Попей ми.Тихо.тихо.

Could I,could I,could I have this kiss forever?

В моите сънища само.
Само там реалност наистина има.
Само там наистина не е зима.
Само в сън като този.

Арогантен.Нахален.Натрапваш се.Махни се.Замълчи.Пази ми тишина.
Самовлюбен.Себичен.Егоцентрик си.Не съм искала да те срещам.
Отново.Отново.И отново.
Говориш за себе си в множествено число,толкова всеобхватно се разбираш.
И само за Вас говорите.
Няма наоколо.Няма други.Няма норми.Няма ред.
Незаинтересован.Необременен.Неосъзнат.
Толкова ме дразниш,че чак никак не те харесвам.
Не,харесваш ми.Но като вид.А не като порода.

Но ръката ти е топла,когато затваряш очите ми с длан.Промъкваш се тихо зад мен и с дъх рисуваш зимни форми по врата ми.
Устните ти са целували много преди този момент.Но не и моите.Техният ритъм е пулсът на сърцето ми.Ти целуваш-аз пулсирам.
И от очите ми към скулите ми,извайваш си скулптури на Музи,през косата ми,през слепоочията ми.
Много преди този момент.
Много преди този измислен момент.
Укротявам те.Превъзпитавам те.Погубвам те.