Ако този път се науча да докосвам правилно, вероятно той няма да изчезне. Ако този път той не изчезне, вероятно ще караме велосипедно щастливи някъде, напред към залеза. Ако този път не гледам залеза сама, сигурно той ще се буди на отсрещната страна на леглото..
Такъв един, по свое му различен, не много романтичен, циничен, критичен, не самокритичен, не и себичен. А обсебващ, летящ, към мене поемащ, неспящ, разкриващ ми всичко, отдаден, смутен, мълчалив, когато ме няма... любящ. И стопен от копнежи, разтопен, топъл, пълен със мен, вероятно ще бъде, вероятно, един ден.. Ден, в който ще знам как се целува безопасно, ден, в който го спирам от бързия бяг, ден, в който няма да питам "Къде ли греша..".
Ако този път се науча да чакам, ако съумея да бъда за малко сама, може би ще те срещна по пътя, можем и да си поделим после нощта.
Ако този път се науча на твоето, вероятно ще бъда щастлива. Щастлива е малко, ще бъда... със теб. Ще бъда безкрайна, омаяна, полудяла... от свръхдоза живот.
Ако този път се науча да бъда аз разказ,а не просто тъжна история... ще напиша, че край-няма-да-има. И ще се кръстя с твоето име. Ще се запиша под нечия мисъл, ще се надраскам за добро утро с разкривен почерк на възглавницата ти, ще ме изричат наглас безгласни нещастници.
И ще смеся поезията с проза, а в прозата се влюбват телата. Поетът посипва душите със пепел,но наредните букви засищат суетата...
Но ще се уча да бъда различна. Ще те пазя от внезапно изчезване. Като застрашен вид, който понякога, само понякога предвещава убиване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар