-Напоследък много приличам на слуга.На прислужник.На...лакей,на роб приличам,даже на жиголо понякога.Не,аз съм свободен,свободен съм да избирам,да бъда мразен и да бъда обичан от някакви хора,после други хора да срещам.Но съм зависим,податлив съм,аз съм слабохарактерен,безпомощен,безволев съм.Не,не, не ме разбирайте погрешно-щастлив съм.Аз имам всичко-секс,пари,власт-аз имам!Ей,хора...!
Но когато тя ми подарява цветя,когато ме среща на улицата,или когато я виждам как минава под прозореца на гримьорната...няма ме.Изчезвам,не просто,че ставам друг,аз вече не съм там.Разбира се,тя не знае.Тя...тя си мисли,че има власт над мен,че когато се срещаме и се влюбвам в нея,тя е толкова наивна,мечтателка е,така,че чак понякога граничи с лудостта.Но аз съм неин придворен и тя е моята дама.Засега отказвам да призная чувствата си...чакайте,какви чувства?! Засега не съм влюбен в нея,тя е много различна от мен,разбира се и много по-млада.Но е дамата на пулса ми,той й принадлежи,и когато я видя,или докосна,или целуна тя господства над него.И той става неин,с нейното дихание се ускорява,и щом тя затаи света около себе си в глътка живот-спира.И аз ставам нейното пиколо.Взимам й палтото,събличам й дрехите и прилежно ги разхвърлям по пода наоколо.После като верен иконом й приготвям топло легло,нося й любимия й аромат и го втривам в шията й,зад ушите й,по клепачите,по устните.Тя обича да мирише на ванилия.Тогава аз се превръщам в роб и отивам да набера най-уханната ванилия,защото моята господарка не заспива иначе.И след като й подаря букет от 99 ванилови стръкчета,тя измагьосва от мен нов човек.И аз се преобразявам в неин любовник, и тогава, когато тя ме пожелае, аз се изпарявам по формата на дъхав ванилин...когато тя ме пожелае...
Но засега не съм влюбен в нея.Ще продължа да я държа настрана,няма да й дам да се приближава прекалено,имам сметки за уреждане,задължения на слуга за вършене,ванилия да намеря откъде да набера...
Няма коментари:
Публикуване на коментар