Добър вечер, цвете мое...

"Ще ме видиш в нечия сълза,
паднала от горчива тишина.
Ще ме чуеш в нечий тъжен глас
като стон в песен от угаснал смях.
В капки дъжд ще ме сбираш,
жадно ще ме отпиваш
и без дъх ще очакваш нощта,
светлина ще докоснеш,
слънчев лъч ще откъснеш,
като хляб на бездомни ме раздай!"

Наричай ме с имена на цветя.
Имената какво са?
Само знак, че наистина съществувам?
Покрий очите си, когато ме видиш.
И не забравяй. Само забавяй.
Сякаш съм готова на цяла вечност..
В крайна сметка, когато отлагаме копнежите си, те се превръщат в сладко-горчиви мечти.