Вдъхновението ми избяга при вида на новото, от което ще се поражда.
Вечерният студ се опитва да го догони, но докато вървя към вкъщи и загръщам замръзналия въздух при себе си, аз самата вече не знам за какво искам да пиша.
Писателите са тъжни,никой не пише, щом е щастлив. Вечно се оплакват и когато ги попиташ как са ти отговарят с изречения без пунктуация и подлог.
В душата ми е цветарски магазин, но цветята, които пазя там отдавна са откъснати.
Имам толкова много да кажа, а думите се свеждат и изчерпват с него.
Нелогична съм, непоследователна, хаотична, криворазбрана.
Сега, когато получих това, което исках, не намирам начин да го изразя през себе си.
Преди няколко месеца написах, че той ще се жени.
Е... веднага след като напишеш действителността, тя се променя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар