Както когато

МАЙ Е!

А как си го представям!
Ято облаци и шепа кафява захар по ниската масичка на Кафенето върху топлите павета!
И да вали дъжд, и да пече слънце, и да има аромат на канела във въздуха!
И студено мляко сутрин, и малко мартини вечер.
Небето ми синее като ранобудно настроение!
В главата ми няма мрак и няма студ.
Май е прекрасен, симфоничен, алегоричен, живо(то)писен!
Май е - ръката ти в моята и моите очи по теб, както когато разсипа кафето през онзи ден.
Както вълшебните нощи се връщат отново.
Те са шептящи, искрящи и леки.
Както онези преди толкова време!
Май е облечен във въздух!
Няма маски, костюми, завеси.
Нося си само доминото, за да го слагам пак преди да ме целунеш!
През Май имам много думи, много жестове, много мимики!
Имам викове, шепоти също, смях и твоето име.
"През този месец, най- чудесен, за любов..."
Май е чакан, толкова чакан, че в себе си съм събрала всички други 11 листи от календара.
Скачам върху шахматна дъска в шеметна надпревара с Царя.
Местя със себе си целия свят!
И от диханието на вятъра във врата ми, се движа пак към теб.
Хайде, близо!
Да бъдем още по-близо.
Още по-майски!
Като живота! Който е прекрасен!
Зелени, сини, кафяви, влюбени, търсещи, в спомени, на слънце, на сянка, с цветя, въздишащи и дишащи, близки, парещи.
Нашите очи ще се срещат всеки ден.
Както когато през Май имаше рози, лилиуми, лалета, белота и страст.
Както когато аз срещнах него, той срещна мен и после
двамата се срещахме под лъчите на луната.

Май е! Вълнението ми бушува в ушите и завлича всеки след себе си.



искам да извикам: още те обичам

I drove all night (to get to you)

Бели столове.
Тапети на цветя.
Сушени плодове.
Канелени пръчки.
Уютът на мед, разтопен тайно в нежно мляко.
Някъде да мирише на май.
Топъл шоколад в ръката ми.
През завесите тънко да се процежда сутрешно щастие.
В себе си цялата флора съм събрала.
Пътят беше наистина дълъг...
Сега съм си у дома.
Стените- с цвят на кармин.
Белият таван, който хвърля сенки над мислите ми.
Снимките в рамки от старо дърво.
И младите спомени, които си нося.
Разопаковам си трепета, щастието, думите.
Сега съм сама.
И повече няма да се връщам.
Всичко дотук.
Звук от хрупкави лешници.
Зеленото в очите ми.
И от неговото синьо, каквото е останало.
Препълнено кошче.
Дали съм била него преди?
Изпразнен гардероб.
И никакви, никакви течни кристали по лицето ми.
Прах по клавишите.
А отдолу- изтъркани буквите, с които пишех тъгата си.
Не съм била тук от миналата година по това време.
Прозорецът сега е измит.
Блясъкът на Луната съблича умората ми.
Мрежа от нови копнежи.
И да влиза вятъра, подгонен от бъдещето, към което се връщам.

Защото сега, тук... адресът е различен. Цяла нощ пътувах. И такситата се спираха учудени, че го правя пеша. И пристигнах- някак си цяла, след бедствието, в което живях. Което нанесох. И вече нямам въпроси към теб. И вече нямам "но"-та, и многоточията ми са други. Тук е моето настояще, някаква реална действителност. И никакви спомени. Че твърде много са, за да си ги спомням за една наша песен време...
И сега, тук...ти ми оставаш забравено минало. И сега пак съм при себе си.

in a manner of speaking ... Love

♥

Приказки с розови думи по листата на замръзналите януарски дни. Едно намигване на съдбата и ето ме- насред публичната си самота, опитвам се да те привлека само с мисъл. Но от мисълта ми се разотиват хората, а от думите-тръгваш си ти. В очите ти играят на гоненица най-новите слънчеви лъчи и дори... да не те познавам, ти давам и от моите. Говориш за неща, които ме вълнуват, но това, което чувствам към теб е отвъд думите. Без звук и без шепот, мога да произведа от себе си всичко, за което мечтаеш. Но съм шумна, когато се влюбвам. И съм още по-шумна, когато се влюбвам от пръв поглед. А твоя първи поглед го обикнах като лятно слънцестоене. И те изпускам в мъглата пред себе си. И затварям очите си, щом пропусна от гласа ти в главата си. Той покрива лицето ми, тялото ми, душата ми и разказва с шума на колите някакво измислено мастилено бъдеще, в което се държим за ръце. И само аз съм твоят кръг на внимание.

Лирическо отстъпление pt 2nd.last.

Чука се.
Чук-чук.Чууууууук. (само си го представете!дълго потропване по дървена врата.)

-Здравей..Очаквах те.Влизай.
-Не изглеждаш щастлива,че съм тук...
-Не,стига,хубаво ми е.Приятнострашно ми е,помниш ли?
-Разбира се,аз...
-Влизай.Сядай.Ето тук.Разполагай се.Сега ще направя чай.

Кухнята на мечтите ми е с бели столове и завеси на рози.Прекрачвам в нея.

-Извинявай,че съм малко плаха.Не искам да си помислиш,че е лично към теб.
-Знам.Лично към теб е.
-Да.Ето,заповядай.
-Този чай.. ти за кого мисли,докато го прави?
-За теб,че за кого иначе.
-Не се опитвай да ме разколебаеш.Ще остана.Независимо дали чаят е отровен.
-Да те отровят понякога може да е чудесен подарък за чудесен край.
-Станала си още по-черногледа.Нека ти разкажа нещо.

Разказът на мечтите ми започва със "сега му е времето..".Тя прекрачва в мен.

-Сега му е времето да спреш да се задъхваш.Какво като е студено навън?Ти имаш къде да дишаш топъл въздух,винаги можеш да се върнеш там.Но не можеш да се върнеш при нея.Сега си с мен.Аз съм дошла,за да ти покажа,каквото не си виждала.Ето...виждаш ли тази снимка...
-Тя е празна.
-Сега да.Но след една година на нея ще оживее това,което сега мислиш за фантазия.
-Добре...кажи ми още нещо за себе си..
-Аз ще стана част от теб.Ще те заведа на места,където не си била,ще те накарам да изпиташ емоции,на каквито не знаеш,че си способна,ще те накарам да се влюбиш..
-Няма да спечелиш.Аз всяка година съм влюбена.
-Не всяка.Миналото е миг.Остави го да си тръгне.Той не е твой.
-Кой той?Няма той.
-Мигът.Или не съвсем?
-И какво?
-Ще дишаш същият въздух,но не ще дишаш сама.
-Изпи ли си чая?Мисля,че трябва да тръгваш.
-Но аз тъкмо дойдох.Чакай,нека ти кажа още нещо.
Погледни в очите ми.Те са с цвета на този чай от боровинки.Те са твоите дни.Гледай внимателно.Затаи дъх.Приисква ти се да живееш със седмица в минута,нали?Аз съм магьосница.Ще ти подарявам чудеса.Ще те обиквам,ще те раздавам на хората,ще те горя от страст,ще те обожавам,ще бъда твоя най-добра приятелка. Няма да те оставя сама навън.Виждаш ли края на зимата?А далечния декември?Не!Не се вторачвай..Ти се отразяваш в мен. Ето...примигвам и вече е март.Ех,за тази усмивка си струва да е март.Когато залязва слънцето в очите ми се появява есен.Виждаш ли я?Запомни какво виждаш сега,не какво си видяла преди.Гледай...
-А къде е лятото?
-Лятото....аз ще продължа да идвам и ти ще го виждаш.Сега не е подходящият час от деня..
-Обещавам ти всичко това.....
-Прилича ми на апокалипсис.
-Може и да е...От теб искам само да обичаш.



Сепвам се.Чаят завира.Имам гост.Тя е толкова красива.Провиквам се от кухнята:
-Какво казваше?
-Че искам чая с 365 захарни кристала.


Не е ли прекрасно?

Лирическо отстъпление pt 1st

В полунощ.
По средата на нощта.Между най-щастливата година в живота ми и следващата.Която не знам чие име ще носи.
В полунощ.
Ще отворя шампанското.Ще разрежа всичките видове сирена подредени прилежно в стъклени чинии върху бялата покривка.Ще съм запалила свещите.Ще държа в ръката си спомени.До мен ще има нова книга с пиеси,миналогодишно-снощен билет за театър и бяла роза.
В полунощ.
Ще бъда сама.
Всички правим равносметки на 31ви.Но никой не прави на 29ти.Защо?Защо се втурваме да бъдем щастливи в последния момент,а не един ден преди края?Една постановка преди края.
Иска ми се да заживея живота си.Не си го пожелавам.Но си го представям.
Не искам да пиша за него.Не вече.Не само.
Иска ми се да вярвам че 2011 е годината на споделената любов.
Не на тази,която чакам в студа,а тази,която ме чака навсякъде.
Иска ми се да бъда 3 пъти по-щастлива.Много по-малко тъжна.


Изпращам те.
Чакам те,за да те изпратя.
Розата не мирише.Аз съм изкуствено щастлива.А ти си отиваш.Оставяш ме сама.Оставяш ми подаръци...старогодишни.
Как мина януари,как не разбрах,че е имало февруари,кого срещнах през март,какво ми се случи през април,как обичах през Май,колко тъжна бях юни,колко щастлива юли,колко се промених през август,как дойде и си замина септември,силно валеше октомври,много топъл беше Ноември,много красиви бяхме с Декември.
Ти ме създаде.Ти ме направи.От въздишки и копнежи,от рани от изгаряния,от страхове,от смелости,от думи,много думи,ти ме открадна за себе си,и ме накара да повярвам,че любов има,после ми я взе.
Ти.С всяка минута пътуваш към моето минало,а си още моето бъдеще.
Аз те ... обичам.
?
Обичам те,не съм готова да си тръгнеш и не искам да те/се пусна.
Постой още.Престоявай и отлежавай в сърцето ми.
Аз ще изтанцувам в блус още един откраднат Май през,който ще вярвам в любовта.

Бялата роза е символ на приятелството.
Може и да те лъжа.
Но ти ме обичай.

-Хубаво ми беше.Обичам те!
-Благодаря.

"...кестени в ръцете си..."

сипи си смелост.
аз съм само грях.
лежерно лято.
космос в тюркоазен цвят.
отпивай глътки.
жаден си,повярвай.
изкушение ме наричаш.
а си казваш "Бягай!"
потапяш се в наслада.
но те виждам,че се давиш.

още малко ти остава.
последна глътка сякаш.
малко срещи.
и тогава...