Cool

Трудно ми е да си спомня какво е било преди. Избърсвам избелелите автографи на миналите ни дни и си представям как отминалото отново облича дрехите на май. А сега всичко се подрежда, старите изгубени реквизити си идват по местата. А сега... намерих любовта на живота си. И след всичко наше, когато ми ставаше тежко,щом отпивах от теб, времето уби всички болки. Превърнах се в себе си. Сега е хубаво да те видя с някоя друга, защото знам, че аз никога вече няма да се върна при теб. И някак... вишните разцъфват, тревата зеленее, небето е по-синьо, и някак вече не ми напомня това в теб. С теб си мислехме, че всичко това сега е невъзможно, а онова преди - приказка в началото на лятото, но в този момент, когато април ме целува по бузата за сбогом, всеки спомен ми изглежда прекалено далечен... Толкова, че дори калейдоскопените ми въздишки, не ни приближават. Можеш вече да ме наричаш с името ми, без да то да е твоята загуба, а аз мога да ти кажа, че си се променил, но си все същият. И щастието от сладкия последен следобеден в априлска тишина е всяко, притаено чудо.