♥
Сетивата ми се оковават със синджири, щом усетят името ти наблизо.
Ръцете ми се протягат да те стигнат инстинктивно, сякаш търсят нещо в тъмното.
Хващам се за парапети от чужди чувства, докато се спъвам в моите собствени.
Обиквам те насън, а на сутринта те мразя какъв си наистина.
Чувам нечии думи, но не твоите, не моите, измислени ми звучат.
Но не от щастлив край, а от бясно ново начало.
Частните ми емоции са пазени досега само за теб.
Въпреки всичко.
Фикцията, с която си те спомням, само ми напомня, че греша.
Не става въпрос за душа, за сърце, за ум.
Само плът има между нас.
Само плът има между нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар