Cool

Трудно ми е да си спомня какво е било преди. Избърсвам избелелите автографи на миналите ни дни и си представям как отминалото отново облича дрехите на май. А сега всичко се подрежда, старите изгубени реквизити си идват по местата. А сега... намерих любовта на живота си. И след всичко наше, когато ми ставаше тежко,щом отпивах от теб, времето уби всички болки. Превърнах се в себе си. Сега е хубаво да те видя с някоя друга, защото знам, че аз никога вече няма да се върна при теб. И някак... вишните разцъфват, тревата зеленее, небето е по-синьо, и някак вече не ми напомня това в теб. С теб си мислехме, че всичко това сега е невъзможно, а онова преди - приказка в началото на лятото, но в този момент, когато април ме целува по бузата за сбогом, всеки спомен ми изглежда прекалено далечен... Толкова, че дори калейдоскопените ми въздишки, не ни приближават. Можеш вече да ме наричаш с името ми, без да то да е твоята загуба, а аз мога да ти кажа, че си се променил, но си все същият. И щастието от сладкия последен следобеден в априлска тишина е всяко, притаено чудо.

няма да се върнат сбъднати мечти

Мене ми е странно — ето те пред мен,
мене ми е жадно — гледам те пленен,
мене ми е страшно — дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.


Викнал бих от болка — времето лети,
викнал бих от ужас — ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат — миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.

"Среща", П. Яоров

Златно е

В Лисабон може и да е 30 градуса на сянка, но в сърцето ми е 3000км повече, когато мисля за теб. Ти ми пожела приказка за моите 18, а ако знаеш как се сбъдна!! Не мога да ти опиша с думи! Но и с жестове не мога, понеже те няма. А така, като те няма, тук колкото и топло да е, пак не ми стига, за да те помня в целия ти блясък.
Иска ми се да седим под големия чадър при Театъра и да пием вода с лимон, защото нямаме време за нещо от друго от толкова истории, през които трябва да минем.
Липсваш ми.
Как да кажа... случиха ми се прекален много неща без теб. А така някак не ми е естествено.
Днес те сънувах. По бански, на плажа в Царево, когато си гонихме чадъра между хората.
Как да кажа... без теб чадъра ми не лети така щастливо.
Стои си статичен, за да ме пази от несподелените парещи лъчи, и само леко се поклаща, когато бъде развят от буриите около мен.
Ако можеше сега да ме видиш! Не ме свърта на едно място от вълнение! Че е почти май, че с теб гледахме огромната луна на 28ми, преди малко повече от година! Тогава за последно бяхме заедно в Народния.
Но сега това не е важно.
Важното е, че ти сигурно си се влюбила, после си загубила. Аз се влюбих, и загубих себе си.
Обикнах се. Толкова се заобичах, че чак по едно време всички ме намразиха. Ти вероятно имаш тен. Аз пък си купих фрак и червена рокля. Ти си вероятно още по-голям мръсник! Аз пък съм още по-ненаситен герантофил. Какво да се прави... поне и двете още обичаме прясно мляко, докато се мотаем безцелно по пижама около компютъра. Ти и тук имаше прекрасна гледка. Аз пък си имам прозорците ти, докато отивам и се връщам от аптеката. И готиния съсед от третия етаж още си имам (помниш ли, този на Калинка, с двете момчета :D ). А пък ти си имаш кафяви португалци, чиито език вероятно никога няма да науча.
Имаме... много неща имаме. Аз едва днес осъзнах, че съм те имала и в предишния си живот, докато сме кръстосвали на стоп изкуството по целия свят. Но не приложното! Изящното!
И така... и тук се стопли. Скоро ще взема книжка, ще замина за Германия, ще завърша курса си по рисуване, ще напиша още една пиеса, ще се снимам и ще ти пратя билет, ще бъде Великден, ще стане май, после ще дойде лятото, а аз ще ти пратя това, за да попълня дневния ти Inbox.
После ще преплувам океана, за да пристигна, където-те-има.
С любов.

Няма repeat. Ти си random на сърцето ми.

Искам да изкажа едно огромно, пълно с благодарности слово на всичко, без което нямаше как да преодолея нищо от това, което съм.
М У З И К А Т А
И понеже не мога да броя 30 дни от сега- та до май, ще преброя набързо пред огледалото:

day 01 - your favorite song -
Maroon 5 - She will be loved

day 02 - your least favorite song -
Josh Rouse - Flight Attendant

day 03 - a song that makes you happy -
Jason Mraz - I'm yours

day 04 - a song that makes you sad -
Иван Бърнев - Блус #16

day 05 - a song that reminds you of someone -
INXS - Beautiful girl

day 06 - a song that reminds you of somewhere -
Дони/Нети - Този филм

day 07 - a song that reminds you of a certain event -
Whitesnake - Is this love?

day 08 - a song that you know all the words to -
Остава - Шоколад

day 09 - a song that you can dance to -
Koop - Come to me

day 10 - a song that makes you fall asleep -
Nelly Furtado - All good things (come to an end)

day 11 - a song from your favorite band -
Nouvelle Vague - In a manner of speaking

day 12 - a song from a band you hate -
-

day 13 - a song that is a guilty pleasure -
Elysian Fields - Black Acres

day 14 - a song that no one would expect you to love -
Лили Иванова - Танго

day 15 - a song that describes you -
Слави Трифонов - Вземи огин, запали ме

day 16 - a song that you used to love but now hate -
Black Eyed Peas - Meet me halfway

day 17 - a song that you hear often on the radio -
Katy Perry - E.T.

day 18 - a song that you wish you heard on the radio -
Алекс Жекова - The other side of the moon

day 19 - a song from your favorite album -
P!ATD - Lying is the most fun a girl can have without taking her clothes of

day 20 - a song that you listen to when you’re angry -
Shakira - NO

day 21 - a song that you listen to when you’re happy -
Claire Denamur - In The Mood for l'Amour

day 22 - a song that you listen to when you’re sad -
Dido - White Flag

day 23 - a song that you want to play at your wedding -
Nouvelle Vague - Dance with me

day 24 - a song that you want to play at your funeral
Васил Найденов - Синева

day 25 - a song that makes you laugh
Scouting for girls - She's so Lovely

day 26 - a song that you can play on an instrument
Celin Dion - My heart will go on

day 27 - a song that you wish you could play
Andrea Bocelli - Can't help Falling in Love

day 28 - a song that makes you feel guilty
Графа/Мария Илиева - Крадена любов

day 29 - a song from your childhood
ПИФ - Kолело

day 30 - your favorite song at this time last year
Орлин Павлов/Белослава - Всяка година по същото време

I drove all night (to get to you)

Бели столове.
Тапети на цветя.
Сушени плодове.
Канелени пръчки.
Уютът на мед, разтопен тайно в нежно мляко.
Някъде да мирише на май.
Топъл шоколад в ръката ми.
През завесите тънко да се процежда сутрешно щастие.
В себе си цялата флора съм събрала.
Пътят беше наистина дълъг...
Сега съм си у дома.
Стените- с цвят на кармин.
Белият таван, който хвърля сенки над мислите ми.
Снимките в рамки от старо дърво.
И младите спомени, които си нося.
Разопаковам си трепета, щастието, думите.
Сега съм сама.
И повече няма да се връщам.
Всичко дотук.
Звук от хрупкави лешници.
Зеленото в очите ми.
И от неговото синьо, каквото е останало.
Препълнено кошче.
Дали съм била него преди?
Изпразнен гардероб.
И никакви, никакви течни кристали по лицето ми.
Прах по клавишите.
А отдолу- изтъркани буквите, с които пишех тъгата си.
Не съм била тук от миналата година по това време.
Прозорецът сега е измит.
Блясъкът на Луната съблича умората ми.
Мрежа от нови копнежи.
И да влиза вятъра, подгонен от бъдещето, към което се връщам.

Защото сега, тук... адресът е различен. Цяла нощ пътувах. И такситата се спираха учудени, че го правя пеша. И пристигнах- някак си цяла, след бедствието, в което живях. Което нанесох. И вече нямам въпроси към теб. И вече нямам "но"-та, и многоточията ми са други. Тук е моето настояще, някаква реална действителност. И никакви спомени. Че твърде много са, за да си ги спомням за една наша песен време...
И сега, тук...ти ми оставаш забравено минало. И сега пак съм при себе си.

След теб всяка тишина...

Лъжа.За себе си лъжа, за теб. Разпилявам се и се разпръсвам в нищото, за да мога още да казвам,че има какво да се случва. Лъжа. Не съм цяла. Ти ми липсваш. Но не ми липсваш "ти", а това, което направи всичко, мен... толкова красиво. Аз съм само объркано момиче, което се качи на погрешния кораб. Колкото повече се опитвам да акостирам в сърцето ти, толкова повече лъжа се, че съм хвърлила котва другаде. А пресуших толкова сини очи... само твоите още ме давят. Дори не мога да измисля начин да изплувам. Ти си моето дъно, накрая ми...след тебе няма нищо. И дори не си се спомням в преди-времието-ти.

А се чувствам...чувствам се като пред нещо голямо. Скованото ми сърце трудно се събужда след дългата зима. А ти си... точно като за това случване. Във въздуха ми мирише на бряг. Който, ако сега си тръгна от нашето минало, ще ми се сбъдне, за да ме спаси.

Скитниците/Клетниците

Искам да се заровя в душата ти.И да извадя на показ чуждите тъги.Моите сънища.
Всички слънчеви зайчета,скрити в ъгълчетата на очите ти. После само сенки ще захвърля, за да ме носиш навсякъде със себе си.
Искам да прекарам там толкова време,колкото ще ми трябва да почистя купища лъжи.
Ще изтръгна от тайнството ти всички малки мръсни реквизити.
Ще изгоря, каквото е останало от преди.
Искам цялото ти пространство.Искам да съм твоя наемател.Искам да си ми подслон, когато се прибирам от безпътието.
Нищо няма да ти дам.Но всичко твое искам да заграбя. Всички стонове да завихря в ураган. "Цял свят от въздишки да ти подаря." И после да ги взема обратно в леглото си.
Ще изтръгна цялото ти. За да остане такава бездна, каквато оставиха ръцете ти.
Ще ти оставя само бурното преследване на всеки изгрев.
Че от изгрева се раждат нови души.

Добър вечер, цвете мое...

"Ще ме видиш в нечия сълза,
паднала от горчива тишина.
Ще ме чуеш в нечий тъжен глас
като стон в песен от угаснал смях.
В капки дъжд ще ме сбираш,
жадно ще ме отпиваш
и без дъх ще очакваш нощта,
светлина ще докоснеш,
слънчев лъч ще откъснеш,
като хляб на бездомни ме раздай!"

Наричай ме с имена на цветя.
Имената какво са?
Само знак, че наистина съществувам?
Покрий очите си, когато ме видиш.
И не забравяй. Само забавяй.
Сякаш съм готова на цяла вечност..
В крайна сметка, когато отлагаме копнежите си, те се превръщат в сладко-горчиви мечти.

Love Profusuion

Нека не бъдем практични.
Аз и ти сме създадени да живеем платоничните си грехове.
Нека не бъдем явни, шептим дори насън.
Аз и ти сме любовници в една черно-бяла, напукана от носене история.
И аз нека да знам...че в нашия свят дантелата е най-нежна, че е толкова черна, че в майските нощи сякаш я няма. Разкажи ми пак с престорения си глас колко много ме обичаш. Разказвай ми, не повтаряй думите, измисляй нови.
Нека не бъдем във проза.
Аз съм твоята тъжна про-лятна песен на излизане от махмурлука.
А теб наричам Сонета си. Личен. Сънуван.
Лирични да бъдем. Изпети във рима. Изтълкувани погрешно.
Ти ме караш да преследвам времето. Ти ме приближаваш само до себе си.
Нека не бъдем директни.
Омайвай ме вечери наред. Все под този купол. Все на тези редове.
Нека няма край.
Аз отлагам всичко за последно, а твоето последно пак ми става начало.
Не ме разбирай.
Избирам те да си еднопосочния ми билет към рая.
Караш ме да чувствам. Караш ме да търся.
От парещите ти студени очи само аз мога да настръхвам така.
Нека не бъдем събуждани.
От това сънуване никога изход искам да намеря.

Не че ми липсваш. Само целувките търся пак.

I got you under my skin

От всеки облак в мен надничат залези.
От април се плаша.Още.
А от тебе бягам, сякаш тичам към себе си. Вече.
Нямам белези и нямам рани. От спомени вече нямам и думи. Превърнах себе си в миг. Един такъв... непреживян, недоизказан.
Ти ме скри в портокаловата си нежност и от уплах да не те загубя сама започнах да отглеждам портокали.
А пък ти си един! Непреживян, недоизказан...и като нито да те има, нито да те няма. А така имаш дъх на цитрусови пръски...по течен карамел. И съм и аз една! Непреживяна, недоизказана...и разтопената захар, която оставяш след себе си колекционирам, за да изчакам да изстине и пак... към устните ти за предпоследно да я поднеса. Изкристализиралата ми тъга поръсвам върху срещите ни, а ти... всеки път си отиваш преди да е успяла да докосне нощите ти. . .
Постой още малко. Тази, нашата история, много ми прилича на бяло заклинание. Магия, стара, забранена, че изостря до смърт всички сетива, убива в сладост...
Постой още месец.. два. Ферментирай в сърцето ми нежността си, за да мога накрая да кажа, че съм го превърнала завинаги в твоя вкус.

07. April '11