тупти.
и спира.
тупти.
и пак.
сънят ми спира.
да подвие крак.
че дълго е пътувал.
все в това легло.
неизбродимо дълго.
все с това тегло.
седи и чака.
да те срещне тук.
че тук е само мястото
където има звук.
който да изрича чувства
непотребни
вредни
странни.
седи и чака.
и настъпва мрак.
а ти не идваш
и не идваш
пак.
потропва нервен
цяла вечност
те е търсил все наум.
а когато те поиска
реалността му стана сън.
цигара пали.
на стара гара
под стар перон
живота си
погубва в бавните минути
на един нагон.
дими.
цигарата-наполовина.
и бутилка отлежало щастие.
пак наполовина.
и той-наполовина
в сърцето си те носи
и отравя се
че ти си тъй износен.
събира в шепа
своите тъги
че кой събира в шепа?
нещо друго
ако не сълзи?
цигара втора.
полумесец избелял.
от все същото
отдавна чакано.
за все същото-
живота избледнял.
пореден мрак.
и нищо ново.
и тебе пак
ще чака
пак
отново.
от скука рими ще реди.
и пасианси.
дали си другият ми сън?
или неговата реалност?
сънят ми спи.
а уморената вселена
си сипва глътка щастие
да опита
и се пита
Че защо горчи?
а аз всяка сутрин пиша
че от щастието боли.
и ти не идваш.
и сънят ми пак.
на утринното слънце дава знак
по-бързо да залязва
по-ярко да гори
че всичко се повтаря
когато е по три.
и трета нощ.
седи и чака.
и отваря още щастие
и дими,и смята
кога последно щеше да те чака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар