Стига вече...

Виждаш ли...
всичко е толкова просто.
Омръзна ми от твоята омраза.
Заразна и предаваща симптоми на най-новата грипна зараза.
Виждаш ли...
есента никога няма да е моят сезон.
Дотегна ми от този листопаден моно тон.
Слушаш ли...
вече мълчанието е тягостно и дълго.
Слушаш ли...
вече думите ни са все по-глухи.

Не съжалявам...
твоята истина не искам да е моя.
Не съжалявам...
повярвай в заблудата..тя си е само твоя.
И да искам...
няма да съм същата.
И да искам...
няма да ме интересува.

Заблуждаваш се...
всичко, което ти се иска не е наистина.
Заблуждаваш се...
живееш с мисълта, че това което виждаш е същностно.
Но се лъжеш...
лъжата аз никога няма да забравя.
И да, лъжеш се...
и на мен вече ми е толкова тягостно.

Предпочитам...
да съм сама.
Предпочитам...
да те няма.
По-добре...
да си другаде, когато ме боли от твоите действия.
По-добре...
да си с нея, вместо да ми натякваш колко греша.

Но не виждаш...
ти отдавна си много далече от мен.
Но не виждаш...
а аз нямам желание вече да се боря за твоето присъствие.
И не слушаш...
когато ти казвам безмълвно, колко ми писна.
И не слушаш...
но безразличието е вече моята истина.


стига вече