Виждаш ли...

Октомври никога не е Май.точка

И това е като да разбереш, че принцът на белия кон никога не идва (или ти се налага да го чакаш прекалено дълго), защото в повечето случаи идва само конят. Но нас това не ни устройва! Все пак и ние си имаме изисквания и те не са никак малко! Да не говорим колко е висока летвата в конното надбягване... тогава става една... трополеща какофония. И в крайна сметка и без кон/е си оставаме.
По някое време на трасето се чува конски ход и ние за сетен път се изпълваме с надежда, че "ето го, това вече ще е моят принц!!!!", изправяме си и... ами не е. Оказва се, че е просто обяснението на липсата и на принцове, и на коне: а именно -
принцове на бели коне няма, затова хващай първия с магаре!
Ами ако и това вече не ни устройва? Даваме си обещание, че няма да оставаме непорочни до 25, но накрая май така се оказва. Но и това не ни се нрави. Тогава какво правим? Избираме принцеса? Не, би било прекалено дори за нас самите.
И разбираме, че времето не се връща, миналото не се връща, и това, което искаме да се върне безвръзвратно си е заминало. И какво се очаква да направим? Да продължим в бъдещето, вероятно, очаквайки нови случки, които ще искаме да върнем. Но нас и този вариант ни отблъсква и тогава какво? Не се ли превръща пътят ни в затворен кръг без изход? И животът ни остава в миналото. И ние оставаме там. И търсим, търсим толкова усилено, че понякога получаваме силно сърцебиене или перманентно навлажняване на очите, когато най- накрая се оказва, че това, за което се оглеждаме отдавна не е там. Затова си го измисляме, то просто ни трябва, ние просто сме то. И нашето "то" ни казва, да спрем, казва ни, че всяко нещо идва, за да си отиде и ние не сме знак "СТОП" , с който хората да се съобразяват. Илюзорният ни свят ни поглъща и ние се загубваме. И говорим само за принца, търсим само него, искаме само него. Майната му дали ще е на кон или на магаре, на колело, на мотор, бутнат в каруцата, качил се в любимото си "Алфа Ромео" или возещ се в гадния пълен 204 (поне да беше пълен с "кралски особи") . Ние си искаме принцеската корона, и да, ще си я получим. Но от кой принц? Дано само не е от измисленият (или от чуждия) .


И октомври не е май. И аз не съм ти. И ти не си мен. Иска ми се много, толкова много, плашещо много, да върна времето назад. И никога да не бях те пускала. Тогава ми се искаше да те срещна, сега ми се иска да те намеря. И търся те. Толкова много, плаша се колко. Но ти не си оставил следи. И ми е трудно. И изреченията ми са кратки. Но те търся. И те виждам, всеки път пред очите си. Страдах. Сега тъжното се превърна в миг от всеки ден. Когато отново не те намирам. Остави ми следа. Повярвай, ще я докосна някога. Искам само да знам, че си там.


"...винаги боли, останем ли сами.."