петък, януари 28, 2011

Night's thief

♥


Не съм те преживяла.

Чувствата ми се стичат по пода, докато се опитвам да те избърша от лицето си.
Ръцете ми вече не се допират до нищо, вакуумът, в който съществуват е миналото, в което ме остави. Студът е второто ми палто в края на зимата, който скоро ще започне да се влачи след последните ти думи. Никога нищо не ми е носило такава болка, каквато ти, когато те няма. Актът на липсването ти ме изпълва до зениците. И те преливат. Таванът на стаята е моята машина на времето, моят измислен паралел, в който те срещам. Още. Упорито е бял, за да ме накара да те забравя. Но се вкопчвам с импулсите си, с диханието си, с туптенето на сърцето ми, за да не ми се изплъзнат последните ми думи. Те не трябва да са "сбогом". Те не трябва да са тук, сега. С теб имаме още цял март, цял април, цял май да живеем!...
Не съм те преживяла.
От пода на стаята светът изглежда по-голям.по-пълен.по-твой.

четвъртък, януари 27, 2011

have been love


♥

Пишещата машина може и да не е ретро, но ударите по слепоочията ми, сами си говорят за теб.
Всеки клавиш е мое съзвездие.Всеки натиск- вселена.
Добре.Признавам си.Може и да е било любов.А може и да не е.
В крайна сметка, има ли значение - когато за някои едно е старо, за други същото е иновация.
Като чувствата, които ти и аз вероятно никога няма да изпитаме. Един към друг.
Пианото не е достатъчно, аз имам нужда от роял, за да те изразя.
Клавишите с букви не ми достигат, трябват ми черно-белите стонове на моето минало.
Едва ли, ако ти се осъществиш в деня ми, аз ще спра да се връщам към него.
Затова нищо не искам от теб. Ще свиря и ще пиша. И ти ще си останеш само (но)тен лист.

вторник, януари 25, 2011

Стъпки в пясъка

♥



"Това не са твоите стъпки.Това са моите стъпки.Защото аз те носих на ръце."


Беше прекрасен.Филмът.Моментът.
И ми разказа за истини,в които никога не съм била.
И ме разплака.И ме изпълни.И ме вдъхнови.
И Бърнев беше прекрасен.И това е.
С него изчерпвам последните неоткрити части от любовта ми към актьорите.

Но теб те нямаше.Къде си?
Къде е?
Нямаше те.
♥



Би могло да бъде прекрасно.
Ако аз не бях толкова притръпнала.
Емоцията ми е семпло оцветен хумор.
Ти си нов, а аз него не съм го преживяла.
Би могло да бъде прекрасно.

понеделник, януари 24, 2011

♥
Не мога да се оправям с вас.
С такива като теб,например. С тези от твоя вид.
Да, ти! Точно ти.
Високопарното ти мнение, чаровния непукизъм и обаятелните думи са красива опаковка на плоската ти същност.Пък!
Ние, самообичащите се, сме си И самодостатъчни.
Отивай да привличаш внимание другаде.

Прекрасна съм!Невероятна просто.


сряда, януари 19, 2011

in a manner of speaking ... Love


♥
Приказки с розови думи по листата на замръзналите януарски дни. Едно намигване на съдбата и ето ме- насред публичната си самота, опитвам се да те привлека само с мисъл. Но от мисълта ми се разотиват хората, а от думите-тръгваш си ти. В очите ти играят на гоненица най-новите слънчеви лъчи и дори... да не те познавам, ти давам и от моите. Говориш за неща, които ме вълнуват, но това, което чувствам към теб е отвъд думите. Без звук и без шепот, мога да произведа от себе си всичко, за което мечтаеш. Но съм шумна, когато се влюбвам. И съм още по-шумна, когато се влюбвам от пръв поглед. А твоя първи поглед го обикнах като лятно слънцестоене. И те изпускам в мъглата пред себе си. И затварям очите си, щом пропусна от гласа ти в главата си. Той покрива лицето ми, тялото ми, душата ми и разказва с шума на колите някакво измислено мастилено бъдеще, в което се държим за ръце. И само аз съм твоят кръг на внимание.
♥

Прахосничеството на чувства е моят висш пилотаж.
Никой преди мен не се е справял така добре, никой след мен няма да ме повтори.
Но по принцип, искам да ти кажа, че ако това беше любов, ти първи щеше да разбереш.