Прибирам стъпките си в майска вечер под износена жълта луна. След среща с теб всички звезди в тази Вселена остаряват. Нито тук, нито където и да е мога да издържа вакуума, в който се превръщат думите ми. А аз... така,като не съм те виждала от толкова време...позабравям как се пилотира към теб. Космосът се е смалил от миналия май и сега едвам смогвам да се промуша през пролуките, които си ми оставил.
Но в онази нощ, когато се завърнах след толкова време, ти не ме посрещна както всякога. И тази същата сцена, от която някога ми се усмихваше, я превърнахме в млечна пътечка към заключено съзвездие. И да се завръщам пак, всяка вечер, нищо няма да върне нощите, в които имаше слънца, дните със звезди, и нови луни.
Така разговарях със старата прокъсана спътница на нашата история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар