сряда, януари 12, 2011

З.Б.




В този момент мога да разрежа тъгата си с нож.
Липсата ми дори не може да се стече по лицето ми.
Заседнала е в гърлото ми и скърби там-за теб,за миналите дни.
Не мога да върна времето назад.Но ако можех дали щях да върна нашето време?
Дните ми се мръщят от стъклото на автобуса и рано сутрин,когато излизам в мъглата навън отвсякъде ме гледа нашето сбогуване.
Имам нужда да си с мен.Аз се правех,че мога и сама,но не съм готова да приема,че те няма.
Начините да те намирам са все по-малко.А преди...живееше на метър разстояние.
Понякога,когато се опитвам да извикам гласа ти в спомените си,се сещам само колко много време мина,откакто те няма.Понякога,щом видя старите ти СМС-и,душата ми ме напуска и отива до Португалия.И назад.
В този момент мислите ми се спускат над цяла София и я превръщат в сив,скучен,студен,ненужен свят.
Защото ти не си тук,за да ми кажеш,че си въобразявам колко е студено.

Няма коментари:

Публикуване на коментар