♥
Приказки с розови думи по листата на замръзналите януарски дни. Едно намигване на съдбата и ето ме- насред публичната си самота, опитвам се да те привлека само с мисъл. Но от мисълта ми се разотиват хората, а от думите-тръгваш си ти. В очите ти играят на гоненица най-новите слънчеви лъчи и дори... да не те познавам, ти давам и от моите. Говориш за неща, които ме вълнуват, но това, което чувствам към теб е отвъд думите. Без звук и без шепот, мога да произведа от себе си всичко, за което мечтаеш. Но съм шумна, когато се влюбвам. И съм още по-шумна, когато се влюбвам от пръв поглед. А твоя първи поглед го обикнах като лятно слънцестоене. И те изпускам в мъглата пред себе си. И затварям очите си, щом пропусна от гласа ти в главата си. Той покрива лицето ми, тялото ми, душата ми и разказва с шума на колите някакво измислено мастилено бъдеще, в което се държим за ръце. И само аз съм твоят кръг на внимание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар