Лирическо отстъпление pt 2nd.last.

Чука се.
Чук-чук.Чууууууук. (само си го представете!дълго потропване по дървена врата.)

-Здравей..Очаквах те.Влизай.
-Не изглеждаш щастлива,че съм тук...
-Не,стига,хубаво ми е.Приятнострашно ми е,помниш ли?
-Разбира се,аз...
-Влизай.Сядай.Ето тук.Разполагай се.Сега ще направя чай.

Кухнята на мечтите ми е с бели столове и завеси на рози.Прекрачвам в нея.

-Извинявай,че съм малко плаха.Не искам да си помислиш,че е лично към теб.
-Знам.Лично към теб е.
-Да.Ето,заповядай.
-Този чай.. ти за кого мисли,докато го прави?
-За теб,че за кого иначе.
-Не се опитвай да ме разколебаеш.Ще остана.Независимо дали чаят е отровен.
-Да те отровят понякога може да е чудесен подарък за чудесен край.
-Станала си още по-черногледа.Нека ти разкажа нещо.

Разказът на мечтите ми започва със "сега му е времето..".Тя прекрачва в мен.

-Сега му е времето да спреш да се задъхваш.Какво като е студено навън?Ти имаш къде да дишаш топъл въздух,винаги можеш да се върнеш там.Но не можеш да се върнеш при нея.Сега си с мен.Аз съм дошла,за да ти покажа,каквото не си виждала.Ето...виждаш ли тази снимка...
-Тя е празна.
-Сега да.Но след една година на нея ще оживее това,което сега мислиш за фантазия.
-Добре...кажи ми още нещо за себе си..
-Аз ще стана част от теб.Ще те заведа на места,където не си била,ще те накарам да изпиташ емоции,на каквито не знаеш,че си способна,ще те накарам да се влюбиш..
-Няма да спечелиш.Аз всяка година съм влюбена.
-Не всяка.Миналото е миг.Остави го да си тръгне.Той не е твой.
-Кой той?Няма той.
-Мигът.Или не съвсем?
-И какво?
-Ще дишаш същият въздух,но не ще дишаш сама.
-Изпи ли си чая?Мисля,че трябва да тръгваш.
-Но аз тъкмо дойдох.Чакай,нека ти кажа още нещо.
Погледни в очите ми.Те са с цвета на този чай от боровинки.Те са твоите дни.Гледай внимателно.Затаи дъх.Приисква ти се да живееш със седмица в минута,нали?Аз съм магьосница.Ще ти подарявам чудеса.Ще те обиквам,ще те раздавам на хората,ще те горя от страст,ще те обожавам,ще бъда твоя най-добра приятелка. Няма да те оставя сама навън.Виждаш ли края на зимата?А далечния декември?Не!Не се вторачвай..Ти се отразяваш в мен. Ето...примигвам и вече е март.Ех,за тази усмивка си струва да е март.Когато залязва слънцето в очите ми се появява есен.Виждаш ли я?Запомни какво виждаш сега,не какво си видяла преди.Гледай...
-А къде е лятото?
-Лятото....аз ще продължа да идвам и ти ще го виждаш.Сега не е подходящият час от деня..
-Обещавам ти всичко това.....
-Прилича ми на апокалипсис.
-Може и да е...От теб искам само да обичаш.



Сепвам се.Чаят завира.Имам гост.Тя е толкова красива.Провиквам се от кухнята:
-Какво казваше?
-Че искам чая с 365 захарни кристала.


Не е ли прекрасно?