Лъжа.За себе си лъжа, за теб. Разпилявам се и се разпръсвам в нищото, за да мога още да казвам,че има какво да се случва. Лъжа. Не съм цяла. Ти ми липсваш. Но не ми липсваш "ти", а това, което направи всичко, мен... толкова красиво. Аз съм само объркано момиче, което се качи на погрешния кораб. Колкото повече се опитвам да акостирам в сърцето ти, толкова повече лъжа се, че съм хвърлила котва другаде. А пресуших толкова сини очи... само твоите още ме давят. Дори не мога да измисля начин да изплувам. Ти си моето дъно, накрая ми...след тебе няма нищо. И дори не си се спомням в преди-времието-ти.
А се чувствам...чувствам се като пред нещо голямо. Скованото ми сърце трудно се събужда след дългата зима. А ти си... точно като за това случване. Във въздуха ми мирише на бряг. Който, ако сега си тръгна от нашето минало, ще ми се сбъдне, за да ме спаси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар