♥
Вероятно,когато ме гледаш се питаш коя съм,защо съм дошла.Очите ти търсят в моите отговори къде си ме виждал преди.Но вместо да задават въпроси,мълчаливо се отразяват в мен.Вероятно,когато си на аванса се опитваш да уловиш мислите ми,които и без това текат със субтитри пред твоите собствени.Усмихваш ми се,чакаш,спотайваш се.Мислиш си, сигурно,че е нещо обикновено.Да,прав си!Но аз не съм обикновена.Иначе,това което се случва са го правили много хора далеч преди нас.Мислиш си,че може би не е случайно.Е,през моте копнежи,случайността се отразява като виолет.
Не съществува,а е така наситена.
Ето.Ето сега седиш срещу мен и ме разсмиваш,даже си облечен,значи...значи не е физическо привиличане.Но изтръпвам.Ето..ето така,после бавно се приближаваш,спираш да се усмихваш...ето сега се влюбваш...Но изтръпваш.
Ето сега наблюдавам чертите ти и разчитам смеха ти.Всяка вена и всяка фибра по тялото ти ми казват,че нищо до тук не е редно,линейно,реално,направено.
Може би...може би точно тук аз хващам в ръцете си дните ти.нощите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар