Рози за май.

Имах такова чувство.
Че ще се случи. Точно тази вечер. Точно там.
Но не така. Защо така...как...така...?

Виждам го.
Затварям телефона.
И тръгвам.
10 метра, а сякаш километри.
как стигнах до него, никога няма да разбера.


Поглежда ме.
Вижда ме.
И изглежда уплашен.
Притваря вратата, за да мога да мина.
после ме гледа дълго.


Аз съм ядосана.
Обичам Този Театър, но това постоянно отменяне на постановки ме дразни.
И не му се усмихвам много.
Преди разговора сякаш минават дни.
а той намалява музиката.


Не мислех. Не говорех. Не се движех. Не дишах. Не продължавах. Нищо не правех.


а Деян ме гледаше.
подавам му цветята, а той все още не разбира колко е съвършен.
казвам му с половин уста, че
"са за него...за премиерата...която очевидно.."
"да....нищо, де...другият път...."
"да.."
"да....ъм...много мило...мерси, мерси...много"
"моля..."
"много са красиви..."
"нали....?"
"да....аз....благодаря ти..."
"да...е....довиждане..."
"чао..."

и през тези редове ми се усмихва.гласът му заглъхва и в момента в мен. голям мъж, а толкова шокиран. дали са били първите цветя....или просто аз...седи в колата си и не му давам възможност да ме опознае...сдържам се...защото е трудно да си толкова близо до другата част от себе си, а да не я взимаш при теб...помирисва цветята...и аз го направих преди минути...а той се усмихва...едва...защото не го прави често...сега ме познава...сега ми е благодарил...сега сме аз, Деян и трите рози с моето цвете...




*част от мен при теб е.както част от теб при мен е

Лавандула, чай, април.

"Защото в крайна сметка... някой ще дойде, ще те разтърси и ще те изтръгне от удобното си кътче, в което си се настанила"


ммм...ново ми е. сякаш са ме измъкнали от комата на дългото разочарование, за да ме пратят в пътечката на новото очакване. отдааавна съм забравила какво е да харесваш някого само, защото е свеж полъх по средата на пролетта. загубила съм съзнанието си да способствам нещата да се случват по мое му. принципно.

"просто го разтърси ти"

ще ти се изсипя като внезапен светъл ден след дълъг мрак. и ще ти говоря. ти ще заминаваш. ще си някакъв различен. ще ме чуваш, ще се правиш, че ме слушаш. ще побързаш да си тръгнеш. ще поискаш нещо. аз ще съм ти новост. ще съм начало. ще сме двама - неготови. нереални. неразлични. ще те чакам малко. ти ще се отърсваш дълго. ще съм неочакван бряг. безсмислен разговор. ще ме вдъхновиш,за малко. ще получиш чар. ще дадеш усмивка. ще те гледам. ще те сравнявам с някой спомен. ще те преценя. ще те измеря в бъдеще и време. ще ме погледаш малко. ще се смутиш, навярно. ще ти бъда една от първите. ще си ми един от първите. аз ще съм знак за промяна. ти ще си тази промяна. ще си нужда. ще почакаш с мен. ще си измисля начин. ще те хвана за ръка. ще бъда спънка. ще съм ту досадна- ту желана. ще преливам в твоето съзнание. ще ме питаш. как. кога. накъде.
ще направим спомен. ще спасим нощта. ще оставим щастие. там, където бе Съдба.
ще поема на обратно. ще си миг с цвят най-зелен. ще се търсим отново. ще оглеждаме тук наоколо. ще отговарям. ще те помня. ще се засмеем. ще си кажем чао. ще бъдем тривиални. ще спасяваме неловкото мълчание. ще се губим. ще се направим наново.


без имена.
категорично няма случайност.
категорично има любов.

П.С: тук има Вили♥