кафето през онзи ден.
Както вълшебните нощи се връщат отново.
Те са шептящи, искрящи и леки.
Както онези преди толкова време!
Май е облечен във въздух!
Няма маски, костюми, завеси.
Нося си само доминото, за да го слагам пак преди да ме целунеш!
През Май имам много думи, много жестове, много мимики!
Имам викове, шепоти също, смях и твоето име.
"През този месец, най- чудесен, за любов..."
Май е чакан, толкова чакан, че в себе си съм събрала всички други 11 листи от календара.
Скачам върху шахматна дъска в шеметна надпревара с Царя.
Местя със себе си целия свят!
И от диханието на вятъра във врата ми, се движа пак към теб.
Хайде, близо!
Да бъдем още по-близо.
Още по-майски!
Като живота! Който е прекрасен!
Зелени, сини, кафяви, влюбени, търсещи, в спомени, на слънце, на сянка, с цветя, въздишащи и дишащи, близки, парещи.
Нашите очи ще се срещат всеки ден.
Както когато през Май имаше рози, лилиуми, лалета, белота и страст.
Както когато аз срещнах него, той срещна мен и после
двамата се срещахме под лъчите на луната.


Май е! Вълнението ми бушува в ушите и завлича всеки след себе си.



искам да извикам: още те обичам

четвъртък, април 28, 2011

няма да се върнат сбъднати мечти

Мене ми е странно — ето те пред мен,
мене ми е жадно — гледам те пленен,
мене ми е страшно — дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.


Викнал бих от болка — времето лети,
викнал бих от ужас — ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат — миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.


"Среща", П. Яоров

четвъртък, април 21, 2011

Златно е

В Лисабон може и да е 30 градуса на сянка, но в сърцето ми е 3000км повече, когато мисля за теб. Ти ми пожела приказка за моите 18, а ако знаеш как се сбъдна!! Не мога да ти опиша с думи! Но и с жестове не мога, понеже те няма. А така, като те няма, тук колкото и топло да е, пак не ми стига, за да те помня в целия ти блясък.
Иска ми се да седим под големия чадър при Театъра и да пием вода с лимон, защото нямаме време за нещо от друго от толкова истории, през които трябва да минем.
Липсваш ми.
Как да кажа... случиха ми се прекален много неща без теб. А така някак не ми е естествено.
Днес те сънувах. По бански, на плажа в Царево, когато си гонихме чадъра между хората.
Как да кажа... без теб чадъра ми не лети така щастливо.
Стои си статичен, за да ме пази от несподелените парещи лъчи, и само леко се поклаща, когато бъде развят от буриите около мен.
Ако можеше сега да ме видиш! Не ме свърта на едно място от вълнение! Че е почти май, че с теб гледахме огромната луна на 28ми, преди малко повече от година! Тогава за последно бяхме заедно в Народния.
Но сега това не е важно.
Важното е, че ти сигурно си се влюбила, после си загубила. Аз се влюбих, и загубих себе си.
Обикнах се. Толкова се заобичах, че чак по едно време всички ме намразиха. Ти вероятно имаш тен. Аз пък си купих фрак и червена рокля. Ти си вероятно още по-голям мръсник! Аз пък съм още по-ненаситен герантофил. Какво да се прави... поне и двете още обичаме прясно мляко, докато се мотаем безцелно по пижама около компютъра. Ти и тук имаше прекрасна гледка. Аз пък си имам прозорците ти, докато отивам и се връщам от аптеката. И готиния съсед от третия етаж още си имам (помниш ли, този на Калинка, с двете момчета :D ). А пък ти си имаш кафяви португалци, чиито език вероятно никога няма да науча.
Имаме... много неща имаме. Аз едва днес осъзнах, че съм те имала и в предишния си живот, докато сме кръстосвали на стоп изкуството по целия свят. Но не приложното! Изящното!
И така... и тук се стопли. Скоро ще взема книжка, ще замина за Германия, ще завърша курса си по рисуване, ще напиша още една пиеса, ще се снимам и ще ти пратя билет, ще бъде Великден, ще стане май, после ще дойде лятото, а аз ще ти пратя това, за да попълня дневния ти Inbox.
После ще преплувам океана, за да пристигна, където-те-има.
С любов.

събота, април 16, 2011

I drove all night (to get to you)

Бели столове.
Тапети на цветя.
Сушени плодове.
Канелени пръчки.
Уютът на мед, разтопен тайно в нежно мляко.
Някъде да мирише на май.
Топъл шоколад в ръката ми.
През завесите тънко да се процежда сутрешно щастие.
В себе си цялата флора съм събрала.
Пътят беше наистина дълъг...
Сега съм си у дома.
Стените- с цвят на кармин.
Белият таван, който хвърля сенки над мислите ми.
Снимките в рамки от старо дърво.
И младите спомени, които си нося.
Разопаковам си трепета, щастието, думите.
Сега съм сама.
И повече няма да се връщам.
Всичко дотук.
Звук от хрупкави лешници.
Зеленото в очите ми.
И от неговото синьо, каквото е останало.
Препълнено кошче.
Дали съм била него преди?
Изпразнен гардероб.
И никакви, никакви течни кристали по лицето ми.
Прах по клавишите.
А отдолу- изтъркани буквите, с които пишех тъгата си.
Не съм била тук от миналата година по това време.
Прозорецът сега е измит.
Блясъкът на Луната съблича умората ми.
Мрежа от нови копнежи.
И да влиза вятъра, подгонен от бъдещето, към което се връщам.

Защото сега, тук... адресът е различен. Цяла нощ пътувах. И такситата се спираха учудени, че го правя пеша. И пристигнах- някак си цяла, след бедствието, в което живях. Което нанесох. И вече нямам въпроси към теб. И вече нямам "но"-та, и многоточията ми са други. Тук е моето настояще, някаква реална действителност. И никакви спомени. Че твърде много са, за да си ги спомням за една наша песен време...
И сега, тук...ти ми оставаш забравено минало. И сега пак съм при себе си.



вторник, март 29, 2011

През март.

Изпуснах много моменти. Изпуснах времето, в което трябваше да напиша:
"Честит рожден ден, Вили. Без теб нищо от това, което ми се случи, нямаше да е така дълбоко";
"Честит рожден ден, Тити. Безкрайно много те обичам";
"Честит рожден ден, татко. И за двама ни това е ново начало.".
Не намерих минутите, в които да впиша заглавието "Аз съм на 18. Сега ще започна да получавам каквото поискам." Не звучи подходящо за заглавие на текст, но определено е такова на този параграф от живота, в който се намирам.
Аз обикновено не се страхувам. Ние, родените през март, не се страхуваме. Ние сме смели пред високите мостове и дълбоките води, когато някой ни гледа. Но оставаме сами. Често. В този смисъл мен ме е страх, когато съм сама. Страх ме е, че идва май; че онова преди две седмици наистина остана като минал живот; че Вили вече не изпитва същото и аз не знам дали нещо продължава да ни свързва; че имам вдъхновение, но не мога да пиша.
Но ето. Така. Сега съм супер оригинална и честитя всичко накуп в края на месеца. За да е по-...наситено.
Имам собствена годишнина. Преди година го срещнах за първи път. Честито на мен!
Тогава той не взе Икар. Тази година също.
И тогава в очите ми заплуваха копнежи. И тази година също.
И между другото. Не намерих време за най-важното.
Честит ден на Театъра!
Аз наистина закъснявам за важните неща в живота. Доказах го и на себе си, и на него.
Но това не е негов пост.
Ние, родените през март, често се губим в редовете, където пише името му и там,където говорим за себе си. И аз като човек без ориентация- се загубих сред тълпата, докато гледах в някакво синьо минало, което прозираше през слънчевите му очила. Отдавна съм забравила пътя до себе си без театър. Това не може да се промени. И като че ли само аромата на червения салон не мога да изтрия от сърцето си. Загубена съм. Календар нямам, нито часовник, който да показва колко още време ще трябва да бъдем най-дълбоките си тайни.
Март е подходящ месец за промяна.
А ние, родените през март,....


неделя, март 13, 2011

Beautiful girl

♥


Дните се сменят сякаш сезони изтичат през пръстите ми...
Старите семейни истории, разказани по сто пъти връщат времето, в което бях на 4 и обяснявах света на куклите си под масата.
Любовта ме залива отвсякъде и ако утре не беше толкова прекрасно времето, щях да си помисля, че идва краят на света.
Преждевременно. Целодневно. Еднодневно.
А всичко е надолу с главата. Всичко е различно.
Пробуждането за някакво ново нещо, което трябва да ми се случи,защото... съм с година повече живяла.
Още съвсеееем мъничко.
И това ще се превърне в някакъв минал живот.

На рамото си имам рай <3

неделя, февруари 20, 2011

По план ще ме обичаш в сряда

♥



От понеделник искам да ме обичаш невярващо.

А всичките 31 дни на март те искам полудял.
От сряда до петък искам да гориш.
Делничните вечери ще ми пееш.
В понеделник сутрин искам да ми носиш кокоски с формата на слънца.
Във вторник ще се опознаваме.
Следобедите ще се целуваме.
В четвъртък от теб ще си тръгвам.
В петък ще измагьосвам денонощно любов.
В събота през деня ще ме държиш за ръка, а нощем аз ще държа сърцето ти.
В неделя ще те пусна да си отидеш.



Това е немислимо.Целувката ми е криминално проявление.

четвъртък, февруари 03, 2011

Late night so wet so tight

♥

Не, не гледай така. Не гледай така мен.

Или ме гледай.Гледай каквото ти харесва. Ти решаваш.
Черните ми дантелени ръкавици са само знак на желанията ти.




I want your body, I need your body
Long as you got me you won’t need nobody

вторник, януари 25, 2011

Стъпки в пясъка

♥



"Това не са твоите стъпки.Това са моите стъпки.Защото аз те носих на ръце."


Беше прекрасен.Филмът.Моментът.
И ми разказа за истини,в които никога не съм била.
И ме разплака.И ме изпълни.И ме вдъхнови.
И Бърнев беше прекрасен.И това е.
С него изчерпвам последните неоткрити части от любовта ми към актьорите.

Но теб те нямаше.Къде си?
Къде е?
Нямаше те.

вторник, януари 11, 2011

♥

Janet: Ladies and Gentlemen, I am afraid I have some bad news... I am not going to be taking off my clothes tonight.



Ето-това-вече-е-всичко-което-си-заслужава-да-бъде-съблечено.


четвъртък, декември 02, 2010

Нещо красиво с Д.
Нещо,което е Декември.Драмтургия.Днес.Дихание.Деян.Дарин.Донков.
ЕДно колеДно чуДо.Да.

вторник, ноември 16, 2010

Записки под възглавката

"Мирисът на белия лист е като аромата на кожата на нов любовник."

Аз не си мисля,че като ме целуваш ми даваш.
Само начинът,по който докосваш клавишите и звукът им,и притворените ти очи,и спрелият ти дъх,и как накланяш главата си наляво,как врата ти пулсира от вибрациите,които преминават през тялото ти,и как пръстите ти потрепват по косата ти,когато прокарваш ги през нея,само той....само той е начинът,по който аз те познавам.
Дори няма нужда да говориш вече...
Аз по себе си разбирам,че си там.



...неизбежен край си ми.неумолимо.

четвъртък, ноември 11, 2010

на Отело.

Природен закон е да те обичам,да те обичам много,да те обичам още.
Колкото и лош актьор да си.


Тъкмо така те виждам по-добре.



А ти продължавай да водиш монолозите си МЕН,докато гледаш.
Моите очи,докато искаш да преплуваш.

четвъртък, октомври 28, 2010

Погубваш всекиго.Най-много мене.

С лъчи от нежност ти все ме галиш.
И страсти огнени във мене палиш.
Прииждаш бързо и отминаваш.
И после спомени след теб оставяш.

неделя, октомври 17, 2010

На..нана..на ..

Съвпадения няма. И случайност също. Има само два начина да срещнеш някого: да го потърсиш или да те намери. Когато го видиш, докоснеш, почувстваш - моментите спират в един.

неделя, септември 19, 2010

Съблазни

Той ме помни. Помни ме пленителна, но много малка, нервна, но прекалено свенлива, бурна, но по истински наивна. Когато му позволявах да измагьосва от сцената истина и обратното. Той ме помни в топла майска вечер, и аз като нея - прокраднала се като полъх в живота му. Когато още друг беше, и различен от сега, и по-добър, и по-млад.
Той ще си припомни фактите. Аз ще му припомня думите. Той ще си отиде пак. Аз ще го последвам сигурно. Той ще е вече много променен. Аз ще съм вече не малка, а млада. И припадъкът на деня ще бъде моето време. За спомените, в които ще минавам като лято - за дъх, за миг, за малко. За вечното последно.


Така говорех и преди. Ти позна ли ме?




петък, юни 11, 2010

"и трябваше да ги затворя,за да видя."

ах...
ах,аз виждам...как наоколо се сбъдват мечти.
ето!
ето тук!
блести незабравима
...

и аз...като някой алхимик от бъдещето...взимам си сентенции...крада си аромати.
и аз...както миналите дни...напомням на щастието.
и ти...както спомен за цветя си нежен,пъстър,блян...
и ти...като мираж за сънища си прашен,някъде си скрит и...сбъдваш нечии мечти.
и тя...тя както никой друг е път непроходим и някак шумно те обича.
и тя...както звездите гаснат утрин рано,гасне в теб.

и тази мечта, която някак си се ражда.
отгледана,приласкавана,променяна,изоставяна и намирана...
тя,досущ летен дъжд,се случва тъй внезапно.
и изчезва.

и ние...ние като огън,който е някога горял
и ние както устни,шептели някога желания
и ние като дъх по стъклени души витал
и ние...ние като струни на страст,непреживяла
думите.

и ах!
аз улавям мечтата в ръцете си,след като за кратко я гоних, и тя,като че ли светулка на някога млада принцеса,се спира във мен.и се взирам.
и търся.
и чакам.
пърха в сърцето ми и аз отварям очи и я пускам,след като за кратко я пазих за себе си,и тя,като че ли не светулка преди миг,сега само малка искрица.и се прокрадва.
и гоня я.
и няма я.


и те...като много мечти,които са се сбъднали внезапно.
и те...както първата любов,която те убива.
и те...те както сянка върху лист с желания.
и те...както се об(р)ичат.

и той,който е превод на моя език.
и той,който с думи не се описва,защото е звук само.
и той,който тупти и се слива с последният лъч светлина.
и той,който...

за част от мига.
и тя си отива.
къде ли?
не зная.
за част от света.
и той не я спира.
защо ли?
не зная.

накрая...сега...докато чертая сложни схеми защо не ме обичаш
отпивам сладкото от дните,в които ти не ме попита
"Защо си тук? Какво ми носиш?"
и нежно плъзвам длан по тихата ни тъжност
и разкривам как целувки щяха да се случат...

и ето тук.
разливам.сипвам си.
питие с мечти.
и го изпивам.
и изпиваш ме и ти.