have been love

♥

Пишещата машина може и да не е ретро, но ударите по слепоочията ми, сами си говорят за теб.
Всеки клавиш е мое съзвездие.Всеки натиск- вселена.
Добре.Признавам си.Може и да е било любов.А може и да не е.
В крайна сметка, има ли значение - когато за някои едно е старо, за други същото е иновация.
Като чувствата, които ти и аз вероятно никога няма да изпитаме. Един към друг.
Пианото не е достатъчно, аз имам нужда от роял, за да те изразя.
Клавишите с букви не ми достигат, трябват ми черно-белите стонове на моето минало.
Едва ли, ако ти се осъществиш в деня ми, аз ще спра да се връщам към него.
Затова нищо не искам от теб. Ще свиря и ще пиша. И ти ще си останеш само (но)тен лист.