Love Profusuion

Нека не бъдем практични.
Аз и ти сме създадени да живеем платоничните си грехове.
Нека не бъдем явни, шептим дори насън.
Аз и ти сме любовници в една черно-бяла, напукана от носене история.
И аз нека да знам...че в нашия свят дантелата е най-нежна, че е толкова черна, че в майските нощи сякаш я няма. Разкажи ми пак с престорения си глас колко много ме обичаш. Разказвай ми, не повтаряй думите, измисляй нови.
Нека не бъдем във проза.
Аз съм твоята тъжна про-лятна песен на излизане от махмурлука.
А теб наричам Сонета си. Личен. Сънуван.
Лирични да бъдем. Изпети във рима. Изтълкувани погрешно.
Ти ме караш да преследвам времето. Ти ме приближаваш само до себе си.
Нека не бъдем директни.
Омайвай ме вечери наред. Все под този купол. Все на тези редове.
Нека няма край.
Аз отлагам всичко за последно, а твоето последно пак ми става начало.
Не ме разбирай.
Избирам те да си еднопосочния ми билет към рая.
Караш ме да чувствам. Караш ме да търся.
От парещите ти студени очи само аз мога да настръхвам така.
Нека не бъдем събуждани.
От това сънуване никога изход искам да намеря.

Не че ми липсваш. Само целувките търся пак.

I got you under my skin

От всеки облак в мен надничат залези.
От април се плаша.Още.
А от тебе бягам, сякаш тичам към себе си. Вече.
Нямам белези и нямам рани. От спомени вече нямам и думи. Превърнах себе си в миг. Един такъв... непреживян, недоизказан.
Ти ме скри в портокаловата си нежност и от уплах да не те загубя сама започнах да отглеждам портокали.
А пък ти си един! Непреживян, недоизказан...и като нито да те има, нито да те няма. А така имаш дъх на цитрусови пръски...по течен карамел. И съм и аз една! Непреживяна, недоизказана...и разтопената захар, която оставяш след себе си колекционирам, за да изчакам да изстине и пак... към устните ти за предпоследно да я поднеса. Изкристализиралата ми тъга поръсвам върху срещите ни, а ти... всеки път си отиваш преди да е успяла да докосне нощите ти. . .
Постой още малко. Тази, нашата история, много ми прилича на бяло заклинание. Магия, стара, забранена, че изостря до смърт всички сетива, убива в сладост...
Постой още месец.. два. Ферментирай в сърцето ми нежността си, за да мога накрая да кажа, че съм го превърнала завинаги в твоя вкус.

07. April '11