Ако този път се науча да докосвам правилно, вероятно той няма да изчезне. Ако този път той не изчезне, вероятно ще караме велосипедно щастливи някъде, напред към залеза. Ако този път не гледам залеза сама, сигурно той ще се буди на отсрещната страна на леглото..
Такъв един, по свое му различен, не много романтичен, циничен, критичен, не самокритичен, не и себичен. А обсебващ, летящ, към мене поемащ, неспящ, разкриващ ми всичко, отдаден, смутен, мълчалив, когато ме няма... любящ. И стопен от копнежи, разтопен, топъл, пълен със мен, вероятно ще бъде, вероятно, един ден.. Ден, в който ще знам как се целува безопасно, ден, в който го спирам от бързия бяг, ден, в който няма да питам "Къде ли греша..".
Ако този път се науча да чакам, ако съумея да бъда за малко сама, може би ще те срещна по пътя, можем и да си поделим после нощта.
Ако този път се науча на твоето, вероятно ще бъда щастлива. Щастлива е малко, ще бъда... със теб. Ще бъда безкрайна, омаяна, полудяла... от свръхдоза живот.
Ако този път се науча да бъда аз разказ,а не просто тъжна история... ще напиша, че край-няма-да-има. И ще се кръстя с твоето име. Ще се запиша под нечия мисъл, ще се надраскам за добро утро с разкривен почерк на възглавницата ти, ще ме изричат наглас безгласни нещастници.
И ще смеся поезията с проза, а в прозата се влюбват телата. Поетът посипва душите със пепел,но наредните букви засищат суетата...
Но ще се уча да бъда различна. Ще те пазя от внезапно изчезване. Като застрашен вид, който понякога, само понякога предвещава убиване.
Показват се публикациите с етикет 'cause I breath.. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 'cause I breath.. Показване на всички публикации
петък, юни 08, 2012
събота, април 14, 2012
Не разбирам много от изгреви.
Но разбирам от залези.
Всякакви залези.
Залези на чувства, залези на новата мода да бъдеш щастлив.
И твоите залези.
Че за къде съм без твоите залези?
Онези,които ми остави в наследство след жестокото ми самоубийство.
Онова самоубийство,което хората правят ритуално.
Само по залез.
Преди да им се случи най-страшното.
Да бъдат безконечно изоставяни.
Не ме разбирай погрешно.
И дори не ме разбирай.
Аз имам свойството да руша.
Предимно себе си.
Но вече и теб.
Веднъж проникнала в душата ти,
дълбоко зад зениците ти,
някъде навътре в главата ти,
ще се разпространя като зараза,
която никога няма да успееш да изгониш.
Защото ще съм ти.
Вечно ще съм ти.
А от себе си не можеш да избягаш
както избяга от мен.
И да ти се иска.
И да ми се иска.
Да бих се превърнала в дума,която да изговориш на друг.
Та да ме забравиш бързо и после да продължиш.
Да би ме върнал от времето,в което късно нощем
се усмихваше на виртуалната ни прелюдия,
би ме.
Но съм там.
И ти си там.
Заклещен между тежката си съвест
и брачната ти халка.
Сваляш ли я нощем?
Докато пръстите ти се движат пулсиращо по клавиатурата?
Или когато грее слънце?
Кънти ли звукът й в ушите ти?
Ослепява ли те?
Безпощадна като поглед на гладно животно,
което търсиш с нещо да нахраниш,
а то иска да се нахрани с теб...
Не се плаши.
Съвсем не боли да бъдеш ухапан.
Та нали си вече заразен?
Но разбирам от залези.
Всякакви залези.
Залези на чувства, залези на новата мода да бъдеш щастлив.
И твоите залези.
Че за къде съм без твоите залези?
Онези,които ми остави в наследство след жестокото ми самоубийство.
Онова самоубийство,което хората правят ритуално.
Само по залез.
Преди да им се случи най-страшното.
Да бъдат безконечно изоставяни.
Не ме разбирай погрешно.
И дори не ме разбирай.
Аз имам свойството да руша.
Предимно себе си.
Но вече и теб.
Веднъж проникнала в душата ти,
дълбоко зад зениците ти,
някъде навътре в главата ти,
ще се разпространя като зараза,
която никога няма да успееш да изгониш.
Защото ще съм ти.
Вечно ще съм ти.
А от себе си не можеш да избягаш
както избяга от мен.
И да ти се иска.
И да ми се иска.
Да бих се превърнала в дума,която да изговориш на друг.
Та да ме забравиш бързо и после да продължиш.
Да би ме върнал от времето,в което късно нощем
се усмихваше на виртуалната ни прелюдия,
би ме.
Но съм там.
И ти си там.
Заклещен между тежката си съвест
и брачната ти халка.
Сваляш ли я нощем?
Докато пръстите ти се движат пулсиращо по клавиатурата?
Или когато грее слънце?
Кънти ли звукът й в ушите ти?
Ослепява ли те?
Безпощадна като поглед на гладно животно,
което търсиш с нещо да нахраниш,
а то иска да се нахрани с теб...
Не се плаши.
Съвсем не боли да бъдеш ухапан.
Та нали си вече заразен?
неделя, март 25, 2012
"Искаш ли да си играем?"
И игрите вече губят смисъла си.
Ако имало е смисъл някога
да си играеш на "Обичала съм".
Крием се на светло,
а на тъмно се откриваме погубени.
Чакам още ти да си признаеш
колко много пъти съм те побеждавала.
Много време съм се губила
и под свода на ръцете ти.
Правилата на "Стражари и апаши"
сам написваш като казваш ми:
"Ела,не се страхувай.
Аз съм само нощен грях.
А утре пак ще бъдеш същата.
Ще се върнеш при децата.
И ще бъдеш само с тях.
Но тази нощ ела.
Тук във моя пристан.
Ще си непристъпна
и ще те обичам..."
Бавно разрешавам на клепачите си
теб да търсят.
След скоростното ни
среднощно състезание
време е да се разсънят.
Да те видят-истински,
примамливо болезнен,
слаб.
И да те запомнят в себе си.
Удобно безполезен.
Там.
Където си се скрил отдавна.
Много повече отдавна.
От това,което
пише на упътването.
Ако имало е смисъл някога
да си играеш на "Обичала съм".
Крием се на светло,
а на тъмно се откриваме погубени.
Чакам още ти да си признаеш
колко много пъти съм те побеждавала.
Много време съм се губила
и под свода на ръцете ти.
Правилата на "Стражари и апаши"
сам написваш като казваш ми:
"Ела,не се страхувай.
Аз съм само нощен грях.
А утре пак ще бъдеш същата.
Ще се върнеш при децата.
И ще бъдеш само с тях.
Но тази нощ ела.
Тук във моя пристан.
Ще си непристъпна
и ще те обичам..."
Бавно разрешавам на клепачите си
теб да търсят.
След скоростното ни
среднощно състезание
време е да се разсънят.
Да те видят-истински,
примамливо болезнен,
слаб.
И да те запомнят в себе си.
Удобно безполезен.
Там.
Където си се скрил отдавна.
Много повече отдавна.
От това,което
пише на упътването.
петък, март 09, 2012
И аз
И аз.
Отдавна спрях да те обичам.
И да се заричам.
И да те отричам.
И да те целувам.
И да се сбогувам.
И да те жадувам.
Също.
И отдавна спрях да съм очакваната.
Шумната.
Внезапната.
И непознатата.
Отдавна вече не със теб.
И не със мен.
И не със старото горящо чувство.
Толкова отдавна и далече,
че не помня имало ли те е някога
изобщо.
И забравила съм старите ни думи.
И как да спирам цялата вселена между нас.
И спрях в безкрайност.
И останах вечна.
И притихнала.
И изгоряла.
Във очите ми луната скрила
хиляди дихания нежност.
А ти.
Не спря да ме докосваш.
Да ме скриваш в тиха тъжност от света.
И не спря да се обръщаш.
Да ме търсиш.
Да се връщаш.
И мен не спря да пожелаваш.
Късно нощем.
В късна зима.
Със погубен дъх на старо вино
за сбогуване
прегръщам
мястото в сърцето ти
където за последно
спирам.
Отдавна спрях да те обичам.
И да се заричам.
И да те отричам.
И да те целувам.
И да се сбогувам.
И да те жадувам.
Също.
И отдавна спрях да съм очакваната.
Шумната.
Внезапната.
И непознатата.
Отдавна вече не със теб.
И не със мен.
И не със старото горящо чувство.
Толкова отдавна и далече,
че не помня имало ли те е някога
изобщо.
И забравила съм старите ни думи.
И как да спирам цялата вселена между нас.
И спрях в безкрайност.
И останах вечна.
И притихнала.
И изгоряла.
Във очите ми луната скрила
хиляди дихания нежност.
А ти.
Не спря да ме докосваш.
Да ме скриваш в тиха тъжност от света.
И не спря да се обръщаш.
Да ме търсиш.
Да се връщаш.
И мен не спря да пожелаваш.
Късно нощем.
В късна зима.
Със погубен дъх на старо вино
за сбогуване
прегръщам
мястото в сърцето ти
където за последно
спирам.
сряда, декември 21, 2011
I got a problem
В рима пишат само тъжните поети-
аз съм цял, изтръпнал огън,
на никой вече няма да редя куплети.
Аз съм твоето димящо дуло
след последния убит от упор,
аз съм ти куршума нощем,
след започното ново утре.
И съм пепел, и съм страст,
аз над твойта жар не ще се спра,
от жарава съм възкръснала
и в жарава ще умра.
Аз съм късно вино
с цвят,почернен от разбитото сърце,
с вкус на нощен грях,
с ароматен дъх на изгрев,
със зеници от наслада
точно в теб се взрях.
И прогледнах-
ти си мой
и мой ще бъдеш докато
от дулото не се откъснат вик и шепот.
И помолих-
да си мой
и мой да бъдеш докогато
от пепелта не се въздигнат миг и вечност.
аз съм цял, изтръпнал огън,
на никой вече няма да редя куплети.
Аз съм твоето димящо дуло
след последния убит от упор,
аз съм ти куршума нощем,
след започното ново утре.
И съм пепел, и съм страст,
аз над твойта жар не ще се спра,
от жарава съм възкръснала
и в жарава ще умра.
Аз съм късно вино
с цвят,почернен от разбитото сърце,
с вкус на нощен грях,
с ароматен дъх на изгрев,
със зеници от наслада
точно в теб се взрях.
И прогледнах-
ти си мой
и мой ще бъдеш докато
от дулото не се откъснат вик и шепот.
И помолих-
да си мой
и мой да бъдеш докогато
от пепелта не се въздигнат миг и вечност.
четвъртък, юни 23, 2011
Край-юнски жеги
Никоя студена чаша с алкохол не може да замести опиянението от края на нечии взаимоотношения.
Дума, толкова неприятна, колкото когато машината за лед се развали.
Кубчетата се топят когато разливам върху него празни погледи.
Тягостните градски вечери са заменени от планински въздух на кристали.
Поверителността е задължителна.
Дискретността е необходима.
Напрежението е плюс.
Развързаните езици в средата на нощта са знак към звездите да гледат собствените си изригвания.
Не нашите.
Edges (I like them rough)
Дума, толкова неприятна, колкото когато машината за лед се развали.
Кубчетата се топят когато разливам върху него празни погледи.
Тягостните градски вечери са заменени от планински въздух на кристали.
Поверителността е задължителна.
Дискретността е необходима.
Напрежението е плюс.
Развързаните езици в средата на нощта са знак към звездите да гледат собствените си изригвания.
Не нашите.
Edges (I like them rough)
вторник, юни 21, 2011
Измамни
Сенките ми са чупливи. Когато се опитвам да обясня на ръцете си защо не трябва повече да си те представят. Изплуват от слънчеви зайчета, поглъщат ги, изяждат ги. Няма нищо невинно в нашата история. Всичко се изврати, разми, изтече... ненужно никому, така както на никой не му трябва сянка през лятото. Кожата ми гори без предпазните средства, които ти просто открадна. До кости, до дъно, до нищо. Повече от това, което получих не мога да поискам. Алчността ще разяде и последния останал жив поглед. По стените на себе си съм залепила етикети на сортираните ни нежности. Чета ги всяка вечер преди лягане. Като анти терапия на забравата.
Насилствено ми е да те преживея. Все си повтарям, че това е краят.
Очите ми станаха кухи. Извратиха се, размиха се, изтекоха...
зеленото им се смеси с черната ти същност.
Измамник.
Насилствено ми е да те преживея. Все си повтарям, че това е краят.
Очите ми станаха кухи. Извратиха се, размиха се, изтекоха...
зеленото им се смеси с черната ти същност.
Измамник.
сряда, май 25, 2011
Прах и пух
искам да запазя всичко хубаво от теб без да те намразвам и без да обръщам глава разсеяно когато ми се усмихваш но нима няма да е по-лесно аз да се отдръпна преди да успееш да устоиш да се връщаш винаги при мен нямам спомен нямам миг и нямам сън и нямам въздух но не ще ми липсваш ти, а всичко хубаво в нашата история под топлите ти очи както заспивах преди без да има след сега всичко е прах и пух и нищо от това което ми говориш не се свързва с душата ми на онова ниво в което щяхме да смеем някъде да заминем някъде само двамата
сряда, май 18, 2011
Distance like Spaces
Прибирам стъпките си в майска вечер под износена жълта луна. След среща с теб всички звезди в тази Вселена остаряват. Нито тук, нито където и да е мога да издържа вакуума, в който се превръщат думите ми. А аз... така,като не съм те виждала от толкова време...позабравям как се пилотира към теб. Космосът се е смалил от миналия май и сега едвам смогвам да се промуша през пролуките, които си ми оставил.
Но в онази нощ, когато се завърнах след толкова време, ти не ме посрещна както всякога. И тази същата сцена, от която някога ми се усмихваше, я превърнахме в млечна пътечка към заключено съзвездие. И да се завръщам пак, всяка вечер, нищо няма да върне нощите, в които имаше слънца, дните със звезди, и нови луни.
Така разговарях със старата прокъсана спътница на нашата история.
Но в онази нощ, когато се завърнах след толкова време, ти не ме посрещна както всякога. И тази същата сцена, от която някога ми се усмихваше, я превърнахме в млечна пътечка към заключено съзвездие. И да се завръщам пак, всяка вечер, нищо няма да върне нощите, в които имаше слънца, дните със звезди, и нови луни.
Така разговарях със старата прокъсана спътница на нашата история.
неделя, май 08, 2011
четвъртък, април 28, 2011
няма да се върнат сбъднати мечти
Мене ми е странно — ето те пред мен,
мене ми е жадно — гледам те пленен,
мене ми е страшно — дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка — времето лети,
викнал бих от ужас — ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат — миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.
"Среща", П. Яоров
мене ми е жадно — гледам те пленен,
мене ми е страшно — дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка — времето лети,
викнал бих от ужас — ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат — миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.
"Среща", П. Яоров
Flores do's
'cause I breath.,
21 гр щастие,
LIFE IS WONDERFUL
четвъртък, април 21, 2011
Златно е
В Лисабон може и да е 30 градуса на сянка, но в сърцето ми е 3000км повече, когато мисля за теб. Ти ми пожела приказка за моите 18, а ако знаеш как се сбъдна!! Не мога да ти опиша с думи! Но и с жестове не мога, понеже те няма. А така, като те няма, тук колкото и топло да е, пак не ми стига, за да те помня в целия ти блясък.
Иска ми се да седим под големия чадър при Театъра и да пием вода с лимон, защото нямаме време за нещо от друго от толкова истории, през които трябва да минем.
Липсваш ми.
Как да кажа... случиха ми се прекален много неща без теб. А така някак не ми е естествено.
Днес те сънувах. По бански, на плажа в Царево, когато си гонихме чадъра между хората.
Как да кажа... без теб чадъра ми не лети така щастливо.
Стои си статичен, за да ме пази от несподелените парещи лъчи, и само леко се поклаща, когато бъде развят от буриите около мен.
Ако можеше сега да ме видиш! Не ме свърта на едно място от вълнение! Че е почти май, че с теб гледахме огромната луна на 28ми, преди малко повече от година! Тогава за последно бяхме заедно в Народния.
Но сега това не е важно.
Важното е, че ти сигурно си се влюбила, после си загубила. Аз се влюбих, и загубих себе си.
Обикнах се. Толкова се заобичах, че чак по едно време всички ме намразиха. Ти вероятно имаш тен. Аз пък си купих фрак и червена рокля. Ти си вероятно още по-голям мръсник! Аз пък съм още по-ненаситен герантофил. Какво да се прави... поне и двете още обичаме прясно мляко, докато се мотаем безцелно по пижама около компютъра. Ти и тук имаше прекрасна гледка. Аз пък си имам прозорците ти, докато отивам и се връщам от аптеката. И готиния съсед от третия етаж още си имам (помниш ли, този на Калинка, с двете момчета :D ). А пък ти си имаш кафяви португалци, чиито език вероятно никога няма да науча.
Имаме... много неща имаме. Аз едва днес осъзнах, че съм те имала и в предишния си живот, докато сме кръстосвали на стоп изкуството по целия свят. Но не приложното! Изящното!
И така... и тук се стопли. Скоро ще взема книжка, ще замина за Германия, ще завърша курса си по рисуване, ще напиша още една пиеса, ще се снимам и ще ти пратя билет, ще бъде Великден, ще стане май, после ще дойде лятото, а аз ще ти пратя това, за да попълня дневния ти Inbox.
После ще преплувам океана, за да пристигна, където-те-има.
С любов.
Иска ми се да седим под големия чадър при Театъра и да пием вода с лимон, защото нямаме време за нещо от друго от толкова истории, през които трябва да минем.
Липсваш ми.
Как да кажа... случиха ми се прекален много неща без теб. А така някак не ми е естествено.
Днес те сънувах. По бански, на плажа в Царево, когато си гонихме чадъра между хората.
Как да кажа... без теб чадъра ми не лети така щастливо.
Стои си статичен, за да ме пази от несподелените парещи лъчи, и само леко се поклаща, когато бъде развят от буриите около мен.
Ако можеше сега да ме видиш! Не ме свърта на едно място от вълнение! Че е почти май, че с теб гледахме огромната луна на 28ми, преди малко повече от година! Тогава за последно бяхме заедно в Народния.
Но сега това не е важно.
Важното е, че ти сигурно си се влюбила, после си загубила. Аз се влюбих, и загубих себе си.
Обикнах се. Толкова се заобичах, че чак по едно време всички ме намразиха. Ти вероятно имаш тен. Аз пък си купих фрак и червена рокля. Ти си вероятно още по-голям мръсник! Аз пък съм още по-ненаситен герантофил. Какво да се прави... поне и двете още обичаме прясно мляко, докато се мотаем безцелно по пижама около компютъра. Ти и тук имаше прекрасна гледка. Аз пък си имам прозорците ти, докато отивам и се връщам от аптеката. И готиния съсед от третия етаж още си имам (помниш ли, този на Калинка, с двете момчета :D ). А пък ти си имаш кафяви португалци, чиито език вероятно никога няма да науча.
Имаме... много неща имаме. Аз едва днес осъзнах, че съм те имала и в предишния си живот, докато сме кръстосвали на стоп изкуството по целия свят. Но не приложното! Изящното!
И така... и тук се стопли. Скоро ще взема книжка, ще замина за Германия, ще завърша курса си по рисуване, ще напиша още една пиеса, ще се снимам и ще ти пратя билет, ще бъде Великден, ще стане май, после ще дойде лятото, а аз ще ти пратя това, за да попълня дневния ти Inbox.
После ще преплувам океана, за да пристигна, където-те-има.
С любов.
понеделник, април 18, 2011
Няма repeat. Ти си random на сърцето ми.
Искам да изкажа едно огромно, пълно с благодарности слово на всичко, без което нямаше как да преодолея нищо от това, което съм.
М У З И К А Т А
И понеже не мога да броя 30 дни от сега- та до май, ще преброя набързо пред огледалото:
day 01 - your favorite song -
Maroon 5 - She will be loved
day 02 - your least favorite song -
Josh Rouse - Flight Attendant
day 03 - a song that makes you happy -
Jason Mraz - I'm yours
day 04 - a song that makes you sad -
Иван Бърнев - Блус #16
day 05 - a song that reminds you of someone -
INXS - Beautiful girl
day 06 - a song that reminds you of somewhere -
Дони/Нети - Този филм
day 07 - a song that reminds you of a certain event -
Whitesnake - Is this love?
day 08 - a song that you know all the words to -
Остава - Шоколад
day 09 - a song that you can dance to -
Koop - Come to me
day 10 - a song that makes you fall asleep -
Nelly Furtado - All good things (come to an end)
day 11 - a song from your favorite band -
Nouvelle Vague - In a manner of speaking
day 12 - a song from a band you hate -
-
day 13 - a song that is a guilty pleasure -
Elysian Fields - Black Acres
day 14 - a song that no one would expect you to love -
Лили Иванова - Танго
day 15 - a song that describes you -
Слави Трифонов - Вземи огин, запали ме
day 16 - a song that you used to love but now hate -
Black Eyed Peas - Meet me halfway
day 17 - a song that you hear often on the radio -
Katy Perry - E.T.
day 18 - a song that you wish you heard on the radio -
Алекс Жекова - The other side of the moon
day 19 - a song from your favorite album -
P!ATD - Lying is the most fun a girl can have without taking her clothes of
day 20 - a song that you listen to when you’re angry -
Shakira - NO
day 21 - a song that you listen to when you’re happy -
Claire Denamur - In The Mood for l'Amour
day 22 - a song that you listen to when you’re sad -
Dido - White Flag
day 23 - a song that you want to play at your wedding -
Nouvelle Vague - Dance with me
day 24 - a song that you want to play at your funeral
Васил Найденов - Синева
day 25 - a song that makes you laugh
Scouting for girls - She's so Lovely
day 26 - a song that you can play on an instrument
Celin Dion - My heart will go on
day 27 - a song that you wish you could play
Andrea Bocelli - Can't help Falling in Love
day 28 - a song that makes you feel guilty
Графа/Мария Илиева - Крадена любов
day 29 - a song from your childhood
ПИФ - Kолело
day 30 - your favorite song at this time last year
Орлин Павлов/Белослава - Всяка година по същото време
М У З И К А Т А
И понеже не мога да броя 30 дни от сега- та до май, ще преброя набързо пред огледалото:
day 01 - your favorite song -
Maroon 5 - She will be loved
day 02 - your least favorite song -
Josh Rouse - Flight Attendant
day 03 - a song that makes you happy -
Jason Mraz - I'm yours
day 04 - a song that makes you sad -
Иван Бърнев - Блус #16
day 05 - a song that reminds you of someone -
INXS - Beautiful girl
day 06 - a song that reminds you of somewhere -
Дони/Нети - Този филм
day 07 - a song that reminds you of a certain event -
Whitesnake - Is this love?
day 08 - a song that you know all the words to -
Остава - Шоколад
day 09 - a song that you can dance to -
Koop - Come to me
day 10 - a song that makes you fall asleep -
Nelly Furtado - All good things (come to an end)
day 11 - a song from your favorite band -
Nouvelle Vague - In a manner of speaking
day 12 - a song from a band you hate -
-
day 13 - a song that is a guilty pleasure -
Elysian Fields - Black Acres
day 14 - a song that no one would expect you to love -
Лили Иванова - Танго
day 15 - a song that describes you -
Слави Трифонов - Вземи огин, запали ме
day 16 - a song that you used to love but now hate -
Black Eyed Peas - Meet me halfway
day 17 - a song that you hear often on the radio -
Katy Perry - E.T.
day 18 - a song that you wish you heard on the radio -
Алекс Жекова - The other side of the moon
day 19 - a song from your favorite album -
P!ATD - Lying is the most fun a girl can have without taking her clothes of
day 20 - a song that you listen to when you’re angry -
Shakira - NO
day 21 - a song that you listen to when you’re happy -
Claire Denamur - In The Mood for l'Amour
day 22 - a song that you listen to when you’re sad -
Dido - White Flag
day 23 - a song that you want to play at your wedding -
Nouvelle Vague - Dance with me
day 24 - a song that you want to play at your funeral
Васил Найденов - Синева
day 25 - a song that makes you laugh
Scouting for girls - She's so Lovely
day 26 - a song that you can play on an instrument
Celin Dion - My heart will go on
day 27 - a song that you wish you could play
Andrea Bocelli - Can't help Falling in Love
day 28 - a song that makes you feel guilty
Графа/Мария Илиева - Крадена любов
day 29 - a song from your childhood
ПИФ - Kолело
day 30 - your favorite song at this time last year
Орлин Павлов/Белослава - Всяка година по същото време
сряда, април 13, 2011
След теб всяка тишина...
Лъжа.За себе си лъжа, за теб. Разпилявам се и се разпръсвам в нищото, за да мога още да казвам,че има какво да се случва. Лъжа. Не съм цяла. Ти ми липсваш. Но не ми липсваш "ти", а това, което направи всичко, мен... толкова красиво. Аз съм само объркано момиче, което се качи на погрешния кораб. Колкото повече се опитвам да акостирам в сърцето ти, толкова повече лъжа се, че съм хвърлила котва другаде. А пресуших толкова сини очи... само твоите още ме давят. Дори не мога да измисля начин да изплувам. Ти си моето дъно, накрая ми...след тебе няма нищо. И дори не си се спомням в преди-времието-ти.
А се чувствам...чувствам се като пред нещо голямо. Скованото ми сърце трудно се събужда след дългата зима. А ти си... точно като за това случване. Във въздуха ми мирише на бряг. Който, ако сега си тръгна от нашето минало, ще ми се сбъдне, за да ме спаси.
А се чувствам...чувствам се като пред нещо голямо. Скованото ми сърце трудно се събужда след дългата зима. А ти си... точно като за това случване. Във въздуха ми мирише на бряг. Който, ако сега си тръгна от нашето минало, ще ми се сбъдне, за да ме спаси.
понеделник, април 11, 2011
Добър вечер, цвете мое...
"Ще ме видиш в нечия сълза,
паднала от горчива тишина.
Ще ме чуеш в нечий тъжен глас
като стон в песен от угаснал смях.
В капки дъжд ще ме сбираш,
жадно ще ме отпиваш
и без дъх ще очакваш нощта,
светлина ще докоснеш,
слънчев лъч ще откъснеш,
като хляб на бездомни ме раздай!"
паднала от горчива тишина.
Ще ме чуеш в нечий тъжен глас
като стон в песен от угаснал смях.
В капки дъжд ще ме сбираш,
жадно ще ме отпиваш
и без дъх ще очакваш нощта,
светлина ще докоснеш,
слънчев лъч ще откъснеш,
като хляб на бездомни ме раздай!"
Наричай ме с имена на цветя.
Имената какво са?
Само знак, че наистина съществувам?
Покрий очите си, когато ме видиш.
И не забравяй. Само забавяй.
Сякаш съм готова на цяла вечност..
В крайна сметка, когато отлагаме копнежите си, те се превръщат в сладко-горчиви мечти.
четвъртък, март 31, 2011
опит за летене
тупти.
и спира.
тупти.
и пак.
сънят ми спира.
да подвие крак.
че дълго е пътувал.
все в това легло.
неизбродимо дълго.
все с това тегло.
седи и чака.
да те срещне тук.
че тук е само мястото
където има звук.
който да изрича чувства
непотребни
вредни
странни.
седи и чака.
и настъпва мрак.
а ти не идваш
и не идваш
пак.
потропва нервен
цяла вечност
те е търсил все наум.
а когато те поиска
реалността му стана сън.
цигара пали.
на стара гара
под стар перон
живота си
погубва в бавните минути
на един нагон.
дими.
цигарата-наполовина.
и бутилка отлежало щастие.
пак наполовина.
и той-наполовина
в сърцето си те носи
и отравя се
че ти си тъй износен.
събира в шепа
своите тъги
че кой събира в шепа?
нещо друго
ако не сълзи?
цигара втора.
полумесец избелял.
от все същото
отдавна чакано.
за все същото-
живота избледнял.
пореден мрак.
и нищо ново.
и тебе пак
ще чака
пак
отново.
от скука рими ще реди.
и пасианси.
дали си другият ми сън?
или неговата реалност?
сънят ми спи.
а уморената вселена
си сипва глътка щастие
да опита
и се пита
Че защо горчи?
а аз всяка сутрин пиша
че от щастието боли.
и ти не идваш.
и сънят ми пак.
на утринното слънце дава знак
по-бързо да залязва
по-ярко да гори
че всичко се повтаря
когато е по три.
и трета нощ.
седи и чака.
и отваря още щастие
и дими,и смята
кога последно щеше да те чака.
и спира.
тупти.
и пак.
сънят ми спира.
да подвие крак.
че дълго е пътувал.
все в това легло.
неизбродимо дълго.
все с това тегло.
седи и чака.
да те срещне тук.
че тук е само мястото
където има звук.
който да изрича чувства
непотребни
вредни
странни.
седи и чака.
и настъпва мрак.
а ти не идваш
и не идваш
пак.
потропва нервен
цяла вечност
те е търсил все наум.
а когато те поиска
реалността му стана сън.
цигара пали.
на стара гара
под стар перон
живота си
погубва в бавните минути
на един нагон.
дими.
цигарата-наполовина.
и бутилка отлежало щастие.
пак наполовина.
и той-наполовина
в сърцето си те носи
и отравя се
че ти си тъй износен.
събира в шепа
своите тъги
че кой събира в шепа?
нещо друго
ако не сълзи?
цигара втора.
полумесец избелял.
от все същото
отдавна чакано.
за все същото-
живота избледнял.
пореден мрак.
и нищо ново.
и тебе пак
ще чака
пак
отново.
от скука рими ще реди.
и пасианси.
дали си другият ми сън?
или неговата реалност?
сънят ми спи.
а уморената вселена
си сипва глътка щастие
да опита
и се пита
Че защо горчи?
а аз всяка сутрин пиша
че от щастието боли.
и ти не идваш.
и сънят ми пак.
на утринното слънце дава знак
по-бързо да залязва
по-ярко да гори
че всичко се повтаря
когато е по три.
и трета нощ.
седи и чака.
и отваря още щастие
и дими,и смята
кога последно щеше да те чака.
Flores do's
'cause I breath.,
Случва се. Но нека не се.
сряда, март 30, 2011
They say be afraid
Държа те в очите си.Гледаш ме през всички.
Никога не оставаме сами,но само аз съм в теб.Идвам си и си отивам без да ти давам.Аз съм садистичен егоист,който само те ограбва,когато отпиваш от очите ми.И въпреки,че те притежавах по всички правила,не можех да разчета мислите ти,когато ми говорише.Толкова си мистерия,колкото аз съм твоята тайна,която не можеш да разкажеш на никого.Аз съм болезнена,ненадейна,ти ме намираш само,когато аз те потърся.Причинявам ти себе си всеки път,когато съм близо,а се правя,че не усещам дъха ти върху кожата си.
Но как никога няма да бъдеш само мой,само ти знаеш.
Никога не оставаме сами,но само аз съм в теб.Идвам си и си отивам без да ти давам.Аз съм садистичен егоист,който само те ограбва,когато отпиваш от очите ми.И въпреки,че те притежавах по всички правила,не можех да разчета мислите ти,когато ми говорише.Толкова си мистерия,колкото аз съм твоята тайна,която не можеш да разкажеш на никого.Аз съм болезнена,ненадейна,ти ме намираш само,когато аз те потърся.Причинявам ти себе си всеки път,когато съм близо,а се правя,че не усещам дъха ти върху кожата си.
Но как никога няма да бъдеш само мой,само ти знаеш.
Flores do's
'cause I breath.,
He's such a charmer Oh no
вторник, март 29, 2011
През март.
Изпуснах много моменти. Изпуснах времето, в което трябваше да напиша:
"Честит рожден ден, Вили. Без теб нищо от това, което ми се случи, нямаше да е така дълбоко";
"Честит рожден ден, Тити. Безкрайно много те обичам";
"Честит рожден ден, татко. И за двама ни това е ново начало.".
Не намерих минутите, в които да впиша заглавието "Аз съм на 18. Сега ще започна да получавам каквото поискам." Не звучи подходящо за заглавие на текст, но определено е такова на този параграф от живота, в който се намирам.
Аз обикновено не се страхувам. Ние, родените през март, не се страхуваме. Ние сме смели пред високите мостове и дълбоките води, когато някой ни гледа. Но оставаме сами. Често. В този смисъл мен ме е страх, когато съм сама. Страх ме е, че идва май; че онова преди две седмици наистина остана като минал живот; че Вили вече не изпитва същото и аз не знам дали нещо продължава да ни свързва; че имам вдъхновение, но не мога да пиша.
Но ето. Така. Сега съм супер оригинална и честитя всичко накуп в края на месеца. За да е по-...наситено.
Имам собствена годишнина. Преди година го срещнах за първи път. Честито на мен!
Тогава той не взе Икар. Тази година също.
И тогава в очите ми заплуваха копнежи. И тази година също.
И между другото. Не намерих време за най-важното.
Честит ден на Театъра!
Аз наистина закъснявам за важните неща в живота. Доказах го и на себе си, и на него.
Но това не е негов пост.
Ние, родените през март, често се губим в редовете, където пише името му и там,където говорим за себе си. И аз като човек без ориентация- се загубих сред тълпата, докато гледах в някакво синьо минало, което прозираше през слънчевите му очила. Отдавна съм забравила пътя до себе си без театър. Това не може да се промени. И като че ли само аромата на червения салон не мога да изтрия от сърцето си. Загубена съм. Календар нямам, нито часовник, който да показва колко още време ще трябва да бъдем най-дълбоките си тайни.
Март е подходящ месец за промяна.
А ние, родените през март,....
"Честит рожден ден, Вили. Без теб нищо от това, което ми се случи, нямаше да е така дълбоко";
"Честит рожден ден, Тити. Безкрайно много те обичам";
"Честит рожден ден, татко. И за двама ни това е ново начало.".
Не намерих минутите, в които да впиша заглавието "Аз съм на 18. Сега ще започна да получавам каквото поискам." Не звучи подходящо за заглавие на текст, но определено е такова на този параграф от живота, в който се намирам.
Аз обикновено не се страхувам. Ние, родените през март, не се страхуваме. Ние сме смели пред високите мостове и дълбоките води, когато някой ни гледа. Но оставаме сами. Често. В този смисъл мен ме е страх, когато съм сама. Страх ме е, че идва май; че онова преди две седмици наистина остана като минал живот; че Вили вече не изпитва същото и аз не знам дали нещо продължава да ни свързва; че имам вдъхновение, но не мога да пиша.
Но ето. Така. Сега съм супер оригинална и честитя всичко накуп в края на месеца. За да е по-...наситено.
Имам собствена годишнина. Преди година го срещнах за първи път. Честито на мен!
Тогава той не взе Икар. Тази година също.
И тогава в очите ми заплуваха копнежи. И тази година също.
И между другото. Не намерих време за най-важното.
Честит ден на Театъра!
Аз наистина закъснявам за важните неща в живота. Доказах го и на себе си, и на него.
Но това не е негов пост.
Ние, родените през март, често се губим в редовете, където пише името му и там,където говорим за себе си. И аз като човек без ориентация- се загубих сред тълпата, докато гледах в някакво синьо минало, което прозираше през слънчевите му очила. Отдавна съм забравила пътя до себе си без театър. Това не може да се промени. И като че ли само аромата на червения салон не мога да изтрия от сърцето си. Загубена съм. Календар нямам, нито часовник, който да показва колко още време ще трябва да бъдем най-дълбоките си тайни.
Март е подходящ месец за промяна.
А ние, родените през март,....
Flores do's
'cause I breath.,
14,
21 гр щастие,
Loving you at the end. Reminding you.
сряда, март 23, 2011
нищо не говорим
Вдъхновението ми избяга при вида на новото, от което ще се поражда.
Вечерният студ се опитва да го догони, но докато вървя към вкъщи и загръщам замръзналия въздух при себе си, аз самата вече не знам за какво искам да пиша.
Писателите са тъжни,никой не пише, щом е щастлив. Вечно се оплакват и когато ги попиташ как са ти отговарят с изречения без пунктуация и подлог.
В душата ми е цветарски магазин, но цветята, които пазя там отдавна са откъснати.
Имам толкова много да кажа, а думите се свеждат и изчерпват с него.
Нелогична съм, непоследователна, хаотична, криворазбрана.
Сега, когато получих това, което исках, не намирам начин да го изразя през себе си.
Преди няколко месеца написах, че той ще се жени.
Е... веднага след като напишеш действителността, тя се променя.
Вечерният студ се опитва да го догони, но докато вървя към вкъщи и загръщам замръзналия въздух при себе си, аз самата вече не знам за какво искам да пиша.
Писателите са тъжни,никой не пише, щом е щастлив. Вечно се оплакват и когато ги попиташ как са ти отговарят с изречения без пунктуация и подлог.
В душата ми е цветарски магазин, но цветята, които пазя там отдавна са откъснати.
Имам толкова много да кажа, а думите се свеждат и изчерпват с него.
Нелогична съм, непоследователна, хаотична, криворазбрана.
Сега, когато получих това, което исках, не намирам начин да го изразя през себе си.
Преди няколко месеца написах, че той ще се жени.
Е... веднага след като напишеш действителността, тя се променя.
неделя, март 13, 2011
Beautiful girl
♥
Дните се сменят сякаш сезони изтичат през пръстите ми...
Старите семейни истории, разказани по сто пъти връщат времето, в което бях на 4 и обяснявах света на куклите си под масата.
Любовта ме залива отвсякъде и ако утре не беше толкова прекрасно времето, щях да си помисля, че идва краят на света.
Преждевременно. Целодневно. Еднодневно.
А всичко е надолу с главата. Всичко е различно.
Пробуждането за някакво ново нещо, което трябва да ми се случи,защото... съм с година повече живяла.
Още съвсеееем мъничко.
И това ще се превърне в някакъв минал живот.
На рамото си имам рай <3
Flores do's
'cause I breath.,
21 гр щастие,
LIFE IS WONDERFUL
Абонамент за:
Публикации (Atom)