♥
Не съм те преживяла.
Чувствата ми се стичат по пода, докато се опитвам да те избърша от лицето си.
Ръцете ми вече не се допират до нищо, вакуумът, в който съществуват е миналото, в което ме остави. Студът е второто ми палто в края на зимата, който скоро ще започне да се влачи след последните ти думи. Никога нищо не ми е носило такава болка, каквато ти, когато те няма. Актът на липсването ти ме изпълва до зениците. И те преливат. Таванът на стаята е моята машина на времето, моят измислен паралел, в който те срещам. Още. Упорито е бял, за да ме накара да те забравя. Но се вкопчвам с импулсите си, с диханието си, с туптенето на сърцето ми, за да не ми се изплъзнат последните ми думи. Те не трябва да са "сбогом". Те не трябва да са тук, сега. С теб имаме още цял март, цял април, цял май да живеем!...
Не съм те преживяла.
От пода на стаята светът изглежда по-голям.по-пълен.по-твой.
Няма коментари:
Публикуване на коментар