Фърст къндишън*

'cause I'll always get too sexy these 30 years old boys!

Условностите за това 16 годишните да се 'забиват' с 30 годишни:
1. Тесни джинси
2. Луди тениски и шарени ризи
3. Цветни очила
....
(и съпътсващите ги детайили)
4. ...
5. ...
6. ...
7. Непукизъм от песни като "I kissed a boy". И не само.
8. НИКАКВА моногамност!!!
9. Певчески потенциал
>>>
10. Потенциална прочутост
11. Поредната най-жестока Парти усмивка
12. Най-малко 30 бр. в "Розовото тефтерче"
13. Никаква явна порочност или скрита невинност

отиваш си.всичко идва, за да си отиде.и аз.

Много е важно... да умееш да си отиваш.

Но не просто да си тръгнеш, да изоставиш или да се оправдаеш. Не, не... да умееш да си тръгваш по онзи красив, неутешим начин, по който най-много боли. Иначе другото всички го можем - прас, прас и айде, няма ни. Понякога толкова непохватно, толкова болезнено и толкова тромаво, че времето се разширява от нашата мудност. А в това няма нищо полезно, освен може би, че си се научил най-сетне да се вместваш в минутите. Които през останалото време така или иначе изтърваваш, чудейки се, лутайки се, бързайки, лъжейки, чакайки.

Хората си тръгват. Просто го правят. Това не е нещо ново фон-дьо-тена за 10 лева, който току що си купих. Не, не, нещо много по-различно, по-старо и изтъркано, и омръзнало, нещо, което всички сме преживели на свой или на чужд гръб или на някоя не до там банална и безлична част от тялото. И понеже винаги целта оправдава средствата, няма значение какво сме оставили зад Гърбовете на всички, зад нашия собствен и зад нечий, за който въобще не подозираме. Важното е да сме си тръгнали, иначе ще нарушим така закоравялата традиция да НЕ ОСТАВАМе. никога.

И за това трябва да се научим. А нали опитът идва с времето...то значи, трябва да си тръгваме по-често. Или да наблюдаваме как другите си отиват от нас. И да не ги спираме. И да не ги виним.
(да не ги виним, че цял МЕСЕЦ им е нужно да се оправдаят после пред себе си, да ги оправдаем пред нас. Да не ги виним, че се правят на по-интересни от колкото всъщност са, да не ги виним, че просто така захвърлят всичко, забравят и пак продължават да се правят на интересни)

Но понеже съм си такава- твърдоглава и хаотична- не разбирам дори как аз мога след толкова много "тръгвания" пак да го правя като начинаеща. Толкова си се дразня, на глупостта, че никога не правя нещо по въпроса, че чакам с месеци и месеци, само защото искам да се почувствам обичана. Колко съм глупава, че не виждам това навреме. Колко сме глупави всички, когато дори да го виждаме го крием. Нима е толкова сложно да дойдеш и да ми кажеш "Обичам те." . То може да звучи дори така "Мразя те, но те обичам" или пък
"Обичам те. Липсваш ми", или "Обичам те, но не ми липсваш." , или пък "Обичам те. Толкова ли не виждаш?!". Обичането можем да кажем по много различни начини, с много различни изрази, с много различни емоции.
По-страшното е дали да обичаш е достатъчно.
И това да ми го кажеш:
"Обичам те, но това вече не е достатъчно..."
Има хора, които живеят с нуждата да им се повтаря постоянно, че са обичани.
Защото по една или друга причина, те все търсят. Онази любов, голямата любов, любовта, без която не се живее. Но търсенето не предразполага към намиране.
Аз съм търсач. Знам го.
А какво за тези, които не търсят? Онези, чакащите всичко просто да се случи? Онези самотните, студените, нещастните, самите, изоставените които вярват или не вярват, но чакат? Но чакането не предразполага към дочакване.
Аз съм чакащ. Знам го.

И ако се върнем на въпроса за отиването и продължим да чакаме или да търсим,
то кога ще намерим?
Има ли полза да си отиваме?
Да си отиваме ли вече?
Да позволим другите да си отидат?

Да чакаме ли търсещите?
Да търсим ли чакащите?

Но хората си отиват от нас, когато те са готови за това. Не когато ние сме.
И ако е вярно, че ако този, който си отива, ако те обича ще се върне...
не сме ли накрая всички чакани или намерени?
Или никога чакани и никога намерени?

Не искам повече да те чакам. Твърде дълго време мина, а ти продължаваш да живееш в мен.
Не търся обяснения. Но ти не търсиш нищо...!
Те казват: "Ще ти мине! Ти не го обичаш, само си въобразяваш!".
Но те не бяха там...
Ще търся, докато мога.
Обещавам ти.
Само не си отивай.

Това е обсесия!

Извинете, Господине, за моето безобразие! На изразните средства, на действените средства, на подръчните средства. Извинете, че съм толкова посредствена! Тооолкова съжалявам за арогантното ми пренебрежение към вашето "откриване на истината". Била съм цинична, моля за искрените ви аполаджайси! Била съм дечка, о, не, той си призна, че остарява! Какво ми ги навирате тия 14 години в лицето?! Ще харесвам каквото и когото ПОИСКАМ! окей? Ако не Ви устройва, от другата страна също има врата... интересно същество сте, да Ви се не начуди човек...водите хората на вечеря, после в някакви клубове, Ялти, малти, държите вратата, после другата, брей, че галантност...накрая за капак- и леглото Ви беше меко, топло, а чаршафите ми станаха любими, да му се не види! Свещи, ала бала, вино и винА, че ме разорихте емоционално, и на сълзи се изчерпах, и на пози, за другото дори не искам да си спомням! Съжалявам още за изгубеното време, за пропуснатите мигове, за безсмисленитепредразсъдъците Ви, за милостта Ви. Съжалявам, че ме чакахте, а аз не се оказах това, което Очаквахте. О, момент - това се отнася за мен! Съжалявам всичките билети, съжалявам користта и дружелюбието, изпълнена със съжаление вече дори започнах да уча Хайне. Защото това някога ми се струваше различно.
Съжалявам, че пропуснах мига, че изтървах коня у ряката, че безвръзвратно развратих глагола, че дрямката с Вас си беше...ами, просто дрямка! Съжалявам още, че вярвах на глупости, врачки, оракули, гадатели, звездобройци, магьосници, покерджии, карти от автобусни билети, хората по улицата, яйцата с рохкав жълтък и копчетата по земята!
Отклоних се, мисля, от темата...
Та, мили Господине, за съжалението говорех.
А през сълзи смях се!
Така и не повярвах, че Вие не сте Любовта.
Така и не прозрях, че всичко далеч не си е мястото в този свят.
Но не съжалявам за това, че Ви се наслаждавах.
Не съжалявам, че тръпки от допир, постоянно усещах, че случайностите бяха живота ми, че салоните бяха пълни, че хората така и не разбраха мойта драма, не съжалявам, че изпуснахте ме, не съжалявам, че усмихвахте ме, че правехте деня ми, и нощта ми, съня, който винаги беше буден, не съжалявам щастливите ми танци, когато бяхте наоколо, не съжалявам, че ме научихте да летя...

Кажете ми, Господине, каква да бъда сега?

Пишем.писма.семпли.и.немски.

Der Brief, den du geschrieben...

Der Brief, den du geschrieben,
er macht mich gar nicht bang;
du willst mich nicht mehr lieben,
aber dein Brief ist lang.

Zwölf Seiten, eng und zierlich!
Ein kleines Manuskript!
Man schreibt nicht so ausführlich,
wenn man den Abschied gibt.

Писмото, което ти ми писа...

Писмото,що ми прати
хич не ме сломи
не искаш да ме любиш
а пишеш дълго ти.

Шест листа с нежен почерк!
Че то е цял роман!
Човек не пише толкоз
щом слага край,мадам .

Roma-roma-mamaa! Ga-ga-ooh-la-la! Want your bad romance!!!

Бързай, любими, бързай, не спирай, продължавай!
Чукай, отваряй, започвай!
Събличай, загубвай, търси!
Греши, чакай, бягай!
Диктувай, мисли, роптай!
Сваляй, говори, заспивай!
Мълчи, искай, обръщай!
Говори, давай, връщай!
Сънувай, чувствай, живей!
Обичай, прегръщай, целувай!

Лош романтичен филм с хепи енд, който така и не дойде, но аз си знаех, че те има. Само,че малко те убих (без да искам) от много страст и желание. Ти никога не беше случайност.

Жу тем*

Убий егото си, влез в събеседника!

Мога да говоря без да слушам и пак да очаквам да ме разбират.
Мога да гледам без да те виждам и пак да си мисля, че всичко е очевидно.
Мога да те забравям, помнейки колко много те обичах.

Мога да чувствам самота, дори никога да не съм сама.
Мога да опитвам да се връщам, но пътищата се изкривяват и пак ме водят към теб.
Мога да бягам, но ще бягам винаги към Точно Този Театър.
Мога... и да не мога да съм всичко, което този свършен свят така силно иска.
Мога да забавям времето, но не и да го спра.
Мога да те губя, но не и да те пропилявам.
Мога да се надявам, че още ще те обичам след време, но не и, че ти ще ме обичаш някога.
Мога да чакам да съмне, но не и да посрещна изгрева с теб.
Мога, да откривам хубави балади, но не и да танцувам на тях.
Мога да пиша за живота си, но не и да го живея.
Мога да преследвам мечтите си, но не и да създавам нови.
Мога пресушавам големи бейлиси, но не и големи водки.
Мога да се правя на силна, но не и наистина да съм.
Мога да плача, но никога повече от любов.
Мога и да обичам, но Владо определено не е човекът.


Аплодисменти за момичето, което се оказа толкова способно.
Горката.
От много можене полза никога няма.

204

Е, хайде, хайде, така си е- няма какво да се лъжем! Автобус Номер 204 винаги е бил свърталище, средище, сборище, поместващо теб и теб, и теб, и него, и другия него, и най-новия! И ако някой посмее да го оспори- да се качи другия вторник, сутрин, с мен... от третата врата, на колелото (както винаги!!!) и ще се убеди- той е сладък, онзи ставаше, предния не си го спомням много ясно, но 100% е бил супер як, по-предният май че беше със зелени очи, а един приличаше на Джони Деп... казвам ви аз, че има нещо нагласено!

Ти, скъпи мой непознати, беше страхотно преживяване! Успя да ме затрогнеш, както никой друг от много време насам, с мастилените си очи, но повярвай- има още за много случайности да се трудиш! Хубаво ми беше да те вдишвам като наркотик- за кратко, но сладко! - и после да те оставя да се чудиш безмълвен- бях ли там, не бях ли, аз ли бях Онази, или следващата...въпроси, които все пак ще оставя без отговор, защото ти все пак живееш в "Дружба". А от такива екземпляри се научих да се пазя, нищо лично, просто ми писна от познати, които се познават непознавайки се с мои запознанства, които би ми се искало да опозная... та... дано не те срещна вече (: (независимо, че това желание, няма нищо общо с грубата реалност, която е, че НЯМА да те срещна вече).

*аu revoir mon unparfait aimer...



П.С. : И все пак мисля, че би се казвал Деян или пък Калин

Скучни междучасия. Не, по-скоро стълбищни.

СлънцеМое: Искам да намеря голямата любов! Ей така - да я срещна и веднага да разбера, че е тя! Да се влюбим от пръв поглед, аз да го видя, той да ме види и...
Хапчицата: Да бе...любов от пръв поглед! Ти как си го представяш?!
СлънцеМое: Представям си го с 10 години по-голям от мен, ах...! Е, добре де, може и да не е от пръв поглед...но все пак...А понеже, да, това си е моята фантазия - ще го срещна, и да- ще се влюбя от пръв поглед, и не- няма да бъде нещастна любов, и да- той ще е единствен, и не- не ми пука, че звучи нереално, защото да- аз все пак ще го търся, а иначе- не, не се надявам излишно...просто много ми се иска, защото да- аз си измислям света и да- в него всичко ще е хубаво, и не- няма да съм сама, все сама, и все самотна... Да- ще се влюбя, да- ще видиш и не- няма да е скоро, защото- да, нищо не става веднага, поне не хубавите неща, а и да- моята Любов ще е хубава! И не- не ми се смей...защото- да, това е страхотен начин на изказване!
Хапчицата: ... (смях, смях, смях, смях,смях...)

*с малко парафраза, защото- не, не помня дълго, и леки допълнения, защото- да, винаги има какво още да си кажем.

All because it's sunshine

А, не! Вероятно бях станала толкова черногледа, че изобщо не забелязах днешния прекрасен ден. А именно:
1. Събудих се.
2. Помнех хубав сън.
3. Ще се сбъдне след осем дни.
4. Хороскопът не беше никак зле.
5. Прочетох забавен виц.
6. Rolling Stone ВЕЧЕ Е НА БЪЛГАРСКИ!!!
7. Милата ни екс-класна беше в изключително добро настроение.
8. Съответно аз също.
9. Милият ми Панайотко ми направи малка услуга.
10. Германия не е чак толкова трудна.
11. Четири часа!
12. Дългокосата Снежанка все пак имала чувства!
13. Хепи в "Happy" с Весето.
14. Уеджиссссссс
15. Дълъг, топъл разговор.
16. Тефтерът действа.
17. Обяд пред НАТФИЗ.
18. Четири стотинки бакшиш.
19. Любезен изпращач.
20. Находка и съответно ново попълнение в гардероба.
21. Все още има джентълмени в тея автобуси.
22. Времето в 14:01 беше страхотно.
23. Злати.
24. Малкото коте.
25. Милата Моя Любов ме обича.
26. Аз я обичам също.
27. Денят още не е свършил.

27 малки неща, които правят времето наоколо. И моето. И слънцето. И радостта.

Спейсис...дриимърс...хейтърс...джелъс...бийтълс...даунлаудс...шейкърс

All good Things

Honestly what will become of me
don't like reality
It's way too clear to me
But really life is dandy
We are what we don't see
Missed everything daydreaming

Flames to dust
Lovers to friends
Why do all good things come to an end

Traveling I only stop at exits
Wondering if I'll stay
Young and restless
Living this way I stress less
I want to pull away when the dream dies
The pain sets in and I don't cry
I only feel gravity and I wonder why


Well the dogs were barking at a new moon
Whistling a new tune
Hoping it would come soon
And the sun was wondering if it should stay away for a day 'til the feeling went away
And the sky was falling on the clouds were dropping and
the rain forgot how to bring salvation
the dogs were barking at the new moon
Whistling a new tune
Hoping it would come soon so that they could die.

C`est La Vie

Сладка захарна пръчица!
Четка с розова боя.
Лилаво направо от тубата.
Портокал направо от портокала!
Цветни сърчица.
Рамки с автографи.
Стари телефонни номера.
И не само телефонни.
И все пак стари.
Ама номера!
Ама стари...
Шарен килим.
Претъпкан гардероб.
Лепенки по прозорците.
Отдавна непалена свещ!
Любими забравени песни.
Летни ветрила, които не са хвърчила.
Не, не! Ветрила! Важно е да се отбележи!
И кроасанчета.
с
Мед.
и
Ягоди.
Индийски чай.
Ментов шоколад.
Златисти завеси.
Ванилия във въздуха!
Чаша червено вино.
Секс за една нощ.
Цинична пиеса.
Мръснишки подмятания!
Любовни сънища.
Кубчета лед.
Приятелства в лед.
Разтопен лед.
На минали кубчета.
Простотия на кубчета.
И разбира се, Кубчето на Аврамов.
Почти като Авраам.
Почти.
Ама не.
Симетрия на осите.
Различия в обежните точки.
Четка номер 8.
Захабено тинтурето!
Графитни надежди.
Топло какао.
Завърнал се приятел.
Отишъл си приятел.
Приятел+приятел.
Ти си моят приятел.
И Моят.
И Приятел.
Активия с фибри!
Магазинът на ъгъла.
Пушачи на студено.
Кашмирени шалове.
Просто Кавали.
И не просто Маноло Бланик.
Купичка с лешници.
Купа с пунш.
Алкохолни партита.
Фейсбуук съобщения.
Лайф Бокс!
Фиш за тотото.
То.То.То.
ВсичкоТО.
И нищоТО.
Прошка за теб.
Прегръдка за мен.
"Хало" свят.
Нов "Римайндинг".
Тъч скрийн.
Тъч ме...
Гладстоун, Алабин и Графа.
Не Витоша. Не, не.
Кукиис, кафяви по възможност.
Нови думи.
Нови връзки.
Сатанени чаршафи.
Дълги разговори.
Първи път.
Още много пъти.
00:00
Точно време.
Точно никога.
Кукла на конци.
Конци на пингвини.
Пингвини на СГСАГ.
СГСАГ.
Стройко.
Бойко.
Стайко.
?!
Разлика от бански.
Порно сайтове.
ДУХОВно израстване.
Големи звезди.
Земни звезди.
Трикраки столчета.
Трикраки човечета.
Които не са мъже.
И хермафродити не са.
Сърдечни чувства.
Безсърдечни фонтани.
Любима църква.
Вяра наоколо.
Чуване.
Чукане.
Чакане.

И пак се обичаме.


това е животът. ти гониш!

In Memory

...of greatest band ever,

which will never be the same again

without you

(печална точка .)


Ето го и поредното доказателство, че нищо не е вечно. А това ли е чувството, че тази мечта никога няма да се сбъдне? Аха, добре, ще го запомня. Защото, щом това се промени, то значи, нищо друго няма да остане същото.

"Така се случва, че понякога дори най-добрите приятели поемат в различни посоки, за да търсят живота си. Имах невероятната възможност да срещна в живота си две от най-страхотните момчета, които по-късно станаха най-добрите мъже. Благодарен съм, че споделих част от моя lifetime именно с тях... и особено с Ryan Ross, когото безкрайно много обичам... Ние им пожелаваме всичко най-хубаво и се надяваме, че някой ден пътищата в този свят отново ще ни съберат. Panic! At the Disco е добре, ще бъде добре и винаги ще пази слънчевите образи на тези страхотни хора..."

Brendon Urie's Facebook page

И Мане го е казал: "Промяната е това, което променя нещата. Не различните гледни точки."
Понякога тази промяна са хората, събитията, очакванията ти. Друг път са простички неща, които някой ти показва. Като деня, в който за първи път гледах видеото на I write sins, not tragedies и от тогава не бях същата. Понякога промяната идва толкова бързо, че дори не можеш да примигнеш, когато осъзнаването вече е дошло......след безброй мигвания всичко, което мога да кажа е "Благодаря ви, че ме променихте!" . Нищо, че никога няма да отида на ваш концерт и да се запозная с Ryan; нищо, че напоследък ви бях позабравила; нищо, че дори да си направя Същата Татуировка, тя вече ще е съвсем различна; нищо, че всичките мечти, които бяха прашлясали (но никога изместни от други!!!), вече са заключени в сандък без дъно, от който никога няма да се върнат; нищо, че вече не съм влюбена в Brendon; нищо, че Злати вече не е влюбена в Ryro; нищо, че Най-страхотният потник поизбеля; нищо, че тенсиката ми е умаляла отдавна; нищо, че променихте музиката си; нищо, че преди ви бях малко сърдита; нищо, че моите думи никога няма да стигнат до вас; нищо...

Важното е, че ми остават хубавите спомени (и снимки. Мнооого снимки.) И разбира се, моята основна философия за всичко:
Lying Is The Most Fun A Girl Can Have Without Taking Her Clothes Off

If all our life is but a dream
Fantastic posing greed
Then we should feed our jewelry to the sea
....
Hey moon, please forget to fall down
Hey moon, don't you go down


I know it's sad that I never gave a damn about the weather,
And it never gave a damn about me.

Да, знам... Сбогуването! не е никак лесно. И е дълго...


П.С.: Mad as a Hatter, Thin as a Dime















(нямаше как без нея!)


П.С.2: липсване ще има.
П.С.3: (добре, няма вече) Allow me to exaggerate a memory or two.

Добре, това е...

The One and Only.

makes me wonder.

Не (се) гаси!! Виж!

Чаени свещи. Миришещи свещи. Шарени свещи. Светещи свещи. Изгорели свещи. Разтопени свещи. Угаснали свещи. Запалени свещи. Тъжни свещи. Умислени свещи. Греещи свещи. Порядъчни свещи. Числови свещи. Весели свещи. Глупави свещи. Фалшиви свещи. Куку свещи. Различни свещи. Скъпи свещи. Захарни свещи. Подарени свещи. Изоставени свещи.


Свещи за тъмно, свещи за светло, свещи за рожден ден, свещи за погребение, свещи за секс, свещи за депресивност, свещи за отмора, свещи за партита,свещи за кокетност свещи за вана, свещи за духане, свещи за палене, свещи за повсеместност, свещи за самота, свещи за романтика, свещи за циничност, свещи за ядене, свещи за любовни магии, свещи за вуду
магии, свещи за спомен.


Светло розово, светло синьо, светло жълто, светло тъмно, светло сиво, светло лилаво, светло утро, светло "добро утро", светло пладне, светло разногласие, светло примирие, светло сбогуване, светло обгръщане, светло прегръщане, светло залязване, светло целуване, светло бягство, светло минорно, светло животворящо, светло разголване, светло обличане, светло обичане.


Светлина от днес, светлина от отвъдното, светлина от любовта, светлина от живота, светлина от сълзите, светлина от усмивките, светлина от Слънцето, светлина от прегръдката, светлина от мълчанието, светлина от прераждането, светлина от мига, светлина от утрешния ден, светлина от снимките, светлина от цветята, светлина от мелодиите,
светлина от очите.


*Ние и на светло го можем!


а пък за всяко нещо си има причина.и повод. 'ой'ой!

Човекът и Другият Човек!!!! (мистър Деп, господин Бейл, моите нескрити въодушевления)

"............
- Кога се влюбихте за първи път?

: Бях на 8, видях съседското момиче да се реши пред огледалото в розовата й стая, играеше си на принцеса, кокетничеше, имитирайки снимка закачена на стената й. И тъй като я интерпретираше доста интересно, реших да разбера на кого толкова се възхищава... Е, само ще кажа, че първата ми любов, както се установи по-късно, бе трийсетгодишна мадама от плейбой...
: Когато срещнах Ванеса. Това е.
(следва тежка съчувствена приятелска прегръдка от страна на Крис)
............
- Философията ви за живота накратко?

: Цитирам: "Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него". И съм абсолютно съгласен.
: Моят пък не е. За това пък изобщо не съм се замислял за философии, в смисъл, че нещо не ми се получава това с философията. Даже, когато учих в колежа философия, философията ми беше доста по-различна от тази на останалите, е, то да беше само в колежа... принципно философски погледнато... (обръща се към Джони, който го гледа с нескрито притеснение ала "Ехо?!")...философски погледната цялата философия се крие в това да изчерпаш философията на другите...яко, нали?
: Да, много яко, и толкова накратко я разказа, че днес ще трябва да останем с 3 часа повече...(плези се)
...........
- А философията ви за... (укорителен поглед на Джони към мен, след което бързо се поправям)...исках да кажа...какво са приятелите за вас?

Крис се обръща към Джони: Скъпи Джони, пиша ти това писмо, за да ти кажа колко много значиш ти за мен...от както те срещнах животът ми се промени до неузнаваемост (бурен смях от другата страна), а именно: осъзнах колко некадърен актьор съм всъщност, дъщеря ми ми заяви, че иска чичо Спароу да й е баща, а не Батман, освен това ми поръча да ти предам, че специално заради теб ще отвори шоколадница, за да се ожениш за Сандра...(настъпва заразителен смях в цялата група)...ето...ето това е то приятелството...взимаш жена ми, детето, пират си и търгуваш с шоколад. Как да не те обича човек?!
(след като си поема дълбоко дъх) Джони заявява: Той винаги говори тоооолкова много...(обръща се към Крис): Ти пък ме убиваш! Убиваш най-добрия си приятел за торба пари...добре няколко торби, добре де, доста... без значение, да ти е гадно за шоколадницата!
...
И всички се смяхме. И те отидоха да купят шоколад."

SUN,
"Public enemies" interview, by Jane M.

Родена, когато твоята зима се сбогуваше...

Родена, когато изпиваше първата си чаша евтина водка. Тази, която ти докара първия махмурлук.
Родена, когато палеше първата си цигара. А после реши, че вече не ти се пуши.
Родена, когато за първи път целуна момиче. И после реши, че само едно не ти стига.
Родена, когато за първи път се качи на мотор. И повече никога не повтори болезнената смелост.
Родена, когато за първи път не заспа сам. И това така силно ти хареса.
Родена, когато Ролинг Стоунс палеха кръвта ти. После я палеше хаосът. Наоколо.
Родена, когато се влюби в актьорите. И реши да станеш един от тях.
Родена, когато още носеше истинското си име. И така си беше добре.
Родена, когато за първи път танцува блус. А той си остана единствен и до днес.

Родена, когато ти тичаше свободен. Такъв, какъвто вече не си.
Родена, когато узря първото зимно грозде. Такова повече никога нямаше.
Родена, когато глухарчетата се гонеха в мартенските нощи. Те още са толкова студени.
Родена, когато звездите над нас все още се виждаха. Сега вече сме слепи.
Родена, когато хората се обичаха. Тогава все още знаеха как.

Тези 16 години,те не са никак много. Какво са тогава 14?! Спри да мислиш за тях.

Сънища за размисъл, част 1

"... а Оскар се обърна към младата дама, погледна я мило, погледа я така няколко мига, килнал глава леко надясно, и заговори с мекия глас, присъщ на английските аристократи, на придворните сладкодумци, на графовете и лордовете, за които все пишеше; а дълбокия тембър на английската литература, оставил и до днес дълбоко врязан отпечатък в разума (или не до там) на четящите люде по света нашепваше на госпожицата, че предстои история, която ще трябва да чуе, не, дори по- лошо - ще иска. А всеки говорел... нали... там разните неща за един от най- великите писатели, трагици и поети евър... И все пак...този Оскар много я привличаше с обаянието на разказите си за живота, с обясненията си за света, с хапливите си прозрение за английското общество и хората изобщо...[...]...слушайте хората, млада мис, те винаги имат какво да си кажат, било то дори да се засипят с обиди. Е, да, понякога пишат разни неща, излияния, които им е трудно да изрекат на глас, но това сякаш прави по- лесни...нещата. Слушайте дори когато двама души мълчат, тази тишина не е това, на което Ви прилича, напротив, тя е всичко онова, което не виждате, което не казвате. И в начинът, по който мълчат двама души се крие цялата същност на тяхната връзка - ако мълчат дълго, гледайки в различни посоки, то значи, всичко между тях е свършило. И дори да имат още какво да си кажат, те вече не искат да делят света си с другия. Така се случва понякога. Аха... - Оскар отпи от чая си и преглътна сякаш най- тежкото бренди. - Ако пък мълчат замислено, а израженията на лицата им досущ си приличат, то явно те мислят за едно и също нещо, често дори се случва да мислят еднакво... любопитно нали? Виждал съм възрастни дами и господа, които след един цял живот заедно продължават да мълчат и да се чувстват приятно така, защото знаят, че няма нужда да изричат на глас тревогите си за утрешното време или зимнината за ранната пролет, не изпитват нужда да говорят за радостите си, тъй като са се убедили вече много пъти, че Техният спътник се радва за същите неща или знае за какво би се зарадвал другия...ето тази тишина, може би, ние, другите хора не трябва да слушаме... - младата дама се беше облегнала на масата пред него и го наблюдаваше точно като малко момиченце, което слушаше за принцеси и принцове, и щастие завинаги. А моят стар приятел продължи:
- ...но от всички думи, които хората изричат най- често скрити остават най- важните...защо го правят ли? Над тази тема ще беседваме друга вечер... - той се усмихна бащински - ... има тишини, които тежат и такива, които искаме понякога...но най- страшна от всички ни се струва тишината, която не е споделена. Разбира се, понякога оставаме "насаме" и така "си почиваме", така разправят...но никой няма да отрече, че тишината на неговата самота го плаши най- много от всичко друго, тишината от неизбежността да осъзнаеш, че е дошъл денят, в който имаш толкова много да казваш, а няма на кого, това е най- кошмарният образ, който от самото Начало се е зародил сред хората[...]И така, те винаги има какво да си кажат, понякога само за да не е тихо, винаги има думи, които да изрекат, прошепнат или помислят, само да има с кого да ги споделят. И за това, моля ви, млада мис, слушайте хората, това не е само за обогатяване на речника...[...]
Оскар се сбогува с последната глътка чай, изправи се и отиде да си поговори с няколко лордове от Източното кралство. Или пък да ги послуша..."

"С любовта шега не бива" действие 2, сцена 5

Пердикан:
Сбогом, Камий! Върни се в манастира и когато слушаш отвратителните истории, които са те отровили,отговори това, което ще ти кажа: всички мъже са изменници, непостоянни, лъжци, бъбривци, лицемери, надменни и подли, чувствени и достойни за презрение; всички жени са коварни, лукави, тщеславни, любопитни и развратни: светът е бездънна помийна яма, където най-безобразни гадини пълзят и се мятат върху планини от кал, но на света има нещо свято и възвишено- това е връзката на две такива несъвършени,такива ужасни същества!В любовта често си мразен , често си нараняван, често си нещастен , но обичаш и когато застанеш на прага на гроба, можеш да се обърнеш, да погледнеш назад и да кажеш:"Аз често страдах, понякога съм лъгал, но съм обичал, живял съм аз,а не някакво изкуствено същество,създадено от моето високомерие и от моята скука!"