сряда, януари 05, 2011

Съставляваш ме.



Ти си ми в кръвта.Като никотин.Като хероин.Течеш ми по вените и се вливаш и изпомпваш от сърцето ми.Пътуваш в кръвообращението ми като зараза.Ти си ми хемоглобина.Белите кръвни телца са твоите отпечатъци.
Ти си във въздуха,който дишам.Като цигарен дим.Като изпарение.Поемам те на големи глътки и бавно те изпускам обратно.Пълниш белите ми дробове,а когато се задъхвам,вероятно те боли.Ти си кислороден.Аеробен.
Ти си главоболието ми късно нощем
(няма хапче против теб.)
Ти си ударите по слепоочията ми
(а не носиш ръкавици.)
Ти си вкусът в устата ми след чаша шампанско,бяло,френско.
Ти си навикът ми да се заблуждавам
(неизлечим.)
Ти си цветът на ирисите ми,когато съм плакала.
Ти си асиметрията в тялото ми
(защото си различен.)
Ти си аромата на изветрелия ми скъп парфюм
(защото си ми ценен.)
Ти си сутрините,в които ми се пие какао
(нищо,че е старомодно.)
Ти си звукът на удоволствията ми.
Ти си небесното синьо през август
(защото си толкова лежерен.)
Ти си загубата на памет през лятото
(не те помня.)
Ти си слабостта ми да се влюбвам в хората.
Ти си ми порока
(най-критият.)
Ти си ми в душата.Заспивам,а ти оставаш буден.Тежиш 21 грама и ухаеш на ванилия и бохемство.Нося те навсякъде и те погубвам в грешките си.Топлиш ме отвътре,правиш ме ранима.Ти си сладостта.Наслаждавам ти се.


Няма коментари:

Публикуване на коментар