събота, юни 19, 2010

ЛУНЕН СЪН

представям си.
въображението ми е като дервиш.
а някои казват, че това е всичко.


Звуците преминават на вибрации през тялото ми.
Гласът ти ми напомня на душевен оргазъм.
Тялото ти е скица на мисли непомислени.
Въздухът наоколо е материя на желания.
Аз не искам нищо повече. Само да ме гледаш. Само сините ти очи да изпълват пълния салон, да ме търсят, да ме чакат. Говориш ми за себе си, питаш ме как съм, а очите ти задават други въпроси. Саксофон. Околност в средата на лятото. Топла вечер. Всичко изстива, само ти си горещ. Само твоята кожа пари.
Аз коя съм?
Тя коя е?, питаш се.
Не те е страх,само не знаеш какво да правиш.
Вечерта заспива. Разотиват се хората. Без да питаш ме докосваш. Дишам без въздух. А ти си забравил как да живееш.
Отминаваш цветя. Обръщаш се. Напомнят ти на мен. Опитваш се да ме изгониш от съзнанието ти, но ме връщаш в сънищата си.
Прелъстен си.
Въпреки тези 19 години.
Няма разлики. Има само два живота. Две реалности.
Казваш, можеш да устоиш на изкушенията.
Когато идваш, ме молиш аз да мога.
Плъзваш поглед. Само ми говориш. Само се усмихваш. Хайде,нали си актьор, прикрий се. Направи се на друг. Вече го опита веднъж.


Но винаги първа си тръгвам.
Не се опомняй.
Шок съм.
Пак те искам



.

Няма коментари:

Публикуване на коментар