вторник, януари 18, 2011

♥


Просто не е честно аз да съм наред да се влюбя, а ти ето така да изчезнеш.
Ето така.

неделя, януари 16, 2011

Let's dance little stranger..

♥

Ето,че потапям се в наслада
, дните ми навярно сами се разпиляват при мисълта,че те има още..
то не бе май да съм щастлива, то не бе трети път Вселената да ми доказва!


Танцувай с мен
това са стъпки във Виенски валс към моето сърце

парфюмите ни правят любов

когато денят започва да старее

Едно кафе на масата пред нас

и празна чаша от история

са симптомите на
най-животоносната диагноза


Непознати сме
но има мигове
които ми принадлежат

твоите цитрусови дни и маслинени нощи

са ароматите на погледите ми

Въздухът има цвят

когато си наоколо

светлината има вкус
когато се усмихваш




сряда, януари 12, 2011

З.Б.

♥


В този момент мога да разрежа тъгата си с нож.
Липсата ми дори не може да се стече по лицето ми.
Заседнала е в гърлото ми и скърби там-за теб,за миналите дни.
Не мога да върна времето назад.Но ако можех дали щях да върна нашето време?
Дните ми се мръщят от стъклото на автобуса и рано сутрин,когато излизам в мъглата навън отвсякъде ме гледа нашето сбогуване.
Имам нужда да си с мен.Аз се правех,че мога и сама,но не съм готова да приема,че те няма.
Начините да те намирам са все по-малко.А преди...живееше на метър разстояние.
Понякога,когато се опитвам да извикам гласа ти в спомените си,се сещам само колко много време мина,откакто те няма.Понякога,щом видя старите ти СМС-и,душата ми ме напуска и отива до Португалия.И назад.
В този момент мислите ми се спускат над цяла София и я превръщат в сив,скучен,студен,ненужен свят.
Защото ти не си тук,за да ми кажеш,че си въобразявам колко е студено.

вторник, януари 11, 2011

She's like the wind

♥

Вероятно,когато ме гледаш се питаш коя съм,защо съм дошла.Очите ти търсят в моите отговори къде си ме виждал преди.Но вместо да задават въпроси,мълчаливо се отразяват в мен.Вероятно,когато си на аванса се опитваш да уловиш мислите ми,които и без това текат със субтитри пред твоите собствени.Усмихваш ми се,чакаш,спотайваш се.Мислиш си, сигурно,че е нещо обикновено.Да,прав си!Но аз не съм обикновена.Иначе,това което се случва са го правили много хора далеч преди нас.Мислиш си,че може би не е случайно.Е,през моте копнежи,случайността се отразява като виолет.
Не съществува,а е така наситена.
Ето.Ето сега седиш срещу мен и ме разсмиваш,даже си облечен,значи...значи не е физическо привиличане.Но изтръпвам.Ето..ето така,после бавно се приближаваш,спираш да се усмихваш...ето сега се влюбваш...Но изтръпваш.

Ето сега наблюдавам чертите ти и разчитам смеха ти.Всяка вена и всяка фибра по тялото ти ми казват,че нищо до тук не е редно,линейно,реално,направено.
Може би...може би точно тук аз хващам в ръцете си дните ти.нощите.


♥

Janet: Ladies and Gentlemen, I am afraid I have some bad news... I am not going to be taking off my clothes tonight.



Ето-това-вече-е-всичко-което-си-заслужава-да-бъде-съблечено.


неделя, януари 09, 2011

ЕТО!

♥



Ето.Ето!Не е ден като вчера.Не е като преди,като миналата година.
Ново е.И ми е страшно приятно,че не се разпознавам.
Имам качеството да спирам да бъда влюбена в него,щом се смени годината.Така беше и преди.Но ето ме-пиша диалози,седя и пия чай Иив, и слушам една прегракнала виола,която би трябвало да бъде романтична.Но не е.И аз не съм.Но съм на пътя към себе си,което е вдъхновяващо,лечебно...защото тази среща за мен беше разрушителна.А не съграждаща,не спасяваща.Може и да е недостатък,но се радвам,че винаги се влюбвам фатално.Така е по-интересно.Но ето.Ето,че сега мога да започна деня си просто с мляко и канела.А-Не-с него и нищо повече.
Усещам се прекрасна.Не,не бъркам, скромността няма нищо общо с вълнението.
И... ето как стоят нещата-когато светът ти се струва променен,най-вероятно ти вече не си същият.
А моят свят е станал истински рай под небето.И е прекрасен.

събота, януари 08, 2011

♥

Вкрайнасметканастъпвамоментътвкойтонеискамвечедаговиждам.Такасечувствамвечецяла.