Суета

Няма срещи без раздели,
черни котки - без магии бели.
Няма обич без омраза,
а вечността измама се оказа.

Няма през девет планини
тихи нощи без студени дни.
Няма миг без промяна.
Безкрайност няма...

Всеки от нас към себе си тича
Дори и не питаш дали те обичам
От суета създаден е света.
И любовта е суета.

Няма северни вълшебства.
И няма топла красота.
На изток слънцето се вглежда,
до лудост влюбено в нощта.

Отдавна спрях да те сънувам
и нямам нужда от съня.
Безкрайност знам не съществува
и няма вечност в любовта.

Всеки от нас на себе си прилича.
Дори не разбра, а аз те обичах.
От суета сами сме в света.
И любовта е суета.

Вето. Не.то. Не.ти.

Ние казваме НЕ!
И когато ни питат, ние казваме НЕ!
И когато най- много ни се чувства, ние казваме НЕ!
Майната му на "мъжа", да спасим себе си!
Майната им на това какво искат или дават!

Аз повече няма да чакам, тя повече няма да чака!
Повече няма да се надяваме, да се молим, да искаме, да будуваме, да размишляваме, да се задълбаваме, да се отегчаваме, да се депресираме. Повече не! И на мен ми писна, и на нея й писна. Твърде много понасяме твърде големи разочарования, които твърде силно ни разбиват. Нищо, че после се събираме. Наново.И днес..пак сме цели.

И без теб ще живея. И тя без него, сигурна съм, че може.
Вливам се в себе си, толкова истини, толкова смях.
Присмивам се на всичко, което някога мечтаех да имам.
Не. Ти не си част от живота ми. Не. Ти няма да ме видиш да плача.
Не. Аз съм различна.
Не. Не пробвай. Спести си усмивката. Твърде дълго се преструва така.
Не. Аз ти махам от другия край на нощта.
Лека нощ. Аз вече ще живея така.
Прекалено много изстинах.
дори още много да те ...
забранено ми е да го изричам.

Малко признание.

Тези малки неща, които те създават. Такъв. Такава.
Онези, всички неща, за които ти винаги си там.
Хапчице.^^
Тъй щастлива съм и се радвам, че те има.
Благодаря ти.

тези неща:

Има приказки

(в които с теб живеем).

Принцове

(които още чакаме).

...

Щастливи краища

(които още дълго с теб ще чакаме).

Лято

(което изживяхме заедно).

Завинаги

(дано да е завинаги).

Изгреви

(които ще посрещаме по махмурлийски).

Съвпадения

(които ще са най- щастливите ни мигове).

Гари

(на които ще се чакаме).
Влакове

(които ще ни разделят).

Париж

(който ти го пожелавам).

Сладоледи Рафи

(с които ще ме мажеш).

Доброта

(която винаги ще бъдеш).

Думи

(които никога няма да ми стигнат, за да кажа колко много си за мен).

Guns N’ Roses

(след които ти си друга ).

Джони Деп

(заради когото няма да можеш да спиш).

И…

аз

(която много те обичам).

Сънища. Толкова истински. Сънуваше. Толкова приказки.

ОБИЧАМ ТЕ

много

и
понеже
знам,
че
никога
няма
да
си
с
мен,
не
се
страхувам
да
си
призная,
че
още,
още,
още
много
те
ОБИЧАМ
!

Може би любовта ми те плаши, а може би ти
си избягал от нея щом близо си бил и преди.
Теб ли нежно докосвах ?
А може би всъщност не съм.
Или всичко било
е насън.
Или без сън, полъх на парфюм.

Целуни ме със устни прохладни, по-сладки от мед.
Дай ми нежна отрова, но не и прегръдки от лед!
Исках с теб да избягам, но с мен ще избягаш ли ти?
Всеки път ли се криеш, поне този път остани.
Кой изтръгна крилете от крехките ти рамене?
Нека аз те обичам поне...

Спрягай глагола!

Бягам. Бягаш. Бягаме.
Да бягам, да искаш, да не оставаме.
Да бягаш не можеш, не виждаш ли?
Да бягаме, нека да не бързаме да се обичаме.

Бягайки. Отбягваш. Беглец.
Бягайки връщаш се пак при мен.
Отбягваш, измислици, лудници.
Беглец, в живота си си, но никога светец.

Бяг. Бегом. Бягство.
Бяг от време, мисли в безпорядък.
Бегом отиди си, животът е винаги твърде кратък.
Бягство да избираме винаги, и си винаги жалък.

Юбилей

Честитка!
Скромност?!
Не, благодаря.

Глупачка!
От наивност?!
Да, моля.



И когато ме питат "Защо?", аз все още се правя на глуха.
И когато ме гледат неразбиращо, аз все още нищо не виждам.
Не ми пука! Разбираш ли?
Никак, въобще, ни най- малко. Не ми е тъжно, самотно ли? - жалко.
Изобщо не ми ги поднасяй.
Прекалено дълго търпях.
Крайно. Време. Е. Някой. Да. Те. Просветли.


Късмети за щастие, детелини за радост, слоне за мухи, кутийки за щастие, думи за монолог, който само ТИ си мислиш, че е диалог. Глупост за по- голяма, живот за забравяне, спомени за намразване, усмивки за лицемерие, истина за болка, бонбони за колкото да има, любезност за доброто поведение, лъжи за всичко по принцип, нови неща за замяна, стари неща за подмяна (няма нищо вечно). Чувства за рециклиране, студени преградия за изолиране, дъвки за дъвчене, тетрадки за писане, моливи за острене, скици за рисуване.
Да се радваме докато можем. радост за... кого?!

Остават 237 дни до началото на лятото... -‘๑’-

You left me hanging from a thread we once swung from together
I’ve lick my wounds but I can’t ever see them getting better
Something’s gotta change
Things can not stay the same

Her hair was pressed against her face, her eyes were red with anger
Enraged by things unsaid and empty beds and bad behavior
Something’s gotta change
It must be rearranged

I’m sorry, I did (not) mean to hurt my little girl
It's beyond me, I can not carry the weight of the heavy world
So goodnight, goodnight, goodnight, goodnight
Goodnight, goodnight, goodnight, goodnight
Goodnight, hope that things work out all right..

"... а сега..ми дайте хоризонта!
Много сме лоши. Йо-хо-хо. Аз съм роден да бъда пират!"

Не обичай. Никога недей. Не се влюбвай. Любовта е храна за глупаци.

К.А.З.А.Н.О.В.А.

Да се влюбиш в образ или да разлюбиш реалната ти личност.
Да избираш да си приказен сваляч или да не избираш да си, който и да е.
Да се луташ в неразбрани чувства или да разчувстваш неразбран актьор.

п.о.м.о.щ.

Как да се влюбя, когато аз съм толкова непостоянна? Как да разлюбя, щом никога не съм била влюбена?
Аз ли съм виновна, че ти продължаваш да си Ти? Аз ли съм глупачката, поредната, във твоята история?
Знам, бъди спокоен. Знам, че ти вечно ще се криеш. Знам, че аз никога няма да те намеря.
А когато се завръщам..тогава пак боли. А обезболяващи пиеси вече няма. А пък има болка.
Нови драми, нови думи, нови други. Но(вост), остаряла, че вече ми е дошло до **** на гея.
Обич, да бе да, за същото и аз си мислех. Обичаш... да посещаваш все нови и нови...сърца.
Вярно, аз съм никоя. Всъщност- и ти. В сбора, никой+никой, вярваш ли?
А, да. Антикварни седалки. Антропогенни свалки. Антипатични актриси. Анемични ци*и.



За тази постановка...нямам думи! Та това бе повече от втрещяващо...заразяващо и отвращаващо, развращаващото се момиче. Ти..и Този досаден твой глас, който ме залъга, който ме повика. И ми харесва, и не ми харесва. И те обичам, и не те обичам. И те искам, и не те искам. И те отбягвам, и те търся. Следващ извод: ти си болест, следователно аз съм мазохист, че те търпя, следователно болката ще продължава, болестта ще се разнася, из цялото ми тяло, из целия ми ум, във всичките ми емоционално разпаднали се нива. Следователно, вече не остана нищо, което да доубиваш..., Джакомо. Ти и твоите превъплъщения на обичащ, на мразещ, на страдащ, на губещ, на самотен, на отхвърлен, на запазен, на неупотребяван. Всичко ми взимаш...а думите...те не правят нещата по- лесни...но аз съм мазохист, а ти садист. Без да знаеш, без да искаш.
Омагьосан кръг. Трудни чувства. Невъзможна обич.
Аз се отказвам. свърших.приключих.до тук.
до следващия път.

"Да се прибираме, Моя Любов, да се прибираме, там където няма въздишки..."
(Джакомо Казанова)

Until you're over me

Maroon, maroon 5, five maroons, in The fog, in the Story, kara's flowers, Harder to breathe, maybe it's The sweetest goodbye, than She will be loved, Back to your door, singin' songs about Jane, takin' Little of your time, but we Must get out in this Sunday morning, we're Not falling apart, but Nothing last forever, so I say "Goodnight, goodnight" to This love, and this Wake up call makes me think that I Won't go home without you, 'cause it still Makes me wonder, but I beggin' : Not coming home, I don't care The way you look tonight, 'cause that were just Wasted years..but shhh, it' a Secret, don't tell them you're so Faster lover, like a Kiwi...Can't stop..thinkin'..that..it's..Better that we break. But I miss you, I Love you..such an Infatuation...

hi/Story

Имаш ли наистина всички неща, които си?
Искаш ли наистина всичко, което взе от мен?
Искаш ли да прикриеш страданието под това мълчание,
или скриваш белези? (от това, че си наистина човек, страдащ?)
Всиките съм ги видяла.


Искам ли наистина да си тук, когато има толкова други хора?
Искам ли наистина всичко да свърши, когато животът ми тепърва започва?
Искам ли да остана, когато другаде ме чака нещо далеч по- добро,
или само се правя на студена кучка? (каквато вече всъщност съм)
Всичко си разбрала.

Не, ти ни си незаменима. Такива хора няма. А клишираното- незабравима.
Не, аз не съм вече същата. Постоянното е скучно. А отегчението преди ни беше достатъчно.
Не, ти не си за мен. Това е борба със самите нас. А сме твърде уморени.



но бъди близо.само за момента.не си отивай вкъщи.дори и мазохист, аз съм по-голям съдист от теб.и ще боли.от съжаление.от лъжовна утеха.от липсата й също, ще боли, обещавам ти.



Знаеше ли, тази история не е нова.
Знаеше ли, историята на незадоволени момичешки мечти.
Знаеше ли, историята на разбитите сърца. (тя се случи)


Научи, пътя обратно от мен. Надалече. Аз ще науча моя.
Излъжи, когато си щастлива. Твърдо. Не се завръщай. Не още.
Престани, всеки край е ново начало. Хубаво. Ми е.
Забрави, всеки спомен е само за протокол. Изпразних главата си от ненужно съдържание.
И не се опитвам да се справям с твоето сляпо съзерцание.

Хайде, на онова, което имахме, с любов!
Боли, но аз няма да се завърна.
И ти недей.
Някой ден пътищата ни отново ще се пресекат.
Но помни. Думите.
Тях аз никога няма да "преодолея".
Ако никога значи скоро.
Не взимам решение.
Не мога.
Каквото трябва ще стане.
За момента...
само не разваляй всичко...

Намери Невърленд.

Успокоително.Приспивателно.

Опият. Обезболяващо.
Упойващо. Наказателно.
Утвърдително и отричащо.
Покъртително.
Как те наричат?
Делириум. Еквилибриум.
Аквариум с желания.
Изваждаемо. Изваждател.
Спирачка. Съединител.
Разделно. Обобщаващо.
Изпепеляване. Порицание.
Сбор. Разлика.
Лутане. Преоткриване.
Последователно. И хаотично.
Наопаки. На лице.
Сълзи и усмивка.
Сърце и приказка.
Сън. Кошмарен.
Събуждане. Прокуждане.
Слънчогледи. Заспали под слънцето.
Мирогледи. Надолу обърнати.
Влюбване. Разлюбване.
Намразване. Отказване.
Чар. И обаяние.
Двойно отрицание.
Положително. Неутрално.
Празно. И пълно.
Припознато. Препознато.
Лице, сърце.
Тинкърбел, Питър Пан, Уенделин.
Невърленд. Е този ден.
Някога...открий ме.

Such a Delirium!

И ако това е един от онези следобеди, в които премисляш едно нещо повече време отколкото трае следобедът, то значи се намирам в странен делириум, оцветен в есенно жълто и напръскан с новия студен дъждец. Е, трудно е да разсъждаваш, когато очакваш нещо, в същото време се опитваш да избягаш от него, докато междувременно ти се случват разни други неща, които те объркват допълнително и докато това трае, изведнъж те връхлитат все нови и нови идеи, които ти нямаш време да осмислиш, камо ли да пресъздадеш. Да..казах, че е трудно.
Усещам се... разбрана. Успокоена. Омиротворена.
Чувствам, че скоро ще реализирам едно голямо, много голямо, отдавнашно желание.
И въпреки, че съм сигурна, че това ще стане ми е малко празно, че няма да споделя емоцията с предишното.
Но не чувствам болка. Е, малка празнота...може би. Но и това не е много сигурно.
И ако това е един от онези дни, в които усещаш, че нещо ще се случи, то тогава аз затварям очи и размишлявам:
ако в един следобед, съвсем теоретично, направиш нещо, което, съвсем хипотетично, е жизнено важно за "кармата ти", но привидно е монотонно, ежедневно, то този следобед колкото и парадоксално да звучи, ще се окаже един от най-важните в живота ти (доскорошния), дори сега да ти се струва сив и безличен. Хм... и ако на принципа на променливите съберем шанса от това, точно този билет да е по-щастлив от предишния, и качеството на сърцебиенето, което изпитвам, когато си помисля за следващия...имам чувството, че ще изригна.
Хм...опциите това да не се случи са минимални, като се има предвид Кой си.
Та...това ще бъде първата ни среща(образно казано) от 14 май насам...колко прави това...5 месеца? Аха. Пет месеца те чакам. Остават три дни. Цялото ми тяло изтръпва като си помисля. Като си представя. И в същото време не очаквам нищо. Понеже очакванията ми Ти винаги ги преиначаваш.
Влюбена съм.хаха. Може би ако го призная, в утрешния следобед вече няма да съм. Защото, ако Айнщайн е бил прав и всичко is relative, то и варианта да изпитвам това, което не ме оставя да заспя, да изчезне е сравнително...възможен. В което силно ми се иска да вярвам, но което, уви, не се оправда. В последните пет месеца.
И питам: защо никой не ми каза? Защо никой не ме предупреди, че ти, с тази твоя прегръдка, ме зарази...за..дълго. И тази болест, защо никой не успя да я излекува?! Как може?! ВъзмУтена съм! И огОрчена. Че съм такъв мазохист. Защото само мазохист може да обича такъв нарцисист..
И като прецизен изследовател на човешките души надниквам... и осъзнавам: човешката душа е бездънна пропаст, завива ми се свят като надникна в нея. А ти..ще надникнеш ли във моята?
.невинно.
3 в 1: никога споделена любов, билет и мляко. Such a Delirium!

Милиони мечтаят за безсмъртие, а не знаят какво да правят със себе си в дъждовен неделен следобед.Но ако успееш да прекараш един съвършено безцелен следобед, по съвършено безцелен начин, значи си се научил да живееш.Тогава.. за какво ни е безсмъртието?!

По(д )пара

Научих, че освен парамедици, имало и парапроститутки. Държат ги в състояние на ерекция, докато дойдат професионалистките. Парамедици, парапроститутки, параполитици, парахора, пара..истини… Вероятно живеем и параживот, сполетял ни внезапно, в очакване на истинския.

Миг като вечност

" Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чакам.

Колко години без шум са сближавали двата маршрута,
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена, миг, миг като вечност. "

Haven't I seen you somewhere before?
You look familiar...
You wanna dance? Yeah..
I guess I just don't recognize you with your clothes on.
What are you waiting for?!

Приятел е този, който идва, когато целият свят си отива.
Нека сменим ролите.
Ти бъди приятел, а аз ще бъда света.
Пробвай. Дано ти хареса.

Стига вече...

Виждаш ли...
всичко е толкова просто.
Омръзна ми от твоята омраза.
Заразна и предаваща симптоми на най-новата грипна зараза.
Виждаш ли...
есента никога няма да е моят сезон.
Дотегна ми от този листопаден моно тон.
Слушаш ли...
вече мълчанието е тягостно и дълго.
Слушаш ли...
вече думите ни са все по-глухи.

Не съжалявам...
твоята истина не искам да е моя.
Не съжалявам...
повярвай в заблудата..тя си е само твоя.
И да искам...
няма да съм същата.
И да искам...
няма да ме интересува.

Заблуждаваш се...
всичко, което ти се иска не е наистина.
Заблуждаваш се...
живееш с мисълта, че това което виждаш е същностно.
Но се лъжеш...
лъжата аз никога няма да забравя.
И да, лъжеш се...
и на мен вече ми е толкова тягостно.

Предпочитам...
да съм сама.
Предпочитам...
да те няма.
По-добре...
да си другаде, когато ме боли от твоите действия.
По-добре...
да си с нея, вместо да ми натякваш колко греша.

Но не виждаш...
ти отдавна си много далече от мен.
Но не виждаш...
а аз нямам желание вече да се боря за твоето присъствие.
И не слушаш...
когато ти казвам безмълвно, колко ми писна.
И не слушаш...
но безразличието е вече моята истина.


стига вече

Толкова е просто.

Само защото някой не те обича така, както искаш, не означава, че не те обича с цялото си сърце. И..търсИ в живота човек, търсИ в човека живот, животът е хубав и лек, когато човек обича човек.
Толкова е просто. Но просто не значи лесно.

Виждаш ли...

Октомври никога не е Май.точка

И това е като да разбереш, че принцът на белия кон никога не идва (или ти се налага да го чакаш прекалено дълго), защото в повечето случаи идва само конят. Но нас това не ни устройва! Все пак и ние си имаме изисквания и те не са никак малко! Да не говорим колко е висока летвата в конното надбягване... тогава става една... трополеща какофония. И в крайна сметка и без кон/е си оставаме.
По някое време на трасето се чува конски ход и ние за сетен път се изпълваме с надежда, че "ето го, това вече ще е моят принц!!!!", изправяме си и... ами не е. Оказва се, че е просто обяснението на липсата и на принцове, и на коне: а именно -
принцове на бели коне няма, затова хващай първия с магаре!
Ами ако и това вече не ни устройва? Даваме си обещание, че няма да оставаме непорочни до 25, но накрая май така се оказва. Но и това не ни се нрави. Тогава какво правим? Избираме принцеса? Не, би било прекалено дори за нас самите.
И разбираме, че времето не се връща, миналото не се връща, и това, което искаме да се върне безвръзвратно си е заминало. И какво се очаква да направим? Да продължим в бъдещето, вероятно, очаквайки нови случки, които ще искаме да върнем. Но нас и този вариант ни отблъсква и тогава какво? Не се ли превръща пътят ни в затворен кръг без изход? И животът ни остава в миналото. И ние оставаме там. И търсим, търсим толкова усилено, че понякога получаваме силно сърцебиене или перманентно навлажняване на очите, когато най- накрая се оказва, че това, за което се оглеждаме отдавна не е там. Затова си го измисляме, то просто ни трябва, ние просто сме то. И нашето "то" ни казва, да спрем, казва ни, че всяко нещо идва, за да си отиде и ние не сме знак "СТОП" , с който хората да се съобразяват. Илюзорният ни свят ни поглъща и ние се загубваме. И говорим само за принца, търсим само него, искаме само него. Майната му дали ще е на кон или на магаре, на колело, на мотор, бутнат в каруцата, качил се в любимото си "Алфа Ромео" или возещ се в гадния пълен 204 (поне да беше пълен с "кралски особи") . Ние си искаме принцеската корона, и да, ще си я получим. Но от кой принц? Дано само не е от измисленият (или от чуждия) .


И октомври не е май. И аз не съм ти. И ти не си мен. Иска ми се много, толкова много, плашещо много, да върна времето назад. И никога да не бях те пускала. Тогава ми се искаше да те срещна, сега ми се иска да те намеря. И търся те. Толкова много, плаша се колко. Но ти не си оставил следи. И ми е трудно. И изреченията ми са кратки. Но те търся. И те виждам, всеки път пред очите си. Страдах. Сега тъжното се превърна в миг от всеки ден. Когато отново не те намирам. Остави ми следа. Повярвай, ще я докосна някога. Искам само да знам, че си там.


"...винаги боли, останем ли сами.."

Смисълът

Разбрах го! Това е! Смисълът!
Какво прозрение е да разбереш, че човек не може да се промени, дори да не се харесва. Затова е по-добре да се харесва. И този човек също се учи докато е жив и пак умира глупак. И в глупостта си решава да се влюби. Разбира се, в някой друг глупак, който среща по пътя си, който се сблъсква в света му и го разбива, и го преобръща целия!И дори добре да живее- умира. Или се жени- на кой, която съдба повече му харесва. И всъщност се оказва, че човек е образуван от енергиите на небето и земята, и се ръководи от закономерностите на четирите сезона. А тези сезони се сменят в живота му, както се сменят денят и нощта. Но ако това води до разсъждения, не е ли човек най-често нещастен, докато размишлява? Не открива ли тогава колко несъвършен е всъщност? Но въпреки това несъвършенство е щастлив? Щастлив, когато притежава това, което сам обича, а не това което другите харесват.

Колко много хора има по света... намери ме.
За справка: звездите
За контакт: луната
По пътя към: слънцето

Септември си отиде

Събуди ме! Събуди ме! Вече е октомври и лятото си отиде, с тихи стъпки, както дойде и както аз отидох при него. Е, да, то ще с върне...след време. Но точно това лято си отиде завинаги..и то не беше моето, не било за мене писано, не бе от мене живяно. Затова просто ме събуди, с усмивка искам да се върна в реалното време. Дори да знам, че такова няма - моята реалност ще бъде размита от всичките случки, случващи се наоколо, зад мен, в порядъчен вид и както ги искам. Септември си отиде, "и никой не разбра, отиде си лятото, идва есента, тръгвам някъде и непознати улици ще извървя, себе си искам да разбера". Съня се пропуква, слънцето се пропуква, животът ми се пропуква и това, което си мислех, че обичам вече не е същото. И ти се пропукваш. Листата окапват, превръщат се в жълта шума, в която всички се заравяме, поради различни причини. Важното е да сме в шумата! Някога, ти обеща, че ще ме събудиш, когато септември превърне и последния си ден в слънчев спомен. И аз още чакам събуждането..чакам гласа ти. Но теб просто те няма. И аз се събуждам сама. Нима откриваш нещо ново? Сама. Сам. Сами. Спрегни си тази пуста дума както искаш- в две лица, в трето, в едно число, както й приляга, или в множествено, както сме свикнали. И не можах да бъда твоето лято, ти бе прекалено далеч. Но аз не харесвам есента, съжалявам. Тя не ме изпълва със радост, не ми дава крила. Не ме тласка към новия скок, затваря врата след врата, прогнозата - с преваляваня, времето - облачно, и не, нямам нищо против сивото, но жълтото ми напомня повече, и тази есен, знам, че ще е различна от другите. И все пак отново монотонно дъждовно еднаква. И през тази есен, аз ще започна наново. Ще видиш! Ще напиша наново деня си, ще ти покажа! И може би, след време, когато октомври си отиде, ще ми липсва поне малко. (за съжаление се изпълвам със съмнение) И ако октомври ми донесе новогодишните желания, обещавам ти, ще се влюбя в есента, в тази и следващата..и щом не можах да бъда твоето лято, нека поне бъда твоята есен, и тази, и следващата...
Лятото си отиде, септември си отиде, навиците ми си отиват...
Ще останеш ли?
Събуди ме..