Нека не бъдем практични.
Аз и ти сме създадени да живеем платоничните си грехове.
Нека не бъдем явни, шептим дори насън.
Аз и ти сме любовници в една черно-бяла, напукана от носене история.
И аз нека да знам...че в нашия свят дантелата е най-нежна, че е толкова черна, че в майските нощи сякаш я няма. Разкажи ми пак с престорения си глас колко много ме обичаш. Разказвай ми, не повтаряй думите, измисляй нови.
Нека не бъдем във проза.
Аз съм твоята тъжна про-лятна песен на излизане от махмурлука.
А теб наричам Сонета си. Личен. Сънуван.
Лирични да бъдем. Изпети във рима. Изтълкувани погрешно.
Ти ме караш да преследвам времето. Ти ме приближаваш само до себе си.
Нека не бъдем директни.
Омайвай ме вечери наред. Все под този купол. Все на тези редове.
Нека няма край.
Аз отлагам всичко за последно, а твоето последно пак ми става начало.
Не ме разбирай.
Избирам те да си еднопосочния ми билет към рая.
Караш ме да чувствам. Караш ме да търся.
От парещите ти студени очи само аз мога да настръхвам така.
Нека не бъдем събуждани.
От това сънуване никога изход искам да намеря.
Не че ми липсваш. Само целувките търся пак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар