вторник, януари 04, 2011

Направи ми биологически анализ на душата.



Сърцето има две предсърдия и две камери.
Разположено е асиметрично, като 2/3 се намират наляво, а 1/3 надясно от срединната равнина.
Той е кух мускулест орган,който е жизненоважен.
(за това дали ще мога да те продължа в съзнанието си)
Бие с приблизително 100 000 удара на ден.

Но какво за тези сърца,които са разбити? Кой ще каже колко тежи едно натрошено сърце? И кой ще ми каже колко често ще бие то?!? То,моето сърце,не се намира нито отляво,нито отдясно. То се рее в празните салони,там където някога съм била обичана. Но все пак. Само въпрос на топография е колко на юг или на север е във времето. Само въпрос на география е,дали е тук с мен или там с теб. Защото ти и аз никога не сме на едно и също място. Предполагам,че след като сърцата ни,на нас..хората,се делят по възрастови, полови и индивидуални характеристики,то аз мога за себе си,за твоето и за нейното сърце да правя изводи.
Твоето,било някога туптящо,сега се е задръстило от непреглътнати емоции.То кърви.И е болно.Нейното е може би последното оцеляло подобие.Някаква холограм
а от миналото,която ми се смее с иронично туп-туп-туп.По 100 000 пъти на ден.Твоето е за смяна.Отляво има рана,а артерията му е залепена със заглъхнали празнодумия.

Значи... и двамата сме кухосърдечни.
Обречени.Застояли.Неизползвали навреме онова,което може да бъде наречено живот.
Остави я нея.Тя е с байпас,който поддържа илюзията цяла.

туптуп-туптуп-туп.туп.


Няма коментари:

Публикуване на коментар