Показват се публикациите с етикет Есен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Есен. Показване на всички публикации

петък, октомври 02, 2009

Септември си отиде


Събуди ме! Събуди ме! Вече е октомври и лятото си отиде, с тихи стъпки, както дойде и както аз отидох при него. Е, да, то ще с върне...след време. Но точно това лято си отиде завинаги..и то не беше моето, не било за мене писано, не бе от мене живяно. Затова просто ме събуди, с усмивка искам да се върна в реалното време. Дори да знам, че такова няма - моята реалност ще бъде размита от всичките случки, случващи се наоколо, зад мен, в порядъчен вид и както ги искам. Септември си отиде, "и никой не разбра, отиде си лятото, идва есента, тръгвам някъде и непознати улици ще извървя, себе си искам да разбера". Съня се пропуква, слънцето се пропуква, животът ми се пропуква и това, което си мислех, че обичам вече не е същото. И ти се пропукваш. Листата окапват, превръщат се в жълта шума, в която всички се заравяме, поради различни причини. Важното е да сме в шумата! Някога, ти обеща, че ще ме събудиш, когато септември превърне и последния си ден в слънчев спомен. И аз още чакам събуждането..чакам гласа ти. Но теб просто те няма. И аз се събуждам сама. Нима откриваш нещо ново? Сама. Сам. Сами. Спрегни си тази пуста дума както искаш- в две лица, в трето, в едно число, както й приляга, или в множествено, както сме свикнали. И не можах да бъда твоето лято, ти бе прекалено далеч. Но аз не харесвам есента, съжалявам. Тя не ме изпълва със радост, не ми дава крила. Не ме тласка към новия скок, затваря врата след врата, прогнозата - с преваляваня, времето - облачно, и не, нямам нищо против сивото, но жълтото ми напомня повече, и тази есен, знам, че ще е различна от другите. И все пак отново монотонно дъждовно еднаква. И през тази есен, аз ще започна наново. Ще видиш! Ще напиша наново деня си, ще ти покажа! И може би, след време, когато октомври си отиде, ще ми липсва поне малко. (за съжаление се изпълвам със съмнение) И ако октомври ми донесе новогодишните желания, обещавам ти, ще се влюбя в есента, в тази и следващата..и щом не можах да бъда твоето лято, нека поне бъда твоята есен, и тази, и следващата...
Лятото си отиде, септември си отиде, навиците ми си отиват...

Ще останеш ли?

Събуди ме..



понеделник, септември 28, 2009

Тихи следобеди

Пусти улици
и тихи следобеди,
с чаша мляко
изстивам,
ставам
и си отивам.
Безмълвни чаени лъжички
и полъх, обвит в карамел,
моите тихи следобеди
се превръщат в бледен сатен.
Студен и безвкусен,
само за маска утеха -
шоколадов мус
в моите тихи следобеди
глухи, забравени… някога.
Шепот и глухи разбъркани пяни,
в безплътни призрачни дни,
следобед дъжд
и аз и ти сме сами.
Самотен дъхав ванилин.
Тихи следобеди
ах, колко е сладка тази раздяла -
с чаша мляко и
карамелени кубчета,
някога радост повяла…