Златно е

В Лисабон може и да е 30 градуса на сянка, но в сърцето ми е 3000км повече, когато мисля за теб. Ти ми пожела приказка за моите 18, а ако знаеш как се сбъдна!! Не мога да ти опиша с думи! Но и с жестове не мога, понеже те няма. А така, като те няма, тук колкото и топло да е, пак не ми стига, за да те помня в целия ти блясък.
Иска ми се да седим под големия чадър при Театъра и да пием вода с лимон, защото нямаме време за нещо от друго от толкова истории, през които трябва да минем.
Липсваш ми.
Как да кажа... случиха ми се прекален много неща без теб. А така някак не ми е естествено.
Днес те сънувах. По бански, на плажа в Царево, когато си гонихме чадъра между хората.
Как да кажа... без теб чадъра ми не лети така щастливо.
Стои си статичен, за да ме пази от несподелените парещи лъчи, и само леко се поклаща, когато бъде развят от буриите около мен.
Ако можеше сега да ме видиш! Не ме свърта на едно място от вълнение! Че е почти май, че с теб гледахме огромната луна на 28ми, преди малко повече от година! Тогава за последно бяхме заедно в Народния.
Но сега това не е важно.
Важното е, че ти сигурно си се влюбила, после си загубила. Аз се влюбих, и загубих себе си.
Обикнах се. Толкова се заобичах, че чак по едно време всички ме намразиха. Ти вероятно имаш тен. Аз пък си купих фрак и червена рокля. Ти си вероятно още по-голям мръсник! Аз пък съм още по-ненаситен герантофил. Какво да се прави... поне и двете още обичаме прясно мляко, докато се мотаем безцелно по пижама около компютъра. Ти и тук имаше прекрасна гледка. Аз пък си имам прозорците ти, докато отивам и се връщам от аптеката. И готиния съсед от третия етаж още си имам (помниш ли, този на Калинка, с двете момчета :D ). А пък ти си имаш кафяви португалци, чиито език вероятно никога няма да науча.
Имаме... много неща имаме. Аз едва днес осъзнах, че съм те имала и в предишния си живот, докато сме кръстосвали на стоп изкуството по целия свят. Но не приложното! Изящното!
И така... и тук се стопли. Скоро ще взема книжка, ще замина за Германия, ще завърша курса си по рисуване, ще напиша още една пиеса, ще се снимам и ще ти пратя билет, ще бъде Великден, ще стане май, после ще дойде лятото, а аз ще ти пратя това, за да попълня дневния ти Inbox.
После ще преплувам океана, за да пристигна, където-те-има.
С любов.